Решение № 320 от 06.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Надежда Трифонова

Пламен Дацов при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Пламен Дацов Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200208 по описа за 2024 година

Касационното производство е инициирано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура(АП) - Варна, касационна жалба на защитника на подсъдимата Е. В.

П. – адв.П. К. от САК и касационна жалба от защитника на подсъдимия Т. И. И. – адв.И. В. от САК срещу Решение №175/14.12.2023 год. по ВНОХД№280/2023 год. по описа на II състав на Апелативен съд(АС) – Варна, с което е изменена Присъда №23/10.05.2023 год. по НОХД№1129/21 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

Оплакванията в протеста са за наличието на касационното основание визирано в чл.348, ал.1, т.2 НПК вр. с чл.348, ал.3, т.1 НПК. В тази връзка, прокурорът депозирал протеста при АП-Варна е на становището, че АС-Варна с атакуваното си решение не е упражнил правомощията си по чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 НПК и предлага атакуваното решение да бъде отменено в оправдателните му части като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна.

В касационната жалба на адв.К. от САК – упълномощен защитник на подсъдимата П. се твърди, че е налице като касационно основание нарушение на нормата на чл.348, ал.1, т.1 НПК, тъй като не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

В касационната жалба на адв.В. от САК – защитник на подсъдимия Т. И. се твърди, че е налице явна несправедливост на наказанието като се моли за намаление на същото.

1

В хода на съдебните прения представителят на ВП поддържа протеста и допълнението към него. По отношение на жалбата подадена от адвокат К. за подсъдимата П., счита същата за неоснователна, тъй като не са налице нарушения при извършеното претърсване в жилището на П.. По отношение на наказанието се сочи, че макар да се касае за малко количество наркотично вещество, то не следва да е водещо при ангажиране на наказателната отговорност по отношение на подсъдимата. Тезата, че следва да се приложи чл. 9, ал.2 НК или чл. 354а, ал.5 НК влиза в противоречие с процесуалното поведение на подсъдимата, която не се признава за виновна, не дава обяснения и не признава фактите по делото. По отношение на втората жалба от адвокат В. за подсъдимия И., представителят на ВП е на мнение, че също следва да се остави без уважение, тъй като определеното наказанието е справедливо.

Адвокат С. – процесуален представител на подсъдимата Е. П. оспорва подадения протест и поддържа изцяло касационна жалба с изложените в нея съображения.

В лична защита подсъдимата Е. П. поддържа казаното от защитника си и моли за приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

Адвокат В. – защитник на подсъдимия Т. И. моли да се остави без уважение протеста като се намали размера на наложеното наказание.

Подсъдимият Т. И. в лична защита поддържа казаното от защитника.

В последната си дума подс.П. моли за приложението на чл.9, ал.2 НК, а подс.И. за намаляване на наказанието.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

По отношение на наведените основания в касационния протест:

Представителят на АП-Варна е на мнение, че АС-Варна с процесното решение е нарушил чл.335, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 НПК, чл.14 и чл.314 НПК. В контекста на горното в касационния протест е възведено становище за неправилност на констатацията за липса на „съответност“ на протеста, тъй като с оглед на съдебната практика такъв би бил той, дори ако е направено еднозначно искане за влошаване положението на подсъдимия.

В мотивната част на атакуваното решение се застъпва становището, че макар от доказателствата по делото да се изяснява обстоятелството за държани от двамата подсъдими прекурсори, материали, съоръжения за производство на наркотични вещества – метамфетамин, както и данни за производство и разпространение на същия е факт, че специалната цел за разпространение не е посочена в диспозитива на обвинителния акт. В тази връзка апелативният съд е приел, че се констатира противоречие между фактическо и юридическо обвинение като на основание чл.304 НПК е оправдал подсъдимите И. и П. по възведените обвинения респективно – чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, изр.2 НК и чл.354А,, ал.1, изр.2 НК. В допълнение АС-Варна е приел, че не може да уважи искането на АП-Варна за отмяна и връщане на досъдебното производство, тъй като депозираният от Окръжна прокуратура(ОП)-Варна протест не се явява „съответен“ по смисъла на чл.335, ал.4 НПК, 2 доколкото с него не се отправя искане за отмяна и връщане, а само за осъждане в оправдателната част. Сочи се, че при евентуално връщане би се нарушила забраната за reformation in pejus както и поради обстоятелството, че е недопустимо прокурорът да иска отмяна на оправдателна присъда заради нарушения и пропуски допуснати от самия него.

