Протокол № 515 от 04.10.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 515 гр. Варна, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. М. при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. М. Търговско дело № 20243100900043 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:37 часа се явиха:

Ищецът „ГО-ФОР-КАТ“ ООД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат П. Г. и адвокат М.

М., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Ответникът Г. К. П., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат А. К. и адвокат Г. А., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Вещото лице Р. Х. С., редовно уведомен по телефона, явява се в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.

Вещото лице Е. А. А., редовно уведомен по телефона, явява се в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.

Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК прави устен доклад по делото, съгласно Определение №1004 от разпоредително заседание на 29.07.2024 година, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ГО-ФОРКАТ“ ООД, гр. Варна, чрез пълномощника адв. К. Т., с която срещу Г. К. П. е предявен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 116377 лева, представляваща разликата над погасената сума от 26000 лева до общо дължимата сума в размер на 142377 лева, получени от ответника чрез банкови 1 преводи по банкова сметка в периода 22.11.2018 г. – 14.11.2019 г. и неотчетени в качеството му на довереник главница по договор за поръчка на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, както и сумата от 38 472,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.01.2021 г. – 29.01.2024 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и иск, предявен при условията на евентуалност, с който се поддържа искане да се осъди ответника да заплати горепосочените суми като платени без основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и искова претенция, заявена при условията на евентуалност, за горепосочените суми на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със законните лихви от завеждане на исковете.

С Определение № 308/01.03.2024 г. съдът е постановил препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства, да се изпратят на ответната страна.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът, редовно уведомен, подава писмен отговор вх. № 10136/18.04.2024 г., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Препис от отговора и приложените към него доказателства е връчен на ищеца съгласно Определение № 570/24.04.2024 г.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 13017/22.05.2024 г., като препис от нея е връчен на насрещната страна.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е депозиран допълнителен отговор от ответника, в който се поддържа изложеното в първоначалния такъв.

Извършена е пълна двойна размяна на книжа.

След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове и счита следното:

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата молба се твърди, че представляващият дружеството „ГО ФОР-КАТ“ ООД след договорка със свои приятели, в това число и ответната страна, учредили дружество през 2016 г. с предмет – дейност с отпадъци от РИОСВ - Варна и мажоритарно участие на Г. А. Г. с 70 % от капитала и качеството на управител. Впоследствие, към дружеството се присъединил В.Е.К., на когото били продадени дружествени дялове, равняващи се на 15 % от капитала. Излага се в исковата молба, че най-важните решения от управленската и контролната дейности на дружеството се вземали от мажоритарния собственик, а останалите съдружници били ангажирани с оперативна и изпълнителска дейности по събиране, извозване и отчитане на отпадъци. Практиката на дружеството била чрез банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД да се разплащат служебни аванси, чрез които да се покриват нуждите за материали. Средствата по посочената сметка се превеждали на 2 доверениците, които, от своя страна, устно и неформално закупували необходимите на дружеството материали и след изпълнението на поръчките били длъжни да преведат обратно сумите по банковата сметка на дружеството. Ищецът твърди, че след 2018 г. забелязвал финансови затруднения при ежедневната дейност на дружеството, като от 2019 г. била наложена трайна тенденция да липсват парични средства и материали. След извършена от управителя на дружеството проверка на обект в гр. Пловдив, същият установил значителна липса на парични средства и материали, като при запитване на останалите съдружници относно причината за установените липси, не получил обяснение от последните. С оглед влошилите се отношения между съдружниците, те прекратили съвместната си дейност. Впоследствие, управителят на дружеството инициирал пълна проверка на дружествените активи, в това число и банковата сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, след което установил, че ответникът не е отчитал закупени материали и парични средства за периода 06.02.2018 г. - 14.11.2019 г.

На изложените в исковата молба основания се претендира връщане на неотчетените от ответника по банкова сметка на дружеството парични средства в размер на 116377 лева.

С допълнителна искова молба вх. № 13017/22.05.2024 г. се навеждат твърдения, че „ГО-ФОР-КАТ“ ООД притежава регистрация за транспортиране на отпадъци пи смисъла на §1, т. 41 и 43 ЗУО на МОСВ. Сочи, че след разкриване на порочните практики на ответника, последният депозирал молба с правно основание чл. 125, т. 3 ТЗ, след което учредил дружеството „ТМТ Трейд Груп“ ЕООД. Оспорва представените от насрещната страна 12 броя протоколи като неистински документи досежно техните съдържание и дата.

Оспорва надлежното извършване на отчетните сделки от страна на ответника, като сочи липсата на разходооправдателни документи, а представените такива – като издадени без необходимите реквизити. Излага, че представените 12 броя протоколи от ответника били издадени за нуждите на настоящото производство, поради което не отговарят на обективната истина. Твърди, че срещу ответника била постановена влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 194 НК, което допълнително внасяло съмнение около личността му. Навежда доводи, че ответникът, заедно с лицето Й.У., са в сговор за доказване общата им позиция по висящи към момента съдебни производства. Оспорва се достоверността на съдържанието и датите на всеки един от представените от ответната страна 12 броя приемо-предавателни протоколи. Ищецът оспорва в евентуалност посочените в 12 бр. протоколи стойности на всеки един от описаните катализатори. Излага, че съдружниците в ищцовото дружество били запознати със Заповед № 1/2016 г., както и че воденото счетоводство на дружеството е редовно. Оспорва всички наведени от ответника възражения за неоснователност на предявените искове, като поддържа първоначално изложените си твърдения.

