Решение № 1194 от 28.05.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1194

Кюстендил, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

При секретар ГЕРГАНА СТОЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20267110700146 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

И. Ж., [държава], с постоянен адрес в [населено място]. Влас, [улица], ет. 5, ап. 60, чрез процесуалния си представител адв. П. Ч., е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4485-000001/09.02.2026 г. на Началник ГПУ Гюешево към РДГП - [област], с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 09.02.2026 г. на основание чл. 171 т. 2а, б. „а“, във вр. с чл. 102 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения инарушения на материалния закон и целта му. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Същият не разбирал български и не знаел за какво е наказан. Представено е и писмено становище.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл. юр. М. излага становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган -Началник на ГПУ Гюешево към РДГП - [област], съгласно приложена заповед от Директора на ГД „Гранична полиция“ към МВР № 3282з-5208/18.09.2025 г. /лист 66 по делото/. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставките за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, в конкретния случай са налице. Тя се прилага в следните хипотези: а/ когато собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, без да притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година;

Спирането от движение на такова ППС има преди всичко превантивна цел – да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като съответното пътно превозно средство, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Поради това и спирането от движение на ППС е временно – до отстраняване на нередовностите довели до прекратяване на регистрацията.

Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение серия AД № 946629/09.02.2026 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно липса на валидно СУМПС за категорията МПС, което управлява /представено е неистинско такова/, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт № 946629/09.02.2026 г., като възпроизвежда направените в него констатации.

Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, както беше посочено по – горе, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

При издаването на процесната заповед не е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК – фактическите и правни основания за издаване на заповедта, са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който е издадена и оспорената заповед. Описаното в АУАН деяние е свързано с непредставяне от нарушителя на валидно СУ на МПС, а неистинско такова, което не се оспорва от жалбоподателя. Съобразявайки посочените фактически установявания по административнонаказателната преписка, АНО е изложил в АУАН обстоятелства, като е формулирал обвинение за нарушение по чл. 102 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, а именно за предоставяне на МПС на неправоспособен водач. Разпоредбата на чл. 171 т.2а от ЗДвП /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ се отнася до водачи, които не са правоспособни водачи, никога не са притежавали свидетелство за управление и такива, на които същото е отнето по съответния ред. В конкретният случай това е налице – Живодер е неправоспособен водач за категорията МПС, което е управлявал. Същият е представил неистинско такова /виж Протокол № 1/ТЕХ 2026 – лист 55 – 59 по делото/. Представен е и Протокол от о.с.з. от 10.02.2026 г. по НОХД № 172/2026 г. по описа на РС – [област], на което е одобрено споразумение сключено между прокуратурата и лицето О. В. С., с което същият се е признал за виновен за това, че е представил на граничните власти при опит за излизане от страната, неистински украински документи за управление на МПС /лист 61 - 65 по делото/. В този смисъл не е налице съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Правилно АНО е приел, че е налице управление на МПС без съответното свидетелство за управление на същото. Доколкото издадената и оспорена в настоящето производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на този АУАН и възпроизведените в него констатации, то същата се явява законосъобразна.

Въз основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а, буква „а“ от ЗДвП - управление от страна на жалбоподателя на МПС без да е правосопособен водач, без да притежава валидно свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, което не се опровергава от доказателствата по делото, напротив изцяло се потвърждава.

Що се отнася до това, че жалбоподателят не е бил запознат с обвинението, то същото се опровергава от положените от него навсякъде собственоръчни подписи под представените по делото документи, без никакви възражения, още повече, че същият е с постоянен адрес и разрешение за пребиваване в България.

Оспорената заповед следва да се остави в сила, с произтичащите от това правни последици по потвърждаване на наложената принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС „Мерцедес Е 280 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], както и свидетелство за регистрация на МПС № С 15335782 и 2 бр. регистрационни табели към същия.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложените доказателства за това. .

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от И. Ж., [държава], [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място]. Влас, [улица]ет. 5, ап. 60, чрез адв. П. Ч., с адрес за призоваване в [населено място], [улица], офис № 1, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4485-000001/09.02.2026 г. на Началник ГПУ към РДГП [област].

ОСЪЖДА И. Ж., с посочени по – горе данни и адрес, да заплати на РДГП [област] сумата от 51.12 Е/ петдесет и едно евро и дванадесет евроцента/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