Решение № 242 от 30.09.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Плевен, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Евгения М. Русева като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500280 по описа за 2021 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството пред Плевенският окръжен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от „******“ ЕООД, гр. София, ЕИК ***, представлявано от управителя Р. В. чрез пълномощника му юрисконсулт М. К. против решение № 121/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4508/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени предявени от дружеството искове. В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С жалбата се прави доказателствено искане по реда на чл. 192 от ГПК.

Представена е квитанция за внесена държавна такса по сметка на Плевенския окръжен съд в размер на 25 лв..

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С. Й. Т., представлявана от назначения й особен представител адвокат ВР. Ч. от ПлАК, с който се оспорва основателността на 1 въззивната жалба. С отговора не се правят доказателствени искания.

В о.с.з. въззивното дружество чрез пълномощника си юрисконсулт Пламена Тотева поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна чрез особения си представител адвокат ВР. Ч. изразява становището си за неоснователност на въззивната жалба. Според особеният представител по делото не е доказано, че ответницата е уведомена надлежно чрез връчване лично на съобщението за извършената цесия.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Плевенският районен съд е сезиран от ищеца „******“ ЕООД, гр. София, ЕИК *** с главен иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД предявен против ответницата С. Й. Т. за осъждането й да заплати сумата от 1 000 лв., представляваща просрочена главница по договор за кредит № 9944103004, сключен на 21.12.2015 г. между „***“ ЕООД и ответницата по реда на чл. 6 от ЗПФУР. При условие на евентуалност, при отхвърляне на иска на договорно основание ПлРС е сезиран с иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 1 000 лв. като получена без правно основание. В ИМ се твърди, че между кредитодателят и кредиполучателката е сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние и същият е оформен съгласно изискванията на чл. 3 вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ и Общите условия /ОУ/ на кредитодателя. Твърди се, че ответницата в качеството на кредитополучател се е регистрирала в системата на кредитодателя „Вивус“ на съответната интернет страница –www.vivus.bg, приела е ОУ на кредитодателя, получила е Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация съгласно изискванията на чл. 8 от ЗПФУР, получила е проект за договора за кредит съобразно направената заявка, съгласила се е с него като го е подписала чрез натискане на бутон „подпиши“, след което е получила отпуснатата сума по кредита по посочения 2 в договора начин. Твърди се, че съгласно т.т. 2 от ОУ за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита е начислена такса в размер съобразно кредитираната сума и периода на погасяване на кредита, която услуга не е задължителна и съставлява допълнителна услуга. Твърди се, че след сключване на посоченият по-горе договор за кредит за сумата от 280 лв. при заявка за допълнителна услуга експресно разглеждане на заявката, кредитополучателката е получила сумата от 280 лв. чрез системата на *** АД на 21.12.2015 г. за период от 21 дни с падеж 11.01.2016 г.. Твърди се, че на 03.01.2016 г. ответницата е подала нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 600 лв., ведно с услугата за експресно разглеждане, което изменение на договора е предвидено в ОУ, като същият ден договорът е изменен и на ответницата е отпусната допълнително сумата от 600 лв. чрез системата на *** АД. Твърди се, че на 24.01.2016 г. ответницата подава нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 120 лв., с услугата за експресно разглеждане и същият ден договорът е изменен и на ответницата е отпусната допълнително сумата от 120 лв. чрез системата на *** АД. Твърди се, че след последното изменение на договора ответницата в качеството на кредитополучател се е задължила да върне сумата от 1 155,80 лв., от които 1 000 лв. - главница, 141,59 лв. – такса за експресно разглеждане на кредита и 14,21 лв. – договорна лихва за периода на погасяване на кредита. Твърди се, че по искане на кредитополучателката при условията на чл. 11 от ОУ срокът на договора е удължен до 20.07.2016 г., но плащане на падежа не е настъпило, поради което на основание т. 13.3 от ОУ на същата е начислена наказателна лихва, считано от 21.06.2016 г.. Твърди се, че с договор за цесия от 23 .11.2018 г. сключен между ищцовото дружество и кредитодателя, вземанията на „ ***“ ЕООД към ответницата по договор за кредит № 9944103004/21.12.2015 г. в общ размер на 2 304,60 лв., от които 1 000 лв. – непогасена главница са прехвърлени на ищцовото дружество и с пълномощно, неразделна част от договора за цесия ищцовото дружество е било упълномощено да уведоми ответницата като длъжник за прехвърляне на вземането. Твърди се, че дружеството е положило необходимата грижа да уведоми ответницата за цесията, но същата не е потърсила пощенската пратка и последната е върната с отметка „непотърсена“, поради което следва да счита надлежно уведомена на това основание, като алтертативно с оглед съдебната практика се моли връчването на приложеното към ИМ уведомление за цесията да се счита за 3 връчено уведомление за извършеното прехвърляне на вземането. Претендира се осъждане на ответницата да заплати сумата от 1 000 лв., представляваща непогасена главница по договора за кредит или при условие на евентуалност осъждането й да заплати сумата като получена без правно основание.

