Решение № 87 от 04.07.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Сливница, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. В.а като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20241890200697 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Община Сливница, срещу наказателно постановление № НЯСС-197 от 24.10.2024 г., издадено от Е.С.С. - председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на жалбоподателя на основание чл. 201, ал. 12, вр. чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.

В жалбата се посочва, че НП и АУАН са издадени при процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Отправено е искане съдът да отмени издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, анализира събраните доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите разпоредби, намира за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

По силата на акт № 006 за публична общинска собственост от 08.01.1997 г., община Сливница е собственик на язовир "Сливница", находящ 1 се в землището на гр. Сливница. На 22.05.2024 година служители от Регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" /НЯСС/ извършили проверка на язовира, като на проверката присъствал представител на община Сливница. При проверката е констатирано, че не са били изпълнени изискванията на чл. 106 и чл. 107 от Наредбата по чл. 141, ал.

2 от ЗВ. Проверяващите изискали, но не били представени документи за привеждане на язовира в съответствие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 02-02-43 от 22.05.2024 г. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъстващите при проверката. В протокол № СО25/14.06.2023 г. e било дадено предписание на основание чл., 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ, а именно да се изпълнят изискванията на чл.106, ал. 1, т. 5 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ със срок на изпълнение 20.12.2023 г.

За констатираното нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите на 15.07.2024 година свидетелят К. Л. К. - главен инспектор в ГД- НЯСС- при ДАМТН съставил срещу община Сливница Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-024/15.07.2024 г. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но в присъствие на свидетел при установяване на нарушението – С. В. М..

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени възражения, с които е оспорил нарушението.

Въз основа на съставения АУАН, на 24.10.2024 г. Е.С.С. - председател на ДАМТН издал и процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по 190а, ал. 2 от Закона за водите, като с този административнонаказателен акт на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, на основание чл. 200, ал. 1, т.

39 от Закона за водите.

Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели; събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният АУАН № 02-024/15.07.2024 г., констативен протокол № 02-02-43 от 22.05.2024 г., протокол № СО-24 от 14.06.2023 г., заповед от 10.06.2024 г. на председателя на ДАМТН, покана за съставяне на АУАН, заповед № 2010-722 от 10.10.2024 г. на председателя на ДАМТН, заповед № 2010-181 от 23.03.2023 г. на председателя на ДАМТН, акт № 006 за публична общинска собственост от 08.01.1997 г.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, които са очевидци на нарушението. Показанията им са категорични, ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства по делото. От показанията им се установява, че при извършената последваща проверка е констатирано, че не са били спазени предписанията.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и 2 писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа инстанция формира следните свои правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните съображения:

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, е спазена компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентно длъжностно лице е съставило АУАН съгласно чл. 201, ал. 11 от ЗВ /вж. заповед № 2010-181 от 23.03.2023 г. на председателя на ДАМТН/. Компетентно длъжностно лице (на длъжност председател на ДАМТН) е издало оспорваното НП.

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.4 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и е изпратен за подписване и предявяване до нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени формално изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП е допуснато процесуално нарушение, тъй като не са спазени в пълнота изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като нарушението в АУАН и НП не е описано достатъчно ясно. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че при проверката е установено неизпълнение на изискванията на чл. 106 и чл. 107 от Наредбата по чл. 141, ал.

2 от ЗВ. Във връзка с тази законова делегация е издадена наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние от 2020 г., приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г.

Цитираната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 5 от тази наредба от своя страна препраща към Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устойствени зони. От изложеното не става 3 ясно какво точно е нарушението, кои изисквания не са спазени, какво е било необходимо да се извърши за да се приведе язовира в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 5 от наредбата за безопасна експлоатация на язовирните стени, респективно с изискванията на наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устойствени зони. Отделно от това не е посочено ясно и коя е наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ.

Начинът на описание на твърдяното нарушение както в АУАН, така и от наказващия орган в НП създава неяснота, която нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ. невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административно-наказващия орган и който не може да бъде "допълван" или извеждан по тълкувателен път от съда и наказаното лице. Само точното и пълно описание на нарушението и на законовите разпоредби, които са нарушени, охранява правото на защита на наказаното лице – възможността му да разбере в какво точно нарушение е обвинено, а това в случая не е направено.

От това следва изводът, че НП е издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН, като и самото НП страда от съществени пороци, които накърняват правото на защита на санкционираното лице.

Гореизложеното налага извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяна на атакуваното наказателното постановление, като незаконосъобразно.

По тези съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-197 от 24.10.2024 г., издадено от Е.С.С. - председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на жалбоподателя Община Сливница, ЕИК ******************, адрес гр. С., пл. С. № *, на основание чл. 201, ал.

12, вр. чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение по чл.

190а, ал. 2, вр. чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4