Решение № 518 от 25.07.2019, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 25.07.2019 г. гр. К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд, І-ви граждански състав

На 26.06

2019 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА при участието на секретаря Елена Стоилова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело № 3330 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е образувано по искова молба от „М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Д.В. – управител против О.С.Л., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че по силата на сделки за дарение и покупко - продажба, обективирани в Нотариален акт *** и Нотариален акт ***на нотариус Д. К.- КРС от 30.03.2018 год. бил собственик на 5/6 идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.20.36, по кадастралната карта и регистри на с. Е., общ. К., адрес на имота: с. Е., местност „***“, площ на имота 1476 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване:

Нива, категория при неполивни условия: 6, номер по предходен план: ***, при съседи: поземлени имоти: ***.20.58, ***.20.35, ***.20.34, ***.20.37, ***.20.65658.

Останалата 1/6 идеална част от описания имот се притежавала от ответника О.С.Л. по наследство, съгласно Решение № 08Р от 08.07.1999 г. на Общинска служба по Земеделие гр. К. и Удостоверение за наследници № *** г. на общ. К.. Сочи, че поради отсъствие на ответника било невъзможно да прекратят доброволно и извънсъдебно съсобствеността върху имота чрез доброволна делба. Предвид горните факти за ищеца бил налице правен интерес и предявявал пред КРС настоящия иск за делба по чл. 341 и сл. от ГПК като от съда иска да постанови решение, с което да допусне делба между страните „М.“ ООД, ЕИК ********* и О.С.Л., ЕГН ********** на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.20.36 по кадастралната карта и регистри на с. Е., общ. К., адрес на имота: с. Е. местност „***“, с площ 1476 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория при неполивни условия: 6, номер по предходен план: ***, при съседи: поземлени имоти ***.20.58, ***.20.35, ***.20.34, ***.20.37, ***. 20.65658, при квоти: за „М.“ ООД - 5/6 идеални части от имота, за О.С.Л. - 1/6 идеална част от имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. А.К.А. в качеството му на особен представител на ответника О.С.Л.. Не оспорва факта, че О.С.Л. притежавал 1/6 идеална част от процесния имот и на тази основа можела да бъде извършена делба с действителните съсобственици на имота. Счита, обаче иска за недопустим и неоснователен. Ищецът не бил активно легитимиран да предяви иска за делба предвид на обстоятелството, че правото му да предяви иск за съдебна делба произтичал от приложените към исковата молба два документа за придобиване на собственост върху процесният имот, а именно: нот. акт *** г. за извършено дарение на 1/6 ид. част и нот. акт № *** г. за извършена продажба на идеални части, замерени от нотариус Д. К.с район на действие КРС. Двата договора за дарение и продажба били недействителни - нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Двете сделки били сключени с цел заобикаляне на закона, накърнявали добрите нрави, имали привиден характер и били фиктивни. Имайки предвид практиката на съдилищата при извършване на дарение и последваща делба била налице възможността на някой от съделителите да предяви иск за обявяване нищожност на извършеното дарение, което в случая било невъзможно. От друга страна била налице принципна възможност да бъде предявен иск с основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, при което делбеното производство да бъде спряно. В случая и това било невъзможно, предвид на това, че съделителят, страна по настоящето дело бил с неизвестен адрес, а адв. А. бил само негов служебен защитник и нямал връзка с него. Сочи, че вече била установена практика в много от случаите да бъде извършвано дарение на идеална част на трето лице, което не било съсобственик, след което обикновено се пристъпвало към доброволна или съдебна делба. Това давало възможност и да се извърши свободно продажба на идеални части от имота на някой от съсобствениците без да се предлага на другите. По този начин се избягвала процедурата по чл. 33 от ЗС. Твърди, че в процесния случай било извършено едновременно дарение на 1/6 ид. част от имота, с цел приобретателят на тази част да стане съсобственик и веднага след това продажба на останалите 2/6 идеални части и продажба на дяловете, притежаващи от другите двама съсобственици. Това бил начинът за бъде заобиколена разпоредбата на чл. 33 от ЗС. Действително в това отношение Върховният касационен съд се бил произнесъл с Тълкувателно решение № 5/2012 г. в диспозитива на решението било записано: „когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ 33Д.“ Не случайно било особеното мнение на съдия Надя Зяпкова. В конкретния случай дарението и продажбата не били извършени впоследствие, а едновременно. Това станало в един и същи ден - на 30.03.2018 г., един и същи час, непосредствено след дарението била извършена продажбата /нот. акт № *** и последващ нот. акт № ***. И двата нотариални акта били вписани в имотния регистър към Службата по вписванията К. с вх. № *** респ. *** на една и съща дата - 30.03.2018 г. Нотариалният акт за дарение на идеални части от собствеността следвало да бъде вписан в службата по вписвания, на основание чл. 4 от Правилникът за вписванията, за да има възможност трети лица включително всички съсобственици да получат информация относно извършената сделка. Едва след изтичането на определен период от време, последващ вписването т.е. впоследствие, можело да се разсъждава относно намерението за извършване на други сделки. Твърди, че по начало извършената покупко-продажба на идеални части от имота по нот. акт №126 била недействителна и по съображението, че в този документи не се цитирало на какво основание Х.Д. Л. продавал всички свои 4/6 идеални части от имота. Към нотариалният акт в раздела приложение липсвало Нотариален акт № ***/30.03.2018 г., който щял да бъде едно „доказателство“, че купувачът на дяловете – „М.“ ООД *** бил съсобственик и затова не било необходимо да се прилагат доказателства за изпълнение изискванията на чл. 33 от ЗС - покана за изкупуване на дяловете респ. декларация, че такава покана била отправена. Не би могло и да се приложи този нотариален акт № ***, тъй като към този момент не било извършено вписването му в Агенцията по вписванията, което било задължително по закон. Сочи, че извършването на продажба на дялове от страна на съсобственика Х.Д. Л. било недействително и поради това, че документът за дарението на 1/6 идеални части все още не бил придобил правна сила, даваща възможност за извършването на друга прехвърлителна сделка. За останалите съделители прехвърлили дялове пък се отнасяло изискването на чл. 33 от ЗС. Практиката на съдилищата изисквала по отношение правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС да бъде осъществено в срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС в двумесечен срок, който започвал да тече от момента на узнаване на продажбата. В случая, ако съдът приемел, че това задължение за покана не било спазено, не можела да се приложи и останалата практика на съдилищата относно правото на непоканеният съсобственик на изкупи дела респ. оспорване на сделката /предвид липсата на връзка с ответника/. Липсвали и доказателства, че той бил уведомен по какъвто и да било начин за извършените сделки. Липсата на желание да бъде спазена разпоредбата на чл. 33 от ЗС и да се заобиколи закона чрез извършване на предходно дарение, можела да бъде извлечена и от датата на съставяне на пълномощното дадено на И.Н.В. - 26.03.2018 г. т.е цели три дни преди извършване на сделката. По изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата молба. Претендира за присъждане на разноски по делото, тъй като особеният представител на ответника оспорва иска за делба с твърденията за липса на вещни права на ищеца върху делбения имот.

Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, чрез назначения му особен представител адв. А., поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от Решение № *** год. на Общинска служба по земеделие гр. К. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.

Е., Община К., че на наследниците на Х.Д. Л.,*** е възстановено правото на собственост съгласно план за земеразделяне в землището на с. Е. на следния имот: нива от 1,476 дка, шеста категория, местност „***“, имот № ***, при съседи: ***.

От удостоверение за наследници с изх. № ***г. на Община К. се установява, че Х.Д. Л. е починал на *** г. и е оставил следните наследници по закон: 1. Д.Х. Л. – син, починал на 16.12.2001 г., който е оставил наследници:

1.1 П.Д.Л. – съпруга, починала на

30.01.2004г. и 1.2 Х.Д. Л. – син; 2. С.Х.

Л. – син, починал на 11.03.2010 г. и оставил наследници: А.Л.Л. – съпруга, М.С.Л.

– дъщеря и О.С.Л. – син.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, *** на нотариус Д.К., на 30.03.2018 г. Х.Д. Л. е дарил на Д.Д.В., в качеството му на управител на „М.“ ООД, ЕИК *********, 1/6 идеална част от общо собствените си 3/6 идеални части от следния недвижим имот, придобит по наследство: поземлен имот с идентификатор ***.20.36, находящ се в с. Е., общ. К. по кадастралните карти и регистри, одобрени със Заповед *** год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: с. Е., общ. К., местност „***“, с площ от 1,476 дка, представляваща имот № ***, шеста категория, при граници на имота: ***.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** на нотариус Д.К., на 30.03.2018 г. Х.Д. Л. и И.Н.В., в качеството ѝ на пълномощник на А.Л.Л. и М.С.Л. са продали на Д.Д.В., в качеството му на управител на „М.“ ООД, ЕИК *********, собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот, придобит по наследство: поземлен имот с идентификатор ***.20.36, находящ се в с. Е., общ. К. по кадастралните карти и регистри, одобрени със Заповед *** год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: с. Е., общ. К., местност „***“, с площ от 1,476 дка, представляваща имот № ***, шеста категория, при граници на имота: ***.

Данъчната оценка на имота е в размер на 137,50 лв., обстоятелство, което е видно от представеното Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № *** г. на Община К..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.34 от ЗС, вр. чл. 341 и сл. ГПК.

Производството е във фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. Предявявайки конститутивен иск за делба ищецът реализира потестативното си право за ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост. С оглед особеностите на производството по съдебна делба, в тежест на всеки от съделителите е да установи: съществуването на делбения имот; наличието на съсобственост по отношение на имотите, предмет на делбата и начина на възникване на същата, съобразно твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба; кръга на лицата, участващи в съсобствеността; както и размера на притежавания дял.

Възраженията на ответника, че искът е предявен от ненадлежна страна, тъй като ищецът не бил собственик на имота, поради нищожност на придобивните основания, са неотносими към процесуалната легитимация на ищеца и не са основания за прекратяване на делото. Направено е смесване на понятията "процесуална легитимация" и