Решение № 1034 от 14.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. Русе, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20264520100049 по описа за 2026 година

Предявен е иск за заплащане от застрахователя на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от непозволено увреждане. Искът е с правно основание чл.432 от КЗ.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че е собственик на лек автомобил Пежо 207 с рег. №***. На *** г. трето неучастващо в делото лице – Н. П., на която бил предоставил автомобила го управлявала в гр. Русе по ул.***. Възприела намаляване на скоростта на движещ се пред нея автомобил, поради което и тя намалила и спряла. Зад нея обаче се движел друг лек автомобил – Ауди А6, който не е успял да спре и се блъснал в задната лява част на нейният автомобил. Така е настъпило ПТП с материални щети по двете превозни средства. Тъй като нямало спор относно обстоятелствата по произшествието водачите подписали двустранен протокол за ПТП. Към момента на произшествието за автомобил Ауди А6 имало сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Ищецът като собственик на автомобила счита, че има право на обезщетение за причинените по собствения му автомобил имуществени щети. Позовава се и на това, че на *** г. водачът Н. П. подала при ответника уведомление за настъпило застрахователно събитие, приложила и съставения двустранен 1 протокол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП). По-късно представила и допълнително изискана от застрахователя документация. По възлагане на ответника, вещо лице, извършило оглед на автомобила на ищеца и описало щетите по опис-заключение от *** г. На *** г. ищеца получил съобщение от ответника, който го уведомил, че отказва да му заплати застрахователно обезщетение. Позовавал се на това, че двустранния протокол бил неправилно попълнен, тъй като липсвала информация по т. 13, т. 14 и т. 15. Поради това на ***. П. представила допълнителен протокол подписан с другия участник с отразена информация по тези точки. Въпреки това от тогава до сега ответникът не заплатил застрахователно обезщетение. Ищецът счита, че се дължи такова като излага правни доводи и цитира разпоредби от КЗ и ЗЗД.

След допуснато изменение на иска претендира за осъждането на ответника да му заплати 1381,41 евро застрахователно обезщетение за причинените вреди при ПТП на *** г., ведно със законната лихва и разноските по делото.

Ответникът ДЗИ –Общо Застраховане“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва настъпването на пътнотранспортното произшествие с участието на посочените в исковата молба автомобили. Счита обаче, че не е налице деликт виновно причинен от водача на застрахования при тях автомобил. Счита, че представения двустранен протокол за ПТП е съставен в нарушение на Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. - липсвало информация по т. 13, т. 14 и т. 15.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно Д.ие лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното 2 поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал.

1 КЗ.

В случая страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява наличието както на всички посочени предпоставки на чл.432 от КЗ, така и отправянето към застрахователя – настоящ ответник на застрахователна претенция от представител на ищеца – № *** / *** г. По образуваната щета № *** е изготвен опис-заключение по претенция, а на два пъти по искане на ответника са представени и допълнителни документи – по описи за такива от *** г. и от ***. С отговора на И.М. ответникът не спори, че на *** г. в гр.Русе по ул.*** е настъпило ПТП между собствения на ищеца лек автомобил Пежо 207 с рег. №***, управляван от св. Н. П. и автомобил Ауди А6, управляван от третото лице по делото С. А..

За автомобила на А. е имало сключена с ответник „ДЗИ –Общо Застраховане“ ЕАД задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полицата за която е представена по делото – на л.22. С писмо изх.№*** г. до ищеца ответникът е отказал плащане на застрахователно обезщетение по двустранно подписания между П. и А. протокол от *** г., защото бил съставен „в нарушение на нормативните изисквания“ т.к. липсвала информация по т.13, т.14 и т.15 от същия. Въпросният протокол е представен по делото. Става въпрос за стандартен протокол по чл. 123, ал. 1, т.3, б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - „Ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и 3 попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие“, а в чл.5, ал.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор /Наредбата/ е предвидено, че когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълнят своите данни в образец №3 по Наредбата. В случая това е направено като двата участници са представили такъв протокол от *** г. В същия са попълнени пълни данни за двамата водачи, автомобилите и застраховките „ГО“ за тях, а в раздел 12 – „Обстоятелства“ е било отразено, че водачът А. е причинил удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента – т.9 от общо 17. За водача П. не е отбелязана никоя от 17 точки.

