Акт № 821 от 09.11.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- 4642/2026
- Подписан
- 09.11.2026
- В сила
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- Чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 821 гр. Перник, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Колева при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20261720104642 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу И. Б. Ц..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1705,13 евро, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ********, ул. *********, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 09.12.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 296,72 евро, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2023 г. до 25.11.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1383/2025 г. на РС-Нови пазар. Претендират се разноски.
1
Ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и формулира искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, не депозира становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай така предпоставките, по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е направил искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото му разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от ищцовата страна писмени доказателства предявеният иск е вероятно основателен. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да му бъдат присъдени в доказания размер.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ съществува изискуемо вземане срещу И. Б. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ********, ул. ********** за сумата от 1705,13 евро, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.
********, ул. *********, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 09.12.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 296,72 евро, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2023 г. до 25.11.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1383/2025 г. на РС-Нови пазар.
ОСЪЖДА И. Б. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, 2
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 91,17 евро – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство, както и 74,93 евро - разноски в заповедното производство пред РС-Нови Пазар.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3