Решение № 260494 от 30.12.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260494 Година

30.12.2020 Град Стара Загора

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На единадесети ноември Година 2020 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1079 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Т.“ Е. твърди в исковата си молба, че въз основа на заявлението му по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № 224/2020 г. на ЯРС, който на 25.02.2020 г. го уведомил за подадено в срок възражение от ответника срещу издадената по същото дело заповед за изпълнение, поради което в срок предявявал исковете си по делото. В качеството му на продавач, доставил заявеното му от ответника - купувач количество препарат за растителна защита, описан в издадената му фактура № **********/10.05.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 10.05.2018 г. /приложение № 1/ към нея, на обща стойност 9661.20 лева с ДДС. Съгласно постигнатата от страните уговорка, отразена в тази фактура, крайният срок за плащането й бил 31.07.2018 г., но в рамките му не постъпило такова. Претендирал и лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, в размер на 1465.28 лева, за периода от падежа 31.07.2018 г. до подаване на заявлението на 27.01.2020 г. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 9 661.20 лева за главница от неплатена цена на доставен препарат за растителна защита по фактура № **********/10.05.2018 г., с 1465.28 лева мораторна лихва от 31.07.2018 г. до 27.01.2020 г. и законна лихва върху главницата от 27.01.2020 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 224 описа за 2020 г. на Я. районен съд. Претендира за сторените по настоящото и в заповедното производства разноски.

Ответникът „Б.“ Е., редовно призован, не е подал отговор, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 27.01.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е било образувано приложеното ч.гр.д. № 224/2020 г. на ЯРС, по което на 28.01.2020 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 13.02.2020 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, а на 09.03.2020 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 27.01.2020 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

От представените от ищеца и неоспорени от ответника процесна фактура № **********/10.05.2018 г. и приемо – предавателен протокол от 10.05.2018 г. се установява несъмнено, че на 10.05.2018 г. страните са сключили договор за търговска продажба на посоченият в нея препарат за растителна защита, материализиран в същата фактура (л. 6-7). Този договор представлява търговска сделка (чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ). От т. Б – 3 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което в тази му част съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, преценено съвкупно с подписите на представителите на страните под представения от ищеца и неоспорен от ответника приемо-предавателен протокол към процесната фактура, се установява още, че ищецът е изпълнил договорните си задължения по чл. 187, изр. 1 ЗЗД по същия договор и доставил на датата на издаването й на 10.05.2018 г. препарата за растителна защита, посочен в същата фактура № **********/10.05.2018 г., на цена от 9661.20 лева (л.

6-7 и 46).

Съдът обаче не възприема т. А-1 и 2, и т. Б-2 и 3 от ЗСИЕ в частите им, в които вещото лице е заключило, че процесната фактура е отразена в дневниците за покупки на ответника и в справката му декларация по ЗДДС, като по същата той е ползвал и данъчен кредит и оригиналът й се намира в счетоводството му (чл. 202 ГПК).

В тези му части вещото лице само промени в съдебно заседание това си заключение, въз основа на представеното в същото писмо с изх. № 3317/17.08.2020 г. на ТД Б. на НАП, офис Я., в което обаче не само е посочена друга фактура № *********/10.05.2019 г., чиято година на издаване е различна от процесната фактура № *********/10.05.2018 г., но и тази част от заключението си вещото лице е основало на друго посоченото в същото писмо с изх. № 3532/31.08.2020 г. на ТД Б. на НАП, офис Я., което не е представено по делото, при което въобще не става ясно в крайна сметка дали процесната фактура № *********/10.05.2018 г. е включена в дневника за покупки на ответника и в справката му декларация по ЗДДС, ползвал ли е по нея данъчен кредит и намира ли се оригиналът й в счетоводството му (л. 45-46, 51 и 58).

Поради това съдът не възприема в тези му части това заключение и променящите ги в съдебно заседание отговори на вещото лице, защото в същите му части то се явява необосновано и възниква съмнение за неговата правилност (чл. 202 ГПК).

Понеже страните са уговорили в случая във фактурата падеж за плащането й – 31.07.2018 г., цената от 9661.20 лева на доставеният по нея препарат, ответникът е следвало да плати на ищеца най-късно на същия ден (чл. 327, ал. 1 ТЗ).

При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своето насрещно изискуемо парично задължение по чл. 327, ал. 1 ТЗ и е платил на ищеца тази цена на посочената дата за плащането й, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото обаче той не представи и лисват доказателства да е платил тази цена до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Нещо повече. Неплащането й се установява и от възприетата от съда т. Б-4 на ЗСИЕ (л.

54). При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът намери за несъмнено установено по делото, че ответникът не е платил на ищеца тази цена до приключване на съдебното дирене, въпреки настъпването на 31.07.2018 г. на уговорения във фактурата падеж за плащането й. Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това е възникнало и съществува претендираното от ищеца с предявения главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК негово вземане за същата цена от 9661.20 лева по тази фактура (чл. 235, ал. 3 ГПК и т.

9 от ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това следва да се признае за установено по отношение на ответника, че я дължи на ищеца със законната лихва подаване на заявлението в съда на 27.01.2020 г. до изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК).

Уговореният във фактурата падеж за плащането на същата цена е настъпил на 31.07.2018 г., а по делото се установи, че ответникът не я е платил до приключване на съдебното дирене. Поради това на следващият ден 01.08.2018 г. е изпаднал и в забава да я плати (чл.

84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От този ден на своята забава, а не както неправилно я претендира ищецът от падежа, ответникът му дължи и мораторна лихва за обезщетяване на забавата в плащането й, в размер на законната лихва (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). От същия ден на забавата си до подаване на заявлението в съда на 27.01.2020 г., вещото лице е изчислило във възприетата от съда т. Б-5 на ЗСИЕ, че ответникът дължи на ищеца 1438.45 лева мораторна лихва, до който размер и за който период поради това следва да се уважи, като основателен, и акцесорния иск на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуването на тази лихва, а в останалата му част, над тази сума до претендираната по-голяма от 1465.28 лева и за периода от 31.07.2018 г. до 01.08.2020 г. - отхвърли, като неоснователен (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.

При този изход на делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 1762.53 лева (от които 222.53 лева внесена д.т. за производството, 100 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 1440 лева платено адвокатско възнаграждение), следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 1758.28 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на настоящото дело, сторените от ищеца в заповедното производство разноски в общ размер от 1782.52 лева (от които 222.52 лева внесена за същото д.т. и 1560 лева платено адвокатско възнаграждение), също следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете по делото или сумата от 1778.22 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото и ответникът има право да иска присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). В делото обаче няма данни той да е сторил разноски, нито е налице негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК и т.

12 ТР 4-2014-ОСГТК).

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

Р Е

Ш И:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, че дължи на „Т.“ Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 9661.20 лева за главница от неплатена цена на доставен препарат за растителна защита по фактура № **********/10.05.2018 г., с 1438.45 лева мораторна лихва от 01.08.2018 г. до 27.01.2020 г., и законна лихва върху главницата от 27.01.2020 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 67/28.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 224 по описа за 2020 г. на Я. районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл.

422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането за мораторна лихва, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 1438.45 лева до претендираната 1465.28 лева, и за периода от 31.07.2018 г. до 01.08.2018 г.

ОСЪЖДА

Б. Е. с п.с., да заплати на „Т.“ Е. с п.а., сумата от 1758.28 лева за разноски по настоящото дело и сумата от 1778.22 лева за разноски по заповедното частно гражданско дело № 224 по описа за 2020 г. на Я. районен съд, съразмерно с уважената част от исковете по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: