Определение № 222 от 02.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600251 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 345 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба н а адв. Б. С. И., защитник на лишения от свобода Н. С. М., срещу определение № 305 / 18.05.2026 на ОССтара Загора, постановено по ЧНД №439/2026г. на същия съд, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се твърди незаконосъобрзност на съдебния акт. Възразява се срещу приетото от съда отсъствие на доказателства за поправянето на осъдения. Акцентира се на установените по делото данни за примерно поведение, участие на осъдения в трудова дейност, многократните му награждавания, които оборват заявеното от затворническата администрация, че поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието не са постигнати.

Отправя се искане за отмяна на определението и условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода М. .

Пловдивският апелативен съд, като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата, приема за установено следното:

1

Жалбата е допустима- депозирана е в предвидения в закона срок, от легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода за условно предсрлочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено му с протоколно определение № 3/23.01.2024 г. по НОХД № 35/2024 г. на Окръжен съд Хасково.

Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода Н. С. М. установеният в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК срок е изтекъл. Това е така, защото:

С Протоколно определение № 3 от 23.01.2024г., постановено по НОХД № 35/24г. на ОС – Хасково, на основание чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК на Н. С. М. е определено едно общо наказание по НОХД № 549/2020г. и НОХД № 375/2021г. двете на PC–Димитровград в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето през което М. е бил задържан за срок от 24 часа на 18.11.2020г. по НХОД № 549/20г.

Постановен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.

Определението е влязло в сила 08.02.2024г.

Осъденият Н. М. е постъпил в затвора на 30.01.2024г. с начало на наказанието 28.06.2023г. Определеното м у общо наказание в размер на 8 месеца „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 27.02.2024г., от която дата е приведено в изпълнение наказанието от четири години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 35/2024г. на ОС-Хасково за престъпление по чл.

354а, ал.2, изр. 2-ро, пр.2, вр. ал.1, предл. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 2, ал.1 от НК.

Към 18.05.2026 г., (датата на влизане в сила на определението на първостепения съд, ако не се инициира въззивен контрол) л.св. Н. С. М. е изтърпял фактически 2 г. 2м. 21д., от работа 9м. 18д., всичко- 3 г. и 9д.

Остатъкът към същата дата е 11м. 21 д.

Първостепенният съд е осъществил дължимата последваща преценка относно втората изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК- дали 2 осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В проверявания съдебен акт са изложени подробни, убедителни и поради това споделяеми мотиви относно отсъствието на поведение на осъденото лице, което да сочи на пълното му поправяне и в този смисъл- постигнати цели на наказанието.

Наведените възражения срещу това са неоснователни.

Окръжният съд е формирал изводите си в съответствие с изискванията на чл. 437, ал. 2 и ал. 3 и чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НП К, като е анализирал относимите доказателства за поправянето на лишения от свободаоценката по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от с.з. и данните от затворническото д о с и е . В обхвата на изводимото от доказателствените източници първостепенният съд е реализирал оценъчната си дейност и е формирал изводите си.

В становището на Началника на Затвора - Стара Загора, на което съответстват материалите от затворническото досие на л.св. М. се сочи, че той за пръв път изтърпява наказание „лишаване от свобода” в затвора.

В първоначалната оценка на риска от рецидив са отчетени средни стойности – 50 бала с дефицити в зони: отношение към правонарушението, управление на финансите и доходи, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Рискът от сериозни вреди на входа е определен като нисък, не непосредствен, насочен към обществото и не са отчетени значими рискови фактори в условията на охранявана среда. В първоначалния план на присъдата е предвидено корекционната дейност да бъде насочена към формирането на позитивни поведенчески нагласи и модел за законосъобразно и обществено приемливо поведение и подобряване на уменията за самоконтрол. Предвидено е включване в подходяща спрямо уменията му трудова дейност, както и по възможност в специализирани групови работи във връзка със зоните с дефицити.

В актуалната към момента оценка на риска от рецидив след извършените преоценки в основния етап от изтърпяване на наказанието, се регистрира леко снижение на стойностите в зони: отношение към правонарушението и управление на финансите и доходи. Общата оценка на риска от рецидив остава в границите на средните стойности- 46 бала при 50 бала, отчетени на входа.