В случая възражението на прокурора депозирал касационния протест по отношение на неговата съответност е основателно.

Вярно е, че съобразно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд като контролно - отменителна инстанция проверява изцяло първоинстанционната присъда, както в нейната наказателна, така и в гражданската й част, независимо от основанията, посочени от страните. Последното е така, тъй като законодателят е дал възможност на въззивната инстанция да отмени или измени присъдата и в необжалваната й част, а също и спрямо необжалвалите лица, ако има основания. Въпреки това предоставените широки правомощия все пак са ограничени от reformatio in pejus - забрана да се влошава положението на подсъдимия, ако няма съответен протест или жалба, в които да е материализирано именно такова искане. Забраната е посочена изрично в разпоредбите на чл. 335, ал. 4, чл. 336, ал. 2 и чл. 337, ал. 2 от НПК и се отнася, както до наказателната част на постановената присъда, така и до наказателноправното положение на подсъдимия. Така установеният процесуален стандарт е част от комплекс норми, защитаващи правото на защита на подсъдимия и не подлежи на ограничително тълкуване – виж Решение № 214 от 14.11.2018 г. по н. д. № 757/2018 г., ІІ Н. О. на ВКС, Решение № 85 от 25.04.2016 г. по н. д. № 257/2016 г., ІІ Н. О. на ВКС и други. По тази причина, правомощията на въззивния съд, свързани със страната, която е атакувала присъдата, са ограничени само в посочените по-горе хипотези.

В конкретния случай, решението на Варненския апелативен съд е неправилно като тълкуване за липса на „съответност“, поради обстоятелството, че във въззивния протест е налице по-силното основание като искане, а именно осъждане на подсъдимите по отношение на оправдателния диспозитив на първоинстанционната присъда. Това е така, тъй като в искането за осъждане имплицитно се съдържа и основанието за отмяна и връщане поради гореизложените обстоятелства. Формализирането в процесния случай на тълкуването на понятието „съответност“ води до стесняване на контролно-ревизионната функция на въззивната инстанция. По тази причина няма пречка по протест срещу оправдателна присъда с искане по чл.336, ал.1, т.2 НПК въззивният съд да не осъди оправдания подсъдим, а да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане, макар формално искане за „връщане“ да не е било инициирано. Така че в този случай въззивният протест, дори да е с петитум по чл.336, ал.1, т.2 НПК, той се явява „съответен“ по смисъла на чл.335, ал.4 НПК. Обратното, обаче, не важи – ако протестът срещу оправдателна присъда съдържа единствено искане делото да бъде върнато за ново разглеждане поради обстоятелството, че той ще бъде „съответен“ на правомощието по чл.335, ал.2 НПК, но не би позволило втората инстанция да осъди оправдан подсъдим - чл.336, ал.1, т.2 НПК, защото по този начин тя би излязла извън пределите на въззивната си проверка. В тази връзка, тъй като в разглеждания случай въззивният протест е съответен, това от своя страна е отворило 3 възможност за по-нататъшно протестиране по касационен ред пред настоящата инстанция и на въззивния съдебен акт – чл.346, т.1 НПК, което прави касационният протест, включително за това обстоятелство, допустим.