Претендират се разноски за исковото производство.

3

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ответника права:

Становището на ответната страна е за неоснователност на претенциите.

Оспорват се фактическите твърдения на ищеца като се твърди, че дружеството се занимава с търговия и обработка на ОЧЦМ; че дейността на дружеството е финансирана не само от управителя, а от всички съдружници. Оспорват се твърденията за установени през 2019г. в гр.Пловдив големи липси на парични средства и материали, за които никой от съдружниците не давал смислени обяснения; че е извършвана ревизия при ищеца; че в посочения период ответникът не е отчел средства по сметката на дружеството; че се дължат каквито и да са средства на дружеството, вкл. 142 377 лева; че в периода по иска е издавана заповед №1/18.02.16г. за реда за отпускане и отчитане на суми от подотчетните лица. Възразява се, че представеният частен документ не носи подпис на ответника, поради което му е непротивопоставим - създаден е с оглед нуждите на процеса.

С отговора не се оспорва, че ответникът е участвал в създаването на дружеството, както и не се оспорва, че работата е била организирана по сходен с посочения от ищеца начин. Не се спори и по това, че всеки от съдружниците е разполагал с дебитна карта и дневен лимит до 7000 лева, за да може да извършва дейност от името и за сметка на ищеца. Твърди, че отношенията се уреждали от неформални договори за поръчка. Излага, че ответникът е бил както съдружник в дружеството, който е действал въз основа на мандат, така и в трудово правоотношение с ищеца за половин работен ден с позиция „шофьор – куриер“. Твърди се, че ответникът стриктно е изпълнявал възложените му сделки, вкл. е отчитал остатъка от паричните средства на ищеца. След придобиване на катализаторите, последните били доставяни в базата на ищеца в гр. Пловдив и предавани на лицето Й.У.. За доставката били съставяни приемо-предавателни протоколи с описание на стоките. Сочи, че с това отчетната сделка е била прекратена /вкл. правоотношението по конкретния мандат/. Не се оспорва извършването на банкови преводи както от ищеца към лична сметка на ответника, така и обратно. Посочва, че това са доверителни средства по договора за мандат. Твърди се предаване на полученото в резултат от мандата/поръчките/ на ищеца. Отправя възражение за прихващане за вземане с длъжник ищеца за сумата от 201480,12 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Оспорва се допустимостта на предявените в евентуалност искове за неоснователно обогатяване и получено без основание.

Претендира се отхвърляне на главния иск като неоснователен.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е депозиран от ответника и допълнителен отговор, в който се поддържа изложеното в първоначалния отговор, като се доразвиват изложените в него твърдения. Поддържат се всички насрещни твърдения на ответника, вкл. начина на отчитане на средствата и доставянето на материалите в гр. Пловдив, както и приемането им от Й.У., видно от представените приемо-предавателни протоколи с пълни данни за брой и вид 4 на катализаторите. Повторно излага твърдението, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, както и оспорва Заповед № 1/2016 г.

Признават се за безспорни от ищеца и от ответната страна следните обстоятелства:

1/ ОргА.зацията на трудовия процес при функционирането на дружеството в ежедневен план, описан в исковата молба и в отговора;

2/ Наличието на дебитна карта за всеки един от съдружниците с дневен лимит до размера на 7000 лева.

3/ Наличието на договор за мандат с възложител ищеца по спора и изпълнител – ответната страна с предмет – изкупуване на употребявани автомобилни катализатори от името и за сметка на възложителя;

4/ Извършването на банкови преводи от сметка на ищеца по банкова сметка на ответника и обратно;

5/ Вземане на решение по съществени въпроси за дейността на дружеството от законния представител на ищеца, както и че оперативната работа по изкупуването, доставянето и обработката на катализаторите се е извършвала от останалите съдружници /включително и ответника/.

6/ По силата на договор за цесия от 11.08.2023 г. ответникът е придобил вземанията на В.Е.К. от ищеца „ГО-ФОР-КАТ“ ООД в размер на 24823,22 лева, от които 18600 лева главница, законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба по гр. д. № 13498/2020 г. по описа на ВРС – 23.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за периода от 23.10.2020 г. до 11.08.2023 г. в размер на 5479,22 лева, както и разноски в размер на 744 лева, с оглед образуваното изпълнително дело № 2866/2021 г. по описа на ЧСИ Л.С. въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 13498/2020 г. по описа на ВРС.

7/ Ищецът не оспорва, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 16770/2020 г. по описа на ВРС, че е бил осъден да заплати на ответната страна сумата от 2656,54 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 23.12.2020 г., както и обезщетение за забава в размер на 583,16 лева и разноски в размер на 600 лева, за които суми било образувано изпълнително дело № 2866/2021 г. по описа на ЧСИ Л.С. - район на ОС - Варна.