3

С дефицити остават зони: отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици и умения за мислене, а зона „управление на финансите и доходи“ е гранична.

Нивото на риска от сериозни вреди остава от ниска степен предвид поведението на лишения от свобода в условията на облекчена охрана.

От 12.05.2025 година търпи наказанието си при условията на облекчена охрана в затворническо общежитие от открит тип „Верея“. Лишеният от свобода М. заема позиция в средните слоеве на затворническата общност, контактува с широки слоеве от общността, но предпочита да общува на етнически и възрастов принцип. С нормално развити интелект и комуникативни умения, съответни на придобитото ниво на образование и социален опит. Към пенитенциарните служители се отнася съобразно приетите норми в институцията. Включва се с разбиране в предложените му дейности по плана на присъдата и общопенитенциарните мероприятия. В корпуса на Затвора Стара Загора работи в арматурен цех, а след настаняването му в затворническо общежитие „Верея“ на 20.05.2025г. е устроен на работа в обслужващата дейност по щата на Затвора - Стара Загора на длъжност „работник ремонтни дейности“, а от 10.07.2025 година е преназначен на длъжност „автомонтьор“. Справя се добре с трудовите си задължения. Заявява мотивация за положителна промяна във водения начин на живот на свобода и за следване на законосъобразни и социално приемливи модели. Не е наказван.

Награждаван е общо 6 пъти - веднъж с „писмена похвала“, веднъж с „удължено свиждане“, веднъж със „свиждане с близките извън затворническото общежитие“ и 3 пъти с „домашен отпуск“. Не са констатирани нарушения при ползването на тези награди извън затвора. В условията на охранявана среда се стреми да спазва нормативно наложените правила и ограничения и да се дистанцира от негативните проявления на затворническата субкултура.

Наред с посочените по- горе несъмнено положителни характеристики на поведението на лишения от свобода в затворнически условия, са отчетени още:

Чести проявяви на невъздържаност и импулсивност, неколкократно са били провеждани корекционни разговори с него по повод вербални конфликти с други лишени от свобода. Т.е., планът на присъдата относно уменията за 4 самоконтрол не е изпълнен. Лишеният от свобода е формално критичен към извършените престъпления, но липсва нужната осъзнатост на мотивите относно асоциалното поведение.

Становищата и на Началника на Затвора- Стара Загора, и на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ са, че към настоящия момент корекционният процес не е завършен, не са налице убедителни доказателства за превъзпитанието и поправянето на лишения от свобода.

Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с изводите на първостепенния, че липсват доказателства за завършен и необратим процес на поправяне при лишения от свобода М..

Втората кумулативно изискуема предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК не е налице.

Несъмнено са налице положителни тенденции в поведението му, както се сочи и във въззивната жалба- той се стреми да спазва установения ред в местата за лишаване от свобода, трудово ангажиран е, награждаван е 6 пъти.

Основният подлежащ на изясняване въпрос в настоящето производство е дали положителната промяна в поведението на лишения от свобода сочи на изпълнени цели на наказанието, а оттам- на отпаднала необходимост от продължаващо въздействие в условията на затворническата среда. Този въпрос не намира положителен отговор в приложените по делото материали.

Не може да се пренебрегне, че положителната промяна в риска от рецидив е незначителна- от първоначални 50 на актуални 46 точки. С дефицити остават зони: отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Зона „управление на финансите и доходи“ е гранична. Чести са проявявите му на невъздържаност и импулсивност, на вербални конфликти с други лишени от свобода. Т.е., цялостното му поведение, установено от доказателствата по делото не сочи, че са постигнати заложените в плана на присъдата цели.

Незагубило актуалност и задължително за прилагане е виждането, изразено в Постановление № 7 от 27.VI.1975г.,П ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.- условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода е постижимо само за осъден, който с поведението си е доказал, че целите на наказанието са постигнати, при което продължаващият престой в пенитенциарно заведение не 5 е необходим. Демострираното от лишения от свобода М. поведение при пенитенциарния му престой е положително, но все още не сочи изпълнени цели на наказанието.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намери ч астната жалба за неоснователна. Атакуваното с нея определение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 305 / 18.05.2026 г., постановено по ЧНД № 439 / 2026г. на Окръжен съд -Стара Загора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6