Решение № 421 от 07.08.2014, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш

Е Н И

Е №...... гр.K., 07.08.2014 год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти юли, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА при секретаря................Х.К.…...……......................................като разгледа докладваното от съдията

...........................................гр.дело №915 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са за отмяна на уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа с правно основание чл.344, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът твърди, че е работил в системата на ПИБ от 21.04.2008г., като изпълнявал длъжността „управител на офис К.”. На 14.03.2014год. му връчили Заповед №992 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, поради „съкращаване на щата”, считано от 17.03.2014 год. Счита уволнението за незаконосъобразно. Твърди, че непосредствено след връчването на заповедта, трудовите му задължения се изпълнявали от друг служител на банката, считано 17.03.2014год., което означавало, че реално нямало съкращаване на щата, тъй като трудовата функция се осъществявала от новоназначено лице. Съкращение на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ означавало премахване, считано от един определен момент на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции, защото едва с премахването на съответната трудова функция, съществуването на трудовия договор става невъзможно. Твърди, че уволнението е извършено без да има ново щатно разписание, определящо броя на щатовете, тъй като такова не било посочено в заповедта за уволнение. Твърди, че е съветник в Общинския съвет на Община K., а съгласно разпоредбата на чл.35 от ЗМЗМА трудовото правоотношение с общински съветник не можело да бъде прекратявано през времето на неговия мандат, в случаите на чл.328, ал.1, т.2, 3, и 4 от КТ.

Моли съда, да постанови решение, с което да отмени уволнението със заповед №992/14.03.2014 год. като незаконосъобразно, да бъде възстановен на длъжността „Управител на офис K.", ответникът да бъде осъден да му изплати обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 13320 лв., явяващо се 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.

В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва основателността на исковете. Твърди, че уволнението на ищеца е законосъобразно доколкото извършеното съкращаване на щата било реално извършено и утвърдено ново щатно разписание в структурата на клон К.. На 04.03.2014г. било извършено вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на Банката на вливане на дъщерното дружество „Юнионбанк” ЕАД в Банката. Считано от вписването „Първа инвестиционна банка” АД като по силата на закона в качеството си на универсален правоприемник на правата и задълженията на „Юнионбанк" ЕАД, приела и структурите и служителите на заличеното с вписването дъщерно дружество „Юнионбанк” ЕАД. На основание чл.123, ал.2 от КТ правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичали от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърляли на новия работодател. По силата на извършеното вливане в структурата на клон К. на Банката били прехвърлени и структурите на т.нар. в „Юнионбанк” ЕАД/заличен търговец/ ФЦ K. и ФЦ К.. Поради извършеното вписване и вливане на Юнионбанк ЕАД в „Първа инвестиционна банка” АД било прието и ново Длъжностно щатно разписание на клон К., в сила от 13.03.2014г. Заявява, че заповедта е едностранен властнически акт на работодателя, който материализирал нормативно установената му работодателска власт спрямо работника като лице, с което е сключено индивидуален трудов договор и което е носител на работната сила, която упражнява по действащото трудово правоотношение. Счита, че като работодател стриктно спазил задължението си да посочи основанието за извършеното уволнение в Заповедта от 14.03.2014г.- посочил извършеното съкращаване в щата по чл.328, ал.1, т. 2, предложение 2 от КТ. С искова молба не били посочени конкретни лица и заеманите от тях позиции, които според ищеца изпълнявали неговите трудови функции след извършеното уволнение, поради което твърдението му било неоснователно и неподкрепено с доказателства. Счита, че за ищеца настъпило объркване относно новоприетите структури на „Юнионбанк" ЕАД и изпълняваните от съответните служители функции. Нямало назначен нов служител след прекратяването на правоотношението на ищеца. Заявява, че нито към датата на сключване на трудовия договор, нито в последващ момент или при прекратяване на трудовото правоотношение бил уведомяван от ищеца, че е избран за общински съветник, при проведените избори на 23.10.2011г. Доколкото ищецът не бил представил изричен документ за съответното обстоятелство и поради липсата на публичен регистър, с вписването в който третите лица следвало да бъдат уведомени, Банката добросъвестно извършила ськращение в щата на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ. Ищецът не е използвал и полагащият му се за изпълнение на длъжността неплатен отпуск по чл.34, ал.2 от КТ, който би дал индиции, че се ползвал от специална закрила на ЗМСМА поради избора му за общински съветник в Общинския съвет K.. Неоснователно ищецът твърдял незаконосъобразност на уволнение при условие, че сам не известил по надлежния ред своя работодател за обстоятелство от съществено значение за изпълняваното от него трудово правоотношение. Оспорва размера на претендираното обезщетение, доколкото не са изтекли шест месеца от датата на уволнението. Моли съда, да отхвърли предявената искова молба като неоснователна по основание и по размер.

Претендира съдебни разноски. В с.з. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не е спорно, а и от представените заверени копия на трудов договор №003614/21.04.2008 г. и трудова книжка №823516 е видно, че ищецът Д.В.П. е работил по трудов договор с ответното дружество на длъжността “управител на офис K.” в дирекция „Клонова мрежа”. Със заповед №992/14.03.2014 г., считано от 17.03.2014 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, поради съкращаване на щата. От удостоверение №35/01.11.2011 г. на ОбИК Община K., неоспорено се установява, че с решение №0000820/24.10.2011 г. Д.В.П. е избран за Общински съветник в Община K. на изборите, проведени на 23.10.2011 г.