Не е нарисувана скица на пътната обстановка при ПТП – раздел 13, а в раздели 10 „Отбележете зоната на първоначалния удар за превозното средство със стрелка“ са отбелязани преден десен ъгъл за автомобила на А. и заден ляв ъгъл за този, управляван от П.. В раздели 11 са отразени повредите по всеки от автомобилите – „десен фар, калник, броня, подкалник, мигач, капак“ – за този на А. и „заден ляв стоп, задна лява гума/джанта/, нарушена геометрия на лява задна гума, ляв калник, задна врата на багажник, задна лява колонка, заден мост“. От представения от ищеца препис от втори двустранен протокол /на л.6 от делото/ е видно, че по искане на ответника двамата водачи са попълнили и представили допълнително втори протокол образец №3 по Наредбата, съставен отново на *** г. Същият е със сходно съдържание с предходния като в раздел 12 е отбелязано, че А. е попълнил едно квадратче, а П. – „0“, попълнена е скица в раздел 13, която потвърждава отразеното в протокола от 12.11.2024 г. като по-детайлната информация е, че в насрещната лента също е имало трафик, а в лентата за движение на П. и *** е имало спрял автомобил.

Описанието на щетите в раздели 11 е сходно с това по първия протокол. От описите за допълнително представени документи пред ответника е видно, че на ***. е бил представен още един документ „Д.П.К.“, вероятно „двустранен констативен протокол“, но същия не е представен по делото от никоя от страните е не е ясно с какво съдържание е бил. Отразеното в гореописаните протоколи образец №3 по Наредбата се потвърждава от изслушването на становището на третото лице по делото, а също и от показанията на св. П..

По делото е приета САТЕ, като експертът е съобразил всички приложени 4 писмени доказателства и ангажираните гласни такива. Според заключението причината за произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Ауди А6" С. А., който не е спазил дистанция, съобразена със скоростта му на движение. Вещото лице установява още, че пазарната стойност на имуществените вреди, причинени на увредения на *** г. лек автомобил „Пежо" модел 207 с per. № ***, представляваща сбор на стойностите на необходимите за възстановяването им части, консумативи и труд, по средни пазарни цени за региона към момента на настъпване на увреждането съгласно Опис-заключение на застрахователя и допълнителни увреждания от протокола за ПТП е 3277,80 лв. (1675,91 €), а по средни пазарни цени за региона към момента на настъпване на увреждането съгласно Опис-заключение на застрахователя е 2701,80лв. (1381,41€).

При така установеното съдът счита, че са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като основният спорен въпрос в производството е свързан с начина на оформяне на протокола по чл.

123, ал. 1, т.3, б.“б“ от Закона за движението по пътищата. От изложеното погоре описание на протокола е видно, че той не страда от каквито е да било пороци. Още с първия протокол от *** г. без проблем и без съмнения се е установявало, че виновен за произшествието е водачът на застрахования при ответника автомобил. Този извод се потвърждава и от заключението на в.л. по приетата по делото САТЕ. В случай, че ответникът е считал, че протоколът не е достатъчно детайлно попълнен, то той е имал възможност да изисква допълването му от участниците, вкл. и чрез попълването на втори такъв, което видно от писмените доказателства по делото е било направено, а най-вероятно е бил попълнен и трети. При това положение застрахователят не може да се позовава на неточности в попълването на протокола. Той не може да нарежда на участниците в ПТП кои точки/квадратчета от раздел 12 на протокола да попълнят и кои не. Съвсем нормално е да не се попълват такива за обстоятелства, които не са налице при произшествието. В случая т. 13, т. 14 и т. 15 от този раздел. Нито от обясненията на А., нито от показанията на П., нито от това, което са отразили в двата протокола не може да се направи дори предположение, че ПТП между тях е настъпило поради завой на ляво, обратен завой или за навлизане в насрещна лента. Доколкото има отразено навлизане в насрещна лента за А., то е видно, че това не е относимо по отношение на управлявания от П. автомобил и сблъсъка с него, а е резултат от неуспешната 5 спасителна маневра от А. - аварийно спиране съчетано с рязко заобикаляне.

На практика ответникът не се е произнесъл по същество, което е недопустимо, а формалното основание, на което е отказал заплащане на застрахователно обезщетение изобщо не съществува. С оглед изложеното и предвид заключението на вещото лице относно стойността на причинените щети съдът намира, че искът е доказан и по размер и следва да се уважи изцяло.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Витоша" 89Б, да заплати на Д.

А. М., с ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 1 381,41 евро, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по лек автомобил Пежо 207 с рег. №***, настъпили вследствие ПТП от *** г. в гр. Русе, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2026 г. до окончателното й заплащане, както и 251,42 евро – разноски по делото.