На следващо място, в разрез със споделеното в протеста, правилно въззивната инстанция е коментирала, че отмяната и връщането би влошило положението на подсъдимите, тъй като по делото е налице оправдаване, което се явява най-голямата гаранция за защита правата и интересите на подсъдимите. Оправдаването, каквато е практиката на ВКС, е резултат на пълната реализация на процесуалните права на подсъдимия и тя не може да бъде отменяна по протест на обвинението с цел връщане на делото за ново разглеждане. Действително е видно, че е налице разминаване между фактическо и юридическо изписване на депозираните обвинения по чл.354А, ал.1, изр.2 за П. и по отношение на И. по ал.2, т.4 вр. ал.1, изр.2 НК с оглед спестения елемент относно разпространителската специална цел, но апелативният съд правилно е оправдал подсъдимите за така посоченото обвинение като по този начин е санирал пропуска на обвинението. В тази връзка не може да се приеме и възражението депозирано в протеста, че неправилно съдът е оправдал подсъдимите, тъй като в чл.304 НПК не фигурирало същественото процесуално нарушение като основание за оправдаване. В случая, оправдаването е не заради допуснати съществени процесуални нарушения, а поради несъставомерност, свързана с липса на елемент от субективната страна – специалната цел за разпространение. Именно поради тази причина не може да се приеме за основателно отбелязаното в касационния протест, че оправдателната присъда е била постановена при нарушение на материалния закон.

Основателно въззивната инстанция е коментирала и още едно важно обстоятелство, че правейки едно такова искане, представителят на АП-Варна реално черпи права от собственото си неправомерно поведение. Допуснати съществени процесуални нарушения от самата прокуратура при изготвянето на обвинителния акт чрез квалифициране на несъставомерно деяние не може да е основание самата прокуратура в по-късен момент на съдебното производство да го използва като аргумент гарантиращ правата на страните визиран в чл.348, ал.3, т.1 НПК. Държавното обвинение няма основание да иска отмяна и връщане на делото с оплакване за допуснати нарушения на досъдебното производство, тъй като на тази фаза той осъществява функция по ръководство и решаване – в този смисъл ТР2/2002-ОСНК. С оглед на гореизложеното се явява неоснователно и следващото възражение, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните права разглеждайки по същество производство образувано по неотговарящ на изискванията на чл.246 НПК обвинителен акт.

Що се отнася до преклузията визирана в чл.248, ал.3 НПК и засегната в касационния протест във връзка с решението на апелативния съд, същата е преодоляна с Решение от 21.10.2021 година по Дело С-282/2020 год. на Съда на Европейския съюз.

По отношение на наведените основания в касационната жалба, депозирана от 4 адв.К. – упълномощен защитник на подсъдимата Е. В. П.:

Неоснователно е възражението за нарушение на материалния закон. Твърди се, че заради ниската стойност на наркотичното вещество е следвало да намери приложение нормата на чл.9, ал.2 НК.

В контекста на отправеното възражение следва да се има предвид, че малозначителността се отнася до онези случаи, които представляват съществени отклонения от типичното за съответното престъпление отрицателно въздействие, което се оказва върху обществените отношения, или въобще до отсъствие на такова въздействие. В случая не може да се приеме становището на процесуалния представител на подсъдимата П., че засягането на обществените отношения е несъществено, тъй като обществената опасност била незначителна. От една страна, няма как да се принизи приложението на чл.9, ал.2 НПК единствено до размера и стойността на наркотичното вещество, тъй като наличието или не на малозначителност е комплексна оценка на няколко фактора свързани освен с обществената опасност на деянието, но и на дееца. В този смисъл основателно апелативната инстанция е отбелязала факта на държане не само на наркотични вещества, но и на прекурсори, материали и съоръжения за производство като не е за пренебрегване и факта, че от доказателствения материал се установява, че е имало нееднократно произвеждане на „пико“, което води до извод за това, че същото не е било единствено за лична употреба както се твърди от защитата. Последното е още едно обстоятелство като основание да не се приеме, че в случая деянието не е престъпно.

Разпечатката съдържа 34 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/737e2ac6-c9b3-47b0-b8e0-92c73450bceb