Решение № 118 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К.ка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901758 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД срещу решение № 414/08.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 13/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, в частта, в която е уважен предявеният от К. Г. К. срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 24.09.2019 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 03.02.2022 г. до окончателното му заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано – макар и от събраните по делото доказателства да се установявало, че поведението на водача на процесния лек автомобил, чиято 1 деликтна отговорност е била обезпечена от ответното застрахователно дружество през релевантния период чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не е виновно, тъй като ударът между МПС и пешеходеца е бил непредотвратим, въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че застрахованият водач на лекия автомобил е имал обективната възможност своевременно да възприеме пострадалия и да предприеме действия за ненастъпване на релевантния вредоносен резултат.

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът по нея оспорва нейната основателност, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. В проведеното пред ВКС о. с. з. неговият процесуален представител релевира правен довод за доказаност на виновното противоправно деяние на застрахования при ответника водач на МПС, вследствие на което са причинени твърдените травматични увреждания на пешеходеца – водачът е следвало да проследи поведението на пешеходеца и да потегли (при престой пред пешеходната пътека) с повишено внимание и скорост, която би му позволила да спре, в случай че пострадалият навлезе на пътното платно. По този начин релевантният удар би бил предотвратим, въпреки че водачът на МПС не е имал видимост към пешеходеца в момента, в който той е навлязъл върху пътното платно поради спрелите на пешеходната пътека автомобили – в насрещните ленти на пътното платно. В този смисъл, в случай че водачът на лекия автомобил се е движел с 16 км/ч, а не с установената по дело по-висока скорост, той е имал техническата възможност да предотврати удара, поради което неговото поведение е в противоречие с правилата за поведение, регламентирани в диспозициите на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните в настоящото исково производство не са спорни следните правнорелевантни факти: настъпилото ПТП, неговият момент, пострадалият и 2 извършителят – той е застрахован при ответното застрахователно дружество по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Възприемайки фактическите изводи, до които са достигнали приетите като компетентно изготвени и неоспорени от страните САТЕ, апелативният съд е счел за установена следната динамика (механизъм) на процесното ПТП: пешеходецът е пресичал неправилно, като е преминал шосето на необозначено за това място; изскочил е внезапно пред процесния лек автомобил, без неговият водач да е могъл да го възприеме и проследи на пътното платно. Изяснил е, че делинквентът е могъл да види пострадалия в момента, в който той е тичал по насрещния тротоар, с намерение да пресече.

Водачът е спрял при изскачането на пешеходеца - пред него, но го е ударил, като при развитата от него скорост (25 км/ч към момента на удара), обективно е било невъзможно внезапно да спре – без да настъпи ударът. От друга страна обаче, в близост до настъпване на процесното ПТП се е намирала тролейбусна спирка до Софийския Университет, поради което, макар и на процесното място да не е било предвидено за пресичане на пешеходци, при спрял тролейбус то е представлявало район, в който делинквентът е следвало да управлява автомобила с ниска скорост и с повишено внимание. Следователно, водачът бил нарушил правните задължения, регламентирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП – в конкретния случай не се е съобразил нито с характера и интензивността на движението, нито с конкретните условия на видимост, колкото и трудно да е било това за него. Въззивният съд е съобразил обстоятелството, че действително водачът на лекия автомобил не е следвало да управлява МПС с прекалено ниска скорост, за да не затруднява движението на останалите ППС, но от друга страна, скоростта на движението би трябвало да е съобразена с конкретната ситуация, вкл. и с факта, че в близост до спирка на градския транспорт следва да се преминава с ниска скорост и повишено внимание.

При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства апелативният съд е обосновал правния извод, че ищецът е доказал, че водачът на лекия автомобил е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. Счел е обаче, че пострадалият също е допринесъл чрез своето противоправно поведение за настъпване на релевантния вредоносен резултат – той не е следвало да пресича на необозначено за пешеходци място, 3 тъй като е имало трафик на шосето от движещи се автомобили, като е бил длъжен да не предприема преминаване между тях. Въззивният съд е съобразил обстоятелството, че пострадалият внезапно е изскочил пред лекия автомобил, като неговият водач, макар и да е управлявал автомобила с ниска скорост, не е могъл да спре без да не настъпи удар с пешеходеца.

