Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15587 от 05.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44620/2025
Вид
Решение № 15587
Подписан
05.08.2026
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15587 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. П. при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П. Гражданско дело № 20251110144620 по описа за 2025 година

Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на М. М. Ц. с ЕГН: **********, П. Д. Ц. с ЕГН: ********** и М. Д. П. с ЕГН: ********** в качеството им на наследници на починал собственик, заплатят на „Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер на 3789.20лв., от които 3078.77лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 647.64лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 31.07.2025г,, както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2022г. м.04.2024г. в размер на 50.48лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 12.31лв. - мораторна лихва за периода от 15.01.2023г. до 31.07.2025г., за недвижим имот: апартамент № 29, находящ се в гр. София, ул. ..., ет. 9, аб.

№ 332451, в условията на разделност при следните квоти:

1./ М. М. Ц. с ЕГН: ********** - 4/6 - 2052.53лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 431.76лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 31.07.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2022г. - м.04.2024г. в размер на 33.66лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 8.21лв. - мораторна лихва за периода от 15.01.2023г. до 31.07.2025г.

2./ П. Д. Ц. с ЕГН: ********** -1/6 - 513.12 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1 м.05.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 107.94лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 31.07.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2022г. - м.04.2024г. в размер на 8.41лв.главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 2,05лв. - мораторна лихва за периода от 15.01.2023г. до 31.07.2025г.

3./ М. Д. П. с ЕГН: ********** -1/6 - 513.12лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 107.94лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 31.07.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2022г. - м.04.2024г. в размер на 8.41лв.главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 2.05лв. - мораторна лихва за периода от 15.01.2023г. до 31.07.2025г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответниците М. М. Ц. П. Д. Ц. и М. Д. П. са депозирали отговор на исковата молба (който за ответника М. Ц. е извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК), с който оспорват претенциите на ищцовото дружество по основание и размер.

Не оспорват твърдението, че са съсобственици в процесното жилище, като твърдят, че в имота не са ползвани количествата ТЕ за отопление и топла вода, за които се претендира цена в производството. Заявяват, че в процесния период имотът не е ползван, като едва м.02.2025г. в същия е имало наемател.

Сочат, че през есента на 2023г. след пропуснато две дати за отчет от топлинния счетоводител и без заявен индивидуален отчет, е начислено служебно количество ТЕ, което не отговаря на реално потребеното. Оспорват доказателствена стойност на представените с исковата молба фактури.

Поддържат, че поради наличието на служебно начислени суми за ТЕ, се препятства прехвърлянето на партидата за имота. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника 2 по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката , обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

3

В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

По делото не е спорно между страните, че ответниците М. М. Ц., П. Д.

Ц. и М. Д. П. са собственици на процесния недвижим имот - апартамент № 29, находящ се в гр. София, ул. ..., ет. 9, аб. № 332451. Това обстоятелство намира потвърждение и в представените от страна на ищеца писмени доказателства – нотариален акт за собственост върху жилище/апартамент построено върху държавно място № 46, том XV, дело № 2226/1982 (л. 10-12), видно от което имотът е придобит от П. Н. Ц. и Ц. К. Ц.. Съгласно представено удостоверение за наследници № 005290/22.10.2009г., издадено от СО, София – град (л. 13), след смъртта на П. Н. Ц. (починал на 12.04.1993г.) и Ц. К. Ц. (починала на 05.01.2008г.), собствеността върху имота е преминала към наследникът им по закон Д. П. Ц.. Последният от свия страна, видно от прието удостоверение за наследници № РЛЦ25-ТД26-2376-2398/07.10.2025г., издадено от СО, р-н Лозенец (л. 60), е починал на 04.12.2022г., като е оставил за свои наследници – съпруга М. М. Ц., син П. Д. Ц. и дъщеря М. Д. П., които съгласно нормите на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН се легитимират като съсобственици на имота при равни права – по 1/3 ид.ч. Следователно, те имат качеството на потребители на топлинна енергия, съответно отговарят за стойността на потребеното количество, до размера на притежаваните права.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 25.06.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за 4 сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото са прието заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът при преценката си по реда на чл. 202 ГПК кредитира като обективно и компетентно изготвено. От изводите на вещото лице се изяснява, че за процесния период в имота е имало 2 броя отоплителни тела и 1 бр. водомер за топла вода. В допълнение се изяснява, че за периода 2022/2023г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите, съответно ТЕ за отопление в имота е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. За сезон 2023/2024г. ТЕ е изчислена на база реален нулев отчет на разпределителите. Отразено е също, че за отоплителен сезон 2022/2023г., поради неосигурен достъп топлата вода е изчислявана на база брой 1 лице/потребители по 140л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредбата, а за сезон 2023/2024г. - по реален отчет. От заключението се изяснява, че дължимата от ответниците сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 1557,89 евро (3046,97 лв.). При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от "Техем Сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.