Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Стара Загора, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Крумова -С.а при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -С.а Административно наказателно дело № 20255530202358 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Г. Г., подадена чрез адв. Т. В. против наказателно постановление № 25-1228-001213 от 03.04.2025г. на *** – началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора в частта досежно нарушението, описано в т. 1.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно в обжалваната част и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Т.

В. заявява, че поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – *** - началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание чрез гл.юрисконсулт Светла Русева моли съда да отхвърли жалбата, като излага аргументи в тази връзка.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно

1 постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 25-1228-001213 от 03.04.2025г. на *** – началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора на нарушителя П. Г. Г. са наложени следните наказания: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 50 лева или 25,56 евро за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, 2. на основание чл. 185 ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП; 3. На основание чл. 185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП и 4. на основание чл. 184, ал. 1, т. 2 ЗДвП – глоба в размер на 30 лева за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1 т. 2 ЗДвП.

От фактическа страна е прието следното:

На 19.03.2025г., в 09,30 часа в гр. Стара Загора, на ул. без име, по ул.

Бончо Бонев до № 7, в посока север – юг, П. Г. Г. управлявал лек автомобил марка: Опел, с рег. № СТ 1569 РС, негова собственост, като водач на МПС, което е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано; МПС се движи без пожарогасител; МПС се движи без светлоотразителна жилетка и водачът изхвърля от превозното средство предмет /фас/, който замърсява пътя.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA № 3442355/19.03.2025г., съставен от ст.полицай при Второ РУ – Стара Загора.

Във връзка с личността на нарушителя П. Г. Г. е представена справка за нарушител/водач от 20.08.2025г.

Във връзка със здравословното състояние на П. Г. Г. са представени:

- медицинско направление изх. № 1/29.01.2020г., издадено от АИППМП – Д-р М.М. ЕООД, в което е посочено, че при пациента П. Г. Г., ЕГН: ********** поради извършена сплектомия и наличие на вентрална херния е препоръчително шофиране без колан, поради възможност от „заклещване“ на вентрална херния и влошаване на състоянието;

- етапна епикриза ИЗ № 19922/2018г., издадена от МБАЛ „Проф.д-р 2

Стоян Киркович“ АД;

- епикриза ИЗ № 1382/2019г., издадена от Болница „Тракиця“, гр. Стара Загора.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган е представена заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Представено е платежно нареждане от 10.09.2025г., от което е видно, че П. Г. Г. е заплатил в полза на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 70 лв. за глоби във връзка с НП № 25-1228-001213, като адв. Т. В. сочи, че това са глобите за нарушенията по т. 2, т. 3 и т. 4 от наказателното постановление.

От показанията на И. П. С. - актосъставител и Д. Ж. Д. - свидетел по акта се установява, че при извършена проверка на 19.03.2025г., около 09,30 часа в гр. Стара Загора, в участък Лозенец на лек автомобил марка: Опел, с рег. № СТ 1569 РС, управляван от жалбоподателя Г. в посока север - юг, било установено, че последният управлявал превозното средство като не използвал обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано. Установява се също така, че МПС се движило без пожарогасител и без светлоотразителна жилетка, както и че водачът изхвърлил най-демонстративно от превозното средство фас, с който замърсил пътя.

Във връзка с първото нарушение, а именно, че Г. управлявал процесното МПС без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, водачът обяснил на свидетелите С. и Д., че не ползва колан поради медицински причини, като представил документ, който обаче бил без подпис и печат, поради това и не бил кредитиран от полицейските служители.

В допълнение свидетелят Д. заявява, че документът бил със „стара година“, „две-три години назад“, считано от момента на проверката.

При предявяване на двамата свидетели на медицинско направление изх. № 1/29.01.2020г., издадено от АИППМП – Д-р М.М. ЕООД, приложено към жалбата, същите заявяват, че според тях това не е документът, представен от Г. при проверката, тъй като той, за разлика от представения, има подпис и печат.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите единствено по отношение на представения от Г. документ, тъй като С. и Д. постоянно 3 извършват проверки и обикновено работата им е свързана с обработката на множество документи, при което няма как да си спомнят в детайли представения от Г. документ. Още повече като се има предвид, че нито в АУАН, нито в докладна записка е било отразено представянето му. Това, че не си го спомнят, в никакъв случай не представлява доказателство, че не е бил представен.

