Определение № 2356 от 13.07.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2356

Плевен, 13.07.2026 г.

Административният съд - Плевен - XI състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЙОНИТА ЦАНКОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЙОНИТА ЦАНКОВА административно дело № 20267170700526 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

В Административен съд - Плевен съд е постъпила жалба от Л. Ж. В., [ЕГН], с адрес: гр. Плевен, [улица], ап. 8, срещу Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 3 и чл. 215, ал. 3 от ЗМВР оспорващата е временно отстранена от длъжност, считано от датата на връчването на заповедта за отстраняване до окончателното приключване на производството по евентуално обжалване на отнемане на достъпа до класифицирана информация № 17 от 16.06.2026 г. или до уреждане на служебното правоотношение по реда на ЗМВР.

С определение № 2086 от 23.06.2026 г. е констатирано, че: жалбата е подадена директно в съда, а не по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК, поради което липсва административна преписка., констатирано е, че: към жалбата е приложено единствено копие на обжалваната Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на Министъра на вътрешните работи, видно от което в т. 3 на заповедта - е допуснато предварително изпълнение на заповедта.

Със същото определение е констатирано, че в жалбата се съдържа лаконично искане: „Моля съда да спре предварителното изпълнение на Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт“.

Със същото определение съдът, след като се е запознал с жалбата, лаконичното искане за спиране, приложеното копие на заповед и е съобразил закона е приел, че жалбата е недопустима за разглеждане, по следните съображения:

Основанието, на което е издадена процесната заповед е чл. 214, ал. 1 т. 3 от ЗМВР, съобразно което държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв – в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването на заеманата длъжност. Съгласно чл. 215, ал. 3 от ЗМВР, в случаите по чл. 214, ал.1, т. 3 органът по назначаването издава заповед за изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

Според чл. 211 от ЗМВР, заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т.1 и 2а и ал.4 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК. Обжалването не спира изпълнението.

От изложеното се налага извод, че процесното временно отстраняване от длъжност с правно основание чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗМВР не е предвидено в закона да подлежи на съдебен контрол.

Поради това със същото определение № 2086 от з.с.з. на 23.06.2026 г. жалбата на Л. Ж. В., [ЕГН], с адрес: гр. Плевен, [улица], ап. 8, срещу Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на Министъра на вътрешните работи, като недопустима е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

Със същото определение с отделен диспозитив е оставено без разглеждане формулирано в жалбата на Л. Ж. В., [ЕГН], с адрес: гр. Плевен, [улица], ап. 8, искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

С определение № 7754 от 09.07.2026 г. по адм.д. № 6754/2026 г. по описа на Върховен административен съд е отменено определение № 2086 от 23.06.2026 г., постановено по адм.д. № 526/2026 г. по описа на Административен съд – Плевен, и е върнато делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При това положение съдът, като съобрази, че видно от определение № 7754 от 09.07.2026 г. по адм.д. № 6754/2026 г. по описа на Върховен административен съд е отменено изцяло, макар и без изрични мотиви на ВАС относно допустимостта на искането за спиране, определение № 2086 от 23.06.2026 г., постановено по адм.д. № 526/2026 г. по описа на Административен съд – Плевен, намира, че с настоящото определение следва да се произнесе по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК.

Следва да се посочи, че независимо, че искането за спиране е формулирано в самата жалба на Л. Ж. В., [ЕГН], с адрес: гр. Плевен, [улица], ап. 8, срещу Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на Министъра на вътрешните работи, както и независимо, че в жалбата /л. 5 от делото/ искането е формулирано като: „Особено искане за спиране на предварителното изпълнение на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 60 от АПК“, липсва хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК, т.к. в случая съгласно чл. 211 от ЗМВР обжалването не спира изпълнението.

За яснота следва да се посочи, че видно от приложеното копие на Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на Министъра на вътрешните работи, както и от соченото определение на ВАС жалбата срещу самата заповед е допустима, като заповедта е съобщена на оспорващата на 18.06.2026 г., а жалбата е подадена директно в съда на регистратурата на 23.06.2026 г., т.е. жалбата срещу Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на Министъра на вътрешните работи е допустима, като подадена в преклузивния 14-дн. срок и от активно легитимирана страна.

Съдът намира, че съгласно чл. 211 от ЗМВР обжалването не спира изпълнението, поради което няма как да намери приложение чл. 166, ал. 4 от АПК.

От друга страна, видно от приложеното копие на обжалваната заповед от самата жалбоподателка /като към настоящия момент все още липсва административна преписка, защото жалбата е подадена директно в съда, а не чрез ответния административен орган по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК/ в т. 3 на заповедта е допуснато предварително изпълнение на заповедта.

При това положение съдът в производство по чл. 60, ал. 5 от АПК съобрази следното:

Налице е допуснато предварително изпълнение на заповедта, което се съдържа в т. 3 на Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на Министъра на вътрешните работи. Заповедта е съобщена на молителя /жалбоподател Вендова на 18.06.2026 г., като оспорването на заповедта по същество е допустимо, защото е подадено в 14-дн. преклузивен срок, но искането за спиране по чл. 60, ал. 5 от АПК, макар и подадено от лице, което има правен интерес, е недопустимо, като просрочено, защото е подадено след преклузивния тридневен срок от съобщаването, видно от разписка за съобщаване на заповедта на Вендова на 18.06.2026 г. Преклузивният тридневен срок е изтекъл на 22.06.2026 г. – първи присъствен ден, а искането за спиране, съдържащо се в жалбата е подадено на 23.06.2026 г. директно в съда с вх. номер от 23.06.2026 г.

Срокът по чл. 60, ал. 5 от АПК е преклузивен, като изтичането на същия тридневен срок на 22.06.2026 г. – присъствен ден, считано от съобщаването на 18.06.2026 г., обосновава оставяне на искането за спиране без разглеждане като просрочено, респ. недопустимо.

Водим от горното и на основание чл. чл. 60, ал. 5 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо - искане, формулирано в жалбата на Л. Ж. В., [ЕГН], с адрес: гр. Плевен, [улица], ап. 8, за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на Министъра на вътрешните работи.

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.

Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