В срока за писмен отговор по чл. 131 от ГПК ответницата С. Й. Т. чрез назначеният й особен представител адвокат ВР. Ч. от ПлАК е оспорила основателността на предявените при условие на евентуалност осъдителни искове, като е възразила, че липсват доказателства за наличие на основание на задължението на ответницата и неговия размер, за неизпълнение на задълженията на ответницата, както и алтернативно за надлежното й уведомяване за сключения договор за цесия съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.

Според особеният представител цесията не е породила действие по отношение на ответницата и този пропуск не би могъл да бъде саниран чрез връчване на уведомление на особения й представител в производството.

За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 1 000 лв., ПлРС е приел, че договорът за цесия не е породил действие спрямо ответни цата в качеството на длъжник и тя не дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на ищеца. Според ПлРС особеният представител има само правомощията предвидени в чл. 29 ал. 5 от ГПК, не може да предаде уведомлението за цесията на длъжника, поради което връчването на уведомлението на особеният представител няма правно действие спрямо ответницата.

Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ИМ, с която са предявени искът по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и при евентуалност искът по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД е редовна, а исковете допустими, поради което правилно са разгледани от ПлРС по същество.

От предствените по делото в първата инстанция на хартиен носител договори за кредит/специални условия на договора за кредит № 9944103004/ 21.12.2015 г., № 9944103004/ 03.01.2016 г., № 9944103004/ 24.01.2016 г., сключени между „***“ ЕООД, гр. София и ответницата, въззиваема в настоящото производство се установява сключването на първоначален 4 договор за кредит на 21.12.2015 г., по силата на който „***“ ЕООД, гр. София, в качеството на кредитор е предоставило на въззиваемата в качеството на потребител кредит в размер на сумата от 280 лв. за срок от 21 дни, след което на 03.01.2016 г. нов кредит в размер на 880 лв. за срок от 21 дни, след което на 24.01.2016 г. нов кредит в размер на 1 000 лв. за за срок от 21 дни с падеж 10.02.2016 г.. Установява се от съдържанието на всеки от посочените договори за кредит, че страните са постигнали съгласие, че същите се сключват електронно, в съответствие с Общите условия /ОУ/ на договора за кредит, като кредитополучателката е декларирала, че е получила ОУ на договора за кредит, приема същите като обвързващи и неразделна част от договора за кредит.

От представените по делото в първата инстанция на хартиен носител ОУ на договор за кредит се установява, че същите са приети на 05.09.2015 г. от управителя на „***“ ЕООД, гр. София и влизат в сила от 05.10.2015 г. и са достъпни на интернет адресите на дружеството www.vivus.bg. Видно от ОУ, че в същите подробно и последователно са описани условията за предоставяне на кредит от разстрояние и начина на сключване на договора за този кредит и изменението му чрез отпускане на допълнителен кредит. Видно от чл. 8 т. 1 и т. 2 на ОУ, че кредитополучателят има право да поиска неограничен брой пъти отпускане на допълнителен кредит до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат кредит, като получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия договор за кредит посредством сключване на нов договор за кредит по реда на чл. 3.1, като всички параметри с изключение на общата дължима сума по кредита остават непроменени.

Установява се от представените по делото в първата инстанция разписки за извършени плащания, автоматично генерирани от ePay.bg, че съответно на 21.12.2015 г., 03.01.2016 г. и 24.01.2016 г. са извършени плащания на преводи в полза на въззиваемата с наредител „***“ ЕООД към EasyPey на сумите 280 лв., 600 лв. и 120 лв..

Установява се от представените по делото договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. и приложение № 1, подписани от „***“ ЕООД, гр.

София, в качеството на цедент и „****** “ ЕООД, гр. София, в качеството на 5 цесионер, че цедентът е прехвърлил на въззиваемото дружество редица вземания по договори за кредит, описани в приложение № 1 към договора, в това число по п. 140 вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, сключен с въззиваемата. Установява се от представеното пълномощно от представляващия „***“ ЕООД, гр. София Здравко Стаменов Райчев от 23.11.2018 г., с нотариална заверка на подписа му, че същият е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците, чиито вземания се прехвърлят съгласно договора за прехвърляне на вземания между двете дружества от 23.11.2018 г. от името на цедента при условията на чл. 99 ал. 3 от ГПК. Установява, че цедента е издал потвърждение за сключената цесия като приложение № 5 към договора за цесия. Установява се от представеното по делото уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от „***“ ЕООД, гр. София чрез пълномощника му „******“ ЕООД, гр. София и обратна разписка до въззиваемата, съдържаща уведомлението, че въззивното дружество е изпратило на 11.12.2018 г. уведомление за цесията на адреса на въззиваемата в гр. Плевен, посочен в договора, но пощенската пратка е върната в цялост на 08.01.2019 г. с отбелязване, че не е потърсена.

Установява се от писмото на третото неучастващо в делото лице „***“ АД, гр. София, депозирано във въззивната инстанция по реда на чл. 192 от ГПК, че към 26.04.2021 г. същото не съхранява документи за предоставени от дружеството платежни услуги преди 01.04.2016 г., тъй като съгласно чл. 24 ал. 3 от ЗПУПС вр. чл. 67 ал. 3 от ЗМИП има такова задължение за срок от пет години. Установява се, че по тази причина третото лице не е открило данни за получени парични преводи от въззиваемата за периода преди 01.04.2016 г..