Съдът кредитира показанията на С. и Д. в останалата им част, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват.

От писмо УРИ № 8245р-32440/28.10.2025г. на Второ РУ – Стара Загора е видно, че е изтекъл едномесечният срок за съхранение на видео и аудио записите от бодикамерите на служителите И. П. С. и Д. Ж. Д. от 19,03.2025г. около 09,30 часа, поради което и е възпрепятствана възможността за извършване на допълнителна проверка досежно вида и съдържанието на представения от Г. документ. Във връзка със срока на съхранение на въпросните записи са представени Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на охранителна дейност и пътния контрол“.

По отношение на нарушението, описано в т. 1 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи.

Същевременно обаче при описване на нарушението и актосъставителят, и наказващият орган са допуснали противоречие по отношение на мястото на извършване на нарушението.

Актосъставителят първоначално е посочил, че нарушението е извършено в гр. Стара Загора, на ул. Без име № 7, а след това е посочил, че е извършено в гр. Стара Загора, на ул. Бончо Бонев до № 7.

Наказващият орган е преповторил тази неяснота, като първоначално е посочил, че нарушението е извършено в гр. Стара Загора, на ул. Без име, без да посочва номер, а след това е записал, че е извършено в гр. Стара Загора, на ул. Бончо Бонев до № 7.

Това противоречие е съществено, тъй като води до неяснота досежно мястото на извършване на нарушението, а то е основен реквизит на АУАН и 4

НП, като неточното му посочване всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в обжалваната му част - досежно нарушението, описано в т. 1.

С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че посоченото по-горе нарушение не е съществено, то наказателното постановление следва да бъде отменено поради недоказаност на административнонаказателното обвинение.

Основателни са възраженията на жалбоподателя, направени чрез адв. Т.

В., че законодателят не е предвидил с каква точно медицинска документация следва да се доказва наличието на основанията, визирани в чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а именно, че могат да не използват обезопасителен колан лицата, чието физическо състояние не позволява това.

В конкретния случай, с жалбата е представено медицинско направление изх. № 1/29.01.2020г., издадено от АИППМП – Д-р М.М. ЕООД, от което е видно, че при пациента П. Г. Г., ЕГН: ********** поради извършена сплектомия и наличие на вентрална херния е препоръчително шофиране без колан, поради възможност от „заклещване“ на вентрална херния и влошаване на състоянието. Според настоящия съдебен състав представянето на този документ е достатъчно, за да се приеме, че П. Г. Г. е лице, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан.

От показанията на свидетелите С. и Д. се установява, че Г. им е представил документ във връзка с влошеното си здравословно състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан при управление на МПС, но те не кредитиралия същия, тъй като нямал подпис и печат.

Съдът намира, че направеното от нарушителя възражение е следвало да бъде вписвано при съставянето на АУАН, като е следвало да се приложи и копие от представения от нарушителя документ, тъй като в противен случай може да се стигне до ситуация като настоящата, при която няма как да бъде установено по един безспорен и категоричен начин какъв точно документ е бил представен при проверката от нарушителя и какво е било неговото съдържание. А задължение на административнонаказващия орган е да прецени дали да извърши последваща проверка на този документ, тъй като 5 може да се окаже, че има достатъчно данни за извършено престъпление по чл.

316 НК.

Като взе предвид всичко изложено по-горе, съдът прие, че повдигнатото срещу П. Г. Г. административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП остана недоказано в настоящото производство.

По отношение на нарушенията, описани в т. 2, т. 3 и т. 4 от обжалваното наказателно постановление не е подадена жалба и същото е влязло в сила.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя П. Г. Г. искане за присъждане на разноски, съдът намира, че ОД на МВР - Стара Загора следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 204,52 евро, представляваща равностойността на заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за изготвяне на жалбата и процесуално представителство. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1228-001213 от 03.04.2025г. на *** – началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която на П. Г. Г., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева или 25,56 евро за извършено от него нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Г., ЕГН:

**********, *** сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евро цента/, представляваща направените от него разноски по настоящото АНД № 2358/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

6

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 7