Определение № 441 от 02.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Пазарджик, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500410 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредирект „ ЕООД ЕИК 207024290 подадена чрез Адвокатско дружество „ Н., У., М. „ чрез адв. Х. М. със съдебен адрес : гр. С., ул. „О.П. „ № 15 , офис Б против определение № 704/16.03.2026 г. постановено по гр.д. № 2240/2025 г. по описа на РС- Пазарджик, с което е изменено постановеното съдебно решение по същото дело в частта за разноските като е намален адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца от 1200,00 лв. на 800,000 лв. / 409,03 евро/.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че определения с решението размер на адвокатското възнаграждение в полза на адвоката – пълномощник на ищцовата страна все още е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на спора, като съдът незаконосъобразно не е уважил изцяло своевременно релевираното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Акцентира се върху съдебна практика на СЕС, според която минималните размери предвидени в Наредба № 1 / 09.01.2024 г. не са задължителни за съда , поради което следва в случая да се вземе предвид ниската правна и фактическа сложност на делото. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да се откаже изцяло присъждане на разноски претендирани от ищеца ,а при евентуалност те да бъдат намалени значително.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата чрез процесуален представител адв. С. М. от ПзАК, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по гр.д. № 2240/2025 г. решение № 1552/15.12.2025 г. на РС – Пазарджик се е произнесъл положително по предявени срещу настоящия жалбоподател искове, а именно против ответника „Кредирект „ ЕООД : искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл. 55 ал.1 ЗЗД за присъждане на недължимо платена сума по нищожен потребителски договор в размер на 90,00 лв. С решението ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата разноски в исковото производство в размер на 1200,00 лв. адвокатски хонорар определен на основание чл. 38 ал2 ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът е подал молба с искане за изменение на решението в частта на присъденото в полза на адвоката на ищцата адвокатско възнаграждение, като счита, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и несъответно на актуалната практика на СЕС.

С обжалваното определение Районен съд – Пазарджик е уважил молбата на ответната страна по предявените искове за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че на адвоката на ищцовата се дължат разноски в по-малък размер, а именно в размер от 800,00 лв. , тъй като е бил уважен искът за нищожност на потребителския договор , но не е бил разгледан и уважен евентуално предявения иск за нищожност на клауза от същия договор.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя тези доводи , като намира, че така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение, а именно по 400,00 лв. общо 800,00 лв. /409,03 евро / за двете разгледани и уважени комулативни искови претенции - напълно съответстват на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36 ал.1 ЗАдв. Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Известно е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на 2 легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Действащата разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение ,препращайки към минимален размер , определен в Наредба на ВАдС /същата е и препратката на чл.38 ал.2 от ЗАдв/. Към този текст на закона препраща и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведени правила, обвързващи съда, макар да са приети от частен субект, който не е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски.

За да извърши преценка в конкретния случай, без да приема,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери, съдът съобрази съдебната практика, обективирана в определения на ВКС ,която изцяло възприема.

Упражнявайки правомощията си и прилагайки тези правила,съдът намира преценката на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна.Делото е протекло в едно съдебно заседание, в което се е явил само адв. М., който е извършил действия по процесуално представителство на ищцата, включително и чрез подаване на писмена защита.

В случая обема на извършената от адвоката на ищцата работа, включва процесуалната дейност по проучване на делото , изготвяне на искова молба с обосноваване на исковата претенция, предявяване на доказателствени искания от страната. Макар делото да е приключило в едно съдебно заседание и по него са приети само писмени доказателства, но процесуалните действия на адвоката упълномощен от ищцата са се изразявали в своевременна и адекватна процесуална защита, която се е осъществила, чрез лично участие в открито съдебно заседание и изразяване на становище по направените с писмения отговор на ответника възражения и доводи по съществото на спора. От адвоката са предприети навременни и адекватни действия. Делото действително не се отличава с фактическа и правна сложност надхвърляща обичайната за тази категория дела, а допълнителен критерии е и цената на иска, по отношение на който се провежда защитата. В случая от ищцовата страна с представения по делото списък по чл. 80 ГПК са се претендирали разноски в размер от 1200,00 лв. за адвокатско възнаграждение по трите обективно съединени иска по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

В обжалваното определение съдът правилно и законосъобразно е намалил по молба на настоящия жалбоподател възнаграждението на адвоката до размера на 800,00 лв. /409,03 евро/ съобразявайки , че един от трите иска е бил предявен като евентуален и по него не се е стигнало до разглеждане и произнасяне. Определил е разноските дължими като адвокатски хонорар по двата иска в размер на по 400,00 лв. Като ориентир съгласно Наредба № 1 , това е минималният размер на това възнаграждение.Посочените по-горе обстоятелства като критерии са съобразени от съда постановил обжалваното определение по чл. 248 ГПК, което дава основание на въззивния съд да приеме, че определените разноски , 3 дължими от ответната страна / за адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв във връзка с чл. 38 ал.2 ЗАдв/ не са прекомерни.Същите доводи са основание да се приеме, че обжалваното определение, с което съдът е уважил молбата на ответника „Кредитерк „ ЕООД , но не е удовлетворил искането изцяло - за изменение на решението в частта за разноските е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 704/16.03.2026 г. по гр.д. № 2240/ 2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик- за изменение на решение № 1552/15.12.2025 г. по гр.д. № 2240/2025 г. на РС- Пазарджик в частта относно разноските – като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4