Решение № 71 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Бонев

Членове:

Веселина Ставрева

Даниела Събчева при участието на секретаря Мария Стоянова в присъствието на прокурора Тодор П. Павлов като разгледа докладваното от Даниела Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600048 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Т. М. З. Х., депозирана чрез защитника му адвокат С. П. срещу присъда № 168 от 17.09.2025г., постановена по НОХД № 1750/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият Т.М. З. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 НК, за което на основание чл.55, ал.1 т.2 б.“б“ от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, включваща мерките задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи.

С жалбата и допълнението към нея присъдата се атакува с възражения за неправилност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон.

Твърди се липса в мотивите на убедителен анализ по отношение знанието на подсъдимия, че представеният документ е неистински. Възразява се, че дори документът да не произхожда от компетентен орган, това не е равнозначно на доказаност, че подсъдимият е знаел този факт към момента на представянето му. Твърди се ,че доказателствата по делото не могат да изключат съмнението за липса на знание у подсъдимия какъв е документа. Изразяват се съмнения относно доказателствената стойност и достатъчност на международния обмен на 1 информация. Твърди се, че липсата на данни, така както се сочи в кореспонденцията с чуждата държава, не е тъждествено на категорично доказателство "неиздаване", особено при държави с различни регистри. Възразява се още, че липсва пряка експертиза върху самия инкриминиран документ. Възразява се срещу мотивите на първостепенният съд като се твърди, че в тях липсва задълбочен отговор на защитната теза за липса на субективен състав, а съображенията на съда остават предимно декларативни. Възразяна се и за това, че съдът не е дал убедителни аргументи защо случаят не може да се цени като такъв с по-ниска обществена опасност след като документът е представен в административна процедура по подмяна, издаване на документ и няма доказани вредни последици, настъпили права или настъпило заблуждение. Иска се присъдата да бъде отменена изцяло и подсъдимия да бъде оправдан, а алтернативно се иска наказанието да бъде намалено, както и да се ревизират разноските, съобразно изхода на делото

В съдебно заседание прокурорът заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Защитникът от своя страна възразява, че следва да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимият е знаел, че ползваният от него документ е неистински, за което самата неистинност на документа не е достатъчна. Изтъкват се различните административни практики на различните държави и езиконвата бариера поражзащи възможност подсъдимият да е бил заблуден относно истинността на документа. Възразява се, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, но не е ясно дали подсъдимият е бил информиран за последиците от разглеждане на делото по този ред. Твърди се, че мотивите на първостепенният съд са по скоро декларативни Изтъква се, че характера на ползване на документа е различен от типичните случаи. Иска се подсъдимият да бъде оправдан, а алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебното заседание подсъдимият е подпомаган от назначен преводач. Чрез извършеният превод подсъдимият поддържа становището на защитника си и заявява, че не е знаел, че документът е неистински. В последната си дума заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово определения срок. По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място следва да се проверят възраженията на защитника за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на подсъдимия във връзка с начина на провеждане на производството пред първостепенния съд, както и възраженията за липса на мотиви поради тяхната декларативност и непълнота на анализа на доказателствата.

2

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, по чл.371, т.1 от НПК, за което искане е направил самият защитник. Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 и ал.2 от НПК защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и да съдейства с цялата си дейност за изясняване на всички фактически и правни положения, както и е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защита. В случая подсъдимият е разполагал с упълномощен от негова страна професионален защитник, който е бил длъжен и е следвало да обсъди с подзащитният си линията на защита, част от която е и изразяването на съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие. За това и остава неясно по съдържание възражението на защитата, че подсъдимият не е бил надлежно информиран за последиците от разглеждане на делото по този ред, още повече че подсъдимият е изразил съгласие с направеното от защитника искане пред съда в разпоредителното заседание. От друга страна първостепенният съд също е изпълнил своите правомощия да разясни изрично на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК видно от съдебният протокол. От изявлението на подсъдимия в разпоредителното заседание, отразено в протокола, става ясно, че е разбрал за какво точно дава съгласието си, съответстващо на процедурата по чл.371, т.1 от НПК.

Поради това настоящият съдебен състав не намира да е била нарушена процедурата по глава 27 от НПК.

При проверка на мотивите на първостепеннитя съд не се установяват изтъкванатите от защитата пороци. Първостепенният съд е изложил установената от негова страна фактическа обстановка на случая, след което е посочил доказателствената й обезпеченост. Съдът е извършил анализ на доказателствата по начин, по който е откроил противоречията помежду им, след което е посочил и кои доказателствени средства счита за достоверни и защо. Мотивите на първостепенният съд са достатъчно съдържателни и волята на съда е изложена недвусмислено, поради което е и ясно проследима. Поради това въззивният съдебен състав намери възраженията на защитата за липса на мотиви за неостователни. Не се констатират допуснати от първостепенния съд съществени процесуални възражения, поради което искането на защитата за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане следва да бъде оставено без уважение.

Настоящият въззивен съдебен състав се солидализира напълно с изложената от първостепенния съд фактическа обстановка.