От своя страна ищецът е нарушил правните задължения, уредени в чл.

114 ЗДвП - да не навлиза внезапно на платното за движение и да не пресича платното при ограничена видимост. Той е слязъл на пътното платно при образувана колона от автомобили, без да е имал видимост към движещите в насрещното платно автомобили, като внезапно е изскочил пред движещия се автомобил, вследствие на което е настъпил релевантният удар. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правното съждение, че процесното ПТП е осъществено при наличието на съпричиняване от двамата участници в движението - при съотношение 70% за пешеходеца и 30% за водача на лекия автомобил.

Въззивният съд е изследвал фактите, обуславящи определянето на размера на заместващото обезщетение за причинените на пострадалия от процесното ПТП болки и страдания (съобразно критериите за справедливост, установени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД) – ищецът е постъпил в болница, кракът му бил гипсиран, но е отказал оперативно лечение и сам преждевременно е напуснал болницата, вследствие на което лошо е зараснало коляното на крака, довело до изкривяването му и до продължаващи към настоящия момент болки и страдания и затруднено ходене. Като е съобразил увредата - фрактура на дясна фибула, фрактура на латерално, табиално плато, охлузване на дясно коляно и подбедрица, възрастта на пострадалия към датата на ПТП - 69 години, продължителното възстановяване от 5-6 месеца, въздействието на инцидента върху психическото и неврологичното му състояние в посока на влошаване, както и състоянието в момента на крака скъсен и с невъзможност за сгъване в коляното, както и обстоятелството, че болките и страданията, и затрудненото ходене продължават и към настоящия момент, а и ще продължат ако на коляното не се постави изкуствена става в бъдеще, апелативният съд е счел, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 50000 лв. Като е съобразил и установения принос на участниците в релевантното ПТП, въззивният съд е приел, че предявеният пряк иск с правно основание чл. 432, 4 ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 15000 лв. (50000 лв. х 30%) , като той е уважен до този размер.

С определение № 55/09.01.2025 по т. д. № 1758/2024 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: „В кой момент пешеходецът се явява непосредствена и предвидима опасност за водача на моторно превозно средство и от кой момент пътнотранспортното произшествие би било предотвратимо за него?”.

Правният отговор на този правен въпрос е разяснен с ръководните указания по точното тълкуване и прилагане на материалния закон, намерили израз в т. 6 от ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение, или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след това. Моментът на възникване опасност за движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерий определена част от пътя. По т. 5 от това тълкувателно решение е разяснено, че правната норма на чл. 15 НК, която освобождава от отговорност лицето, извършило противоправно Д.ие поради липса на вина, намира приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за неговото прилагане. От водачите се изисква да намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното проявяване. Когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и 5 не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно Д.ие по смисъла на чл. 15 НК.

По т. 7 и т. 8 от това тълкувателно решение са дадени принципни разяснения, които са относими към релевантните по настоящото дело факти водачът на пътното превозно средство не е длъжен да спира при преминаване покрай спиращ, спрял и току-що потеглящ автобус или тролейбус на спирки за обществен превоз пред или зад превозното средство. Ако при преминаването покрай моторното превозно средство на платното за движение няма пешеходци, той не е длъжен да спира, а следва само да намали скоростта, което намаление трябва да бъде в зависимост от близостта на автобуса или тролейбуса и възможността да се преустанови движението при появяване на пешеходец пред или зад превозното средство. Под израза „преминаване покрай” трябва да се разбира движението на преминаващите превозни средства в двете посоки - попътна и насрещна. Потенциалната опасност за движението може да се превърне в реална от навлизането на пешеходец както когато той излиза отпред, така и зад спряното моторно превозно средство. За движението в попътната посока опасността ще възникне от пресичане пред автобуса или тролейбуса, а за тези от насрещната посока - при пресичане зад него.