Решение № 3814 от 24.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3814 гр. Пловдив, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330115863 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът Т. Г. К. е предявил против „Креди Йес“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за паричен заем № ***/29.05.2025 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен че Договор за паричен заем № ***/29.05.2025 г., по силата на който страните уговорили в полза на ищеца – кредитополучател да бъде предоставена сумата в размер от 1 200 лв., при годишен процент на разходите от 57, 925 % и месечен лихвен процент от 3, 900 %, срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата от 2 349 на 9 месечни погасителни вноски от 261 лв. Твърди, че в договора е установено задължение за заплащане на неустойка в размер от 903, 09 лв., която се заплаща заедно с месечната погасителна вноска, съгласно погасителния план към съответния договор, при непредставяне на обезпечение, което следва да отговаря на условията посочени в чл. 10, ал. 1, т.

5 от Общите условия. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК неустойката не е включена в годишния процент на разходите, а с нея кредита се оскъпява без да е налице еквивалентност на престациите и по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че неустойка е в размер от 75 % от стойността на договора и представлява допълнително скрито възнаграждение за кредитора. По така изложените обстоятелства се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Креди Йес“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва, че между страните е сключен процесният че Договор за паричен заем № 1

***/29.05.2025 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 1 200 лв., усвоена на 29.05.2025 г. Твърди, че по договора е погасена сумата от общо 278, 66 евро. Оспорва да са допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото неустойката не следва да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй като представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Поддържа, че неустойката се дължи единствено, ако потребителят не изпълни условията за обезпечаване на договора за заем и представлява плащане по повод неизпънение на задължението на потребителя.

Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена и действителна.

По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора за кредит.

От събраните по делото доказателства се установява, че между Т. Г. К. и „Креди Йес“ ООД е сключен договор за паричен заем № *** от 29.05.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 200 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 2 349 лв. на 9 месечни вноски, всяка в размер от 160, 66 лв., с падеж на първата вноска на 29.06.2025 г. и падеж на последната вноска на 28.02.2026 г. Установен е месечен лихвен процент от 3, 900 % и годишен процент на разходите от 57, 925%.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 1, т.

1 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя съгласно чл.

10, ал. 1, т. 4 от Общите условия.

В клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 903, 09 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора, като след включване на задължението за неустойка общата дължима сума по договора за заем е от 2 349 лв.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договорите.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за 2 потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на 3 договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение. С определението за насрочване на делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че задължението за заплащане 4 на неустойка не е включено в годишния процент на разходите, посочен в договора за потребителски кредит.

Съдът намира, че установеното в договорите задължение за заплащане на неустойка представлява допълнително възнаграждение за кредитора и следва да е включено при определяне на годишния процент на разходите. При невключване на посоченото задължение в процентното изражение на годишния процент на разходите кредитополучателят е поставен в неравностойно положение, доколкото за последният не е налице яснота по отношение на разходите, които подлежат на начисляване по договора за кредит. Следователно при сключване на договорите за кредит е допуснато соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, доколкото в годишния процент на разходите не е включено задължението за неустойка, определено по размер към момента на сключване на договора за кредит с изготвяне на погасителния план, който представлява неразделна част от договора.

В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7378d96d-a658-4559-bc3d-73c2562659a0