Съставомерните фактически обстоятелства в случая са следните:

Подсъдимият Т. М. З. Х. към *** не притежавал валидно СУМПС. Подсъдимият бил наясно и че никога не е имал иракско свидетелство за управление на МПС, издадено от компетентните власти в *** по съответния ред. Въпреки това той притежавал неистинско СУМПС № **** – *** за категория „В“, на името на T. Z. H.

3

M., роден на **** с посочена дата на издаване *** и дата на валидност до *** на което бил придаден вид, че е издаден от компетентентните иракски власти. Този неистински документ бил съставен на неустановена дата от неустановено по делото лице. Въпреки, че знаел, че никога не е имал иракско свидетелство за управление на МПС, на ****, подсъдимият посетил сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив и на гише за подаване и обработка на документи за издаване на СУМПС, където по това време на работа била свид. Т. Х. – **** в група ***, подал Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № *** с което желаел посоченото от него иракско свидетелство за управление на МПС да му бъде подменено с българско такова.

Тъй като в такива случаи трябвало да се провери автентичността на представеното СУМПС, издадено от чужда държава, след като приела документите, свид. Х. уведомила свид. В. Б., *** в ****, с цел извършване на допълнителна проверка на представение документ. По време на проверката било направено официално запитване чрез ДМОС до компетентните власти в Ирак за това издавано ли е от тях СУМПС № *** на подс. Х., към което било приложено и копие на посочения документ. От получения отговор станало ясно, че в базата данни на компетентните иракски власти няма информация да е издавано от тях процесното СУМПС. Била уведомена Районна прокуратура гр.Пловдив, вследствие на което било образувано и настоящото наказателно производство. В хода на разследването била назначена комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза на горепосоченото СУМПС № *** – иракски образец и Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх.

№ **** Според заключението на същата, подписът в посоченото заявление е положен от подс. Х., а ръкописно изписаният текст в същото заявление е изпълнен отново от подс. Т. М. З. Х. Според заключението, представеното СУМПС № **** –иракски образец, за което е посочено, че е издадено от компетентните власти на Ирак на *** на името на T. Z. H. M., роден на ****, е неистински документ.

Тази фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, изброени в мотивите на пръвостепенния съд, установяват, че на инкриминираната дата лично подсъдимия е подал заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС като е предоставил на свид.Х. за нуждите на процедурата неистински документ -свидетелство за управление на моторно превозно средство № **** съставен на негово име. Изготвената по делото експертиза установява, че такъв образец от документ в базата данни всъщност въобще не съществува. Същият е бил отпечатан на термопринтер, което го различава от начина, по който се съставят оригиналните документи. Липсват също така скрити изображения, видими под UV светлина, както и липсват оптически вариращи елементи. Микротекстът в документът е нечитаем. При всички тези обстоятелства заключението на експертизата за неистинност на документа се явява напълно 4 обосновано и съмнения в правилността му невъзникват. Всички посочени доказателства по непротиворечив начин установяват, че инкримираният документ е неистински, тъй като не е издаден от посочения в него автор. Тези доказателства установяват и обстоятелството, че подсъдимият е ползвал този документ, представяйки го пред служител на Пътна полиция ОДМВР Пловдив.

Информация от иракските власти по повод инкринимирания документ е била изискана по делото два пъти чрез ДМОС. Първото искане е било отправено в хода на предварителната проверка преди образуване на ДП, а второто – от съда в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Двата отговора напълно съвпадат, установявайки, че подсъдимият никога не е имал свидетелство за управление на МПС, издадено компетентните за това органи в Ирак. При направеното запитване от страна на първостепенния съд се установява още, че такава процедура, описана в обясненията на подсъдимия, позволяваща подновяване на документа му, не е изобщо възможна, тъй като същата се предшества от изпит, какъвто подсъдимият не е положил, според обясненията му.

Обстоятелството, че иракските власти никога не са издавали свидетелство за управление на МПС на подсъдимия напълно опровергава обясненията му, че при извършеното от него в Турция подновяване на иракското свидетелство за управление на МПС е бил заблуден в истинността на предоставения му там документ. В тази връзка настоящият съдебен състав напълно споделя анализа на доказателствата, направен от първостепенния съд. Нямало е защо подсъдимият да очаква редовно подновяване на този документ чрез бюро в предлагащо такива услуги в Турция, както твърди той, след като самият той никога не е притежавал такъв документ иззаден от властите в Ирак. Щом подсъдимият не е притежавал редовно издаден от иракските власти документ, то няма как да се възприемат неговите възражения и тези на защитника му, че подсъдимият не е знаел за неистинността на ползвания от него документ. Възраженията за липса на съставомерност от субективна страна, поради липса на умисъл, напълно се опровергават от събраните доказателства. Няма неяснота в постъпилите идентични два отговора, които да всяват съмнения в тях. Контактът е извършен чрез службите за полицейско сътрудничество и отговорите при двете запитвания напълно съвпадат.

Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73798408-7bf1-4550-9bf3-9d84f494d264