Не е спорно, а и от служебна справка в ТР предвид разпоредбата на чл.23 ал.4 от ЗТР се установи, че на 04.03.2014г. е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Първа инвестиционна банка” АД вливане на „Юнионбанк” ЕАД, като по силата на закона, в качеството си на универсален правоприемник на правата и задълженията на „Юнионбанк” ЕАД, „ПИБ” АД е приела структурите и служителите на заличеното с вписването дружество- „Юнионбанк” ЕАД.

Съгласно щатно разписание на длъжностите в дирекция „Клонова мрежа”, утвърдено с решение на УС от 28.02.2014 г., в сила от 04.03.2014 г. средно-списъчният състав е 52 щ.бр. в т.ч. 32 щ.бр. за длъжността „управител на банков клон/управител офис”, а видно от щатно разписание на длъжностите в дирекция „Клонова мрежа”, утвърдено с решение на УС от 12.03.2014 г., в сила от 13.03.2014 г. средно-списъчният състав е 51 щ.бр. в т.ч. 31 щ.бр. за длъжността „управител на банков клон/управител офис”. Представено е и щатно разписание на длъжностите в „Първа инвестиционна банка” АД клон К., утвърдено с решение на УС от 12.03.2014 г., в сила от 13.03.2014 г., съгласно което средно списъчния състав на клона е 53 бр. в т.ч. 19 щ.бр.- офис K.- 13 бр. и ФЦ-K.-6 бр. в т.ч. 1 бр.директор. Представена е от ищеца длъжностна характеристика на управител офис на ПИБ, като от т.5 на същата е видно, че длъжността е ръководна, тъй като е свързана с управлението и развитието на банковия офис и др.

От представената справка на НОИ, регистър на трудовите договори от 10.07.2014 г. и удостоверение №240191400161652/22.07.2014 г. на ТД на НАП-П., ведно справка актуално състояние на всички трудови договори, неоспорени е видно, че след прекратяване на трудовия договор с ответника, по партидата на ищеца няма вписани трудов договор с друг работодател.

Видно от 2 бр. преписи извлечение от разплащателни ведомости за м.02.2014 г. и м.03.2014 г. последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение при отработен пълен месец преди уволнението е в размер на 2553 лв.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Първият предявен иск за отмяна на уволнението е с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Съдебната практика приема, че иска с по чл.344, ал.1, т.1 от КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право и ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. С оглед диспозитивното начало, визирано в чл.6, ал.2 от ГПК съдът не може да основе решението си на факти, опорочаващи, отлагащи или погасяващи оспорваното потестативно право, които не са посочени от ищеца в исковата молба / решение №149/13.06.2012 г. по гр.д.№475/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение №665/01.11.2010 г. по гр.д.№ 242/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №555/9.02.2012 г. по гр. д.

№1224/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по чл.290 от ГПК/.

Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 17.03.2014 г. със заповед №992/14.03.2014 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ поради съкращаване на щата, Основанието на чл.328, ал.1, т.2 от КТ в хипотезата на „съкращаване на щата” означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен да провери само законността на уволнението към момента на извършването му на посочените от ищеца основания, като в проверка за законност се включва и контролът да не се нарушават императивни правни норми. Ищецът е навел две основания за незаконосъобразност:- че няма реално съкращаване на щата; и че като общински съветник се ползва от специалната закрила по чл.35 от ЗМСМА.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото намира, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, макар да е извършено намаляване на щата в Дирекция „Клонова мреж” на ответното дружество от 32 щ.бр. на 31 щ.бр. чрез съкращаване на 1 щатна бройка на „управител банков клон/управител офис”, то работодателят, чиято доказателствена тежест е при условията на пълно и главно доказване на установи законосъобразността на уволнението, не доказа, че длъжността е реално и фактически премахната, предвид това, че във функционално обособената структурна единица –офис K. съществува 1 щатна бройка за длъжността „директор”, чиито трудови функции, предвид наименованието се припокриват с тези на съкратената длъжност „управител банков клон/управител офис”, а именно: управление дейността на офиса, контролни функции по отношение на персонала и представителни такива т.е. налице е фиктивно съкращаване в щата, тъй като не се премахва трудовата функция, а се промяна само нейното наименование/. При съкращаване на щата, когато се премахват една или няколко бройки от една и съща длъжност, подборът по чл.329 от КТ е задължителен. Тогава той се осъществява между всички служители, заети в съответната трудова функция и се състои в анализ и съпоставка на тяхната квалификация и нивото на работа на всички лица, заемащи еднакви или сходни длъжности. При тази хипотеза правото на подбор става част от правото на уволнението, което не може да бъде упражнено, без да се извърши подборът. Ако се приеме, че е налице реално съкращаване на щата, то подборът е задължителен предвид съкращаването на щатна бройка от длъжности с еднородни трудови функции, независимо от организационното звено, в което се изпълняват. Неизпълнението на задължението по чл.329 от КТ води до незаконност на уволнението. Освен това ищецът е общински съветник в Община K., като ответникът не е направил възражения, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение-17.03.2014 г. мандатът му е прекратен. Съгласно чл.35 от ЗМСМА „трудовото правоотношение с общински съветник не може да бъде прекратявано през времето на неговия мандат в случаите на чл.328, ал. 1, т.2, т.3 и т.4 от КТ.

Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/737e0226-6572-486f-beec-246eff753355