Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1407 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2154/2024
Вид
Решение № 1407
Подписан
28.11.2024
В сила
22.05.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 - 254 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 - 254 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 - 254 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 - 254 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 - 254 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300502154 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на К. Ж. Б., ЕГН ********** чрез адв. С. М. против решение № 2732/17.06.2024г., постановено по гр. д. № 6716 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, ХХ с., с което се отхвърлят предявените от К. Ж. Б., ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, искове за осъждане на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД да заплати сумата от 5 074, 72 лева, представляваща неоснователно платени за периода от 13.12.2012г. до 24.11.2021г. суми, от които 1 843, 11 лева главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2002г. до 30.04.2006г., 582, 67 лева главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2002г. до 03.07.2006г., 1167, 31 лева законна лихва за периода от 11.12.2012г. до 10.03.2020г., 1251, 13 лв. законна лихва за периода от 07.07.2006г. до 10.12.2012г. и 230, 50 лв. разноски по изпълнително дело № 2012824040307 по описа на ЧСИ К. П..Осъжда К. Ж. Б., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***** сумата от 537, 50 лева направени по делото разноски.

С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата и необоснованост.Оспорват се изводите на решаващия съд относно ползването на топлинна енергия от ищцата през процесния период и относно погасителната давност за вземането, като се излагат доводи, че преклузия за възраженията на длъжника по оспорване на вземането в случая няма, тъй като изпълнителния лист бил издаден по реда на чл. 237 и сл. от ГПК (отм.), респ. вземането на взискателя не било установено със СПН.Поддържа се възражение, че част от задълженията по изпълнителния лист са били погасени по давност още преди подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист на 07.07.2006г.Отделно не 1 била обсъдена и ценена изготвената СТЕ по делото, от която следвал извод за недоказаност на вземанията по основание и размер.По изпълнителното дело също били налице данни за период на бездействие на взискателя от две години с настъпило прекратяване на изпълнението и изтекла погасителна давност за вземанията.В случая давността била тригодишна, тъй като се касаело за периодични платежи.Моли се за отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване вместо това на ново, с което иска да бъде уважен.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

С писмения отговор на въззиваемата страна чрез процесуалния представител се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на настоящето въззивно производство е материално-правният спор, разрешен със съдебния акт, предмет на въззивно обжалване по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чието решаване по същество дължи и въззивният съд, а именно предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата от 5074, 72 лева, неоснователно платена през периода 13.12.2012г. до 24.11.2021г.

В обстоятелствената част на исковата си молба ищцата твърди, че на 14.07.2006г. ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист срещу нея, издаден по реда на чл.

237 и сл. от ГПК /отм./ по ч. гр. д. № 5259 по описа за 2006г. на РС Пловдив, за следните суми: 1843, 11 лева – неплатена топлинна енергия за периода 01.04.2002г. до 30.04.2006г., 582, 67 лева – обезщетение за забава за периода 03.06.2002г. до 03.07.2006г., законна лихва от 07.07.2006г., такси и разноски.Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 4594/2006г. по описа на ДСИ към РС Пловдив, по което на 26.10.2012г. било констатирано прекратяването му поради бездействие на взискателя, като последното изпълнително действие било извършено на 11.08.2010г.Въз основа на същия изпълнителен лист на 13.12.2012г. било образувано ново изпълнително дело № 3071/2012г. по описа на ЧСИ К. П., по което били извършени следните изпълнителни действия: на 11.01.2013г. бил наложен запор на трудово възнаграждение от „Пина Де“ ЕООД, който не бил изпълняван; на 04.04.2013г. била подадена молба за погасителни вноски от по 150 лева; на 06.08.2015г. бил наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника от „Елвас“ ЕООД, който бил изпълняван от работодателя с първа удръжка от м. септември 2015г.; на 01.09.2015г. била подадена молба за разсрочено плащане; на 14.09.2015г. по изп. дело № 3071/2012г. по описа на ЧСИ К. П. били присъединени вземанията по други изпълнителни дела, а именно: изп. дело № 1526/2010г.; № 1434/2013г. и № 1658/2014г., всичките по описа на ЧСИ К. П.; на 28.09.2015г. била подадена молба за налагане на възбрана; на 20.03.2018г. бил наложен запор на банкова сметка; на 12.04.2018г. отново била подадена молба за разсрочено плащане; на 13.05.2019г. подадена молба за разсрочено плащане; на 13.03.2020г. издадено разпореждане от ЧСИ за опис на движими вещи.Към момента на подаване на исковата молба вземанията по изпълнителния лист, в резултат на предприетото принудително изпълнение, били погасени изцяло, като по този начин били погасени несъществуващи изпълняеми права по издадения изпълнителен лист.Тези суми не били 2 дължими, поради липса на потребена топлинна енергия и евентуално поради погасяването им по давност.Такава услуга не била поискана от обществения снабдител и не била предоставяна.Освен това сумите били събирани по прекратено изпълнително дело и за удовлетворяване на погасени по давност вземания.Погасителната давност за част от вземанията настъпила още преди подаване на молбата за снабдяване с изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание от 07.07.2006г., а остатъка бил погасен още по първото изпълнително дело, по което реални изпълнителни действия не били извършвани.С предявяването на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищцата целяла да се поправят последиците от материално-правната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение.

С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК иска се оспорва като неоснователен.Оспорват се твърденията за погасяване на вземането по давност, както и за настъпила перемпция в образуваното изпълнително производство.Счита се, че ищцата неоснователно претендира връщане на доброволно платени от нея суми.Исканията за разсрочено плащане, както и доброволните плащания съставлявали признание на вземането на кредитора, като по този начин длъжникът се отказвал и от евентуално изтекла давност в негова полза.При условията на евентуалност ответникът е направил и възражение за погасяване по давност на претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумите, платени преди 12.05.2018г.

Районният съд след цялостен анализ на събраните по делото доказателства и предвид задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3/202г. на ОСГТК на ВКС, е намерил за неоснователни твърденията в исковата молба, че вземанията са погасени по давност.От фактическа страна е приел, че последното валидно изпълнително действие по изп. дело № 4594/2006г. е от 11.08.2010г.На 13.12.2012г. взискателят подал молба за образуване на ново изпълнително дело при ЧСИ К. П., като в молбата било направено искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, ведно с възлагане по см. на чл. 18 от ЗЧСИ.Решаващият съд е извършил преценка в тази насока с оглед активността на кредитора и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия в рамките на изпълнителното производство.Съобразил е, че след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, са предприети редица изпълнителни действия, които прекъсват давността – на 11.01.2013г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, на 04.04.2013г. е поискала отсрочване на изпълнителните действия, като се е задължила всеки месец да погасява дълга си доброволно.Приел е, че направеното изявление представлява признание на вземането по см. на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и е в рамките на давностния срок.С молба от 16.04.2013г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител, в случай че длъжникът не спазва плана за разсрочено плащане, отново да се предприемат изпълнителни действия, вкл. да се наложи запор на трудовото възнаграждение, което е действие, прекъсващо давността.С оглед приложените доказателства по делото е прието, че К. Б. е правила редовни месечни вноски за погасяване на дълга си до м. май 2014г. вкл.На 06.08.2015г., преди изтичане на давността, е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, с което действие също е прекъсната давността.На 01.09.2015г. ищцата отново е подала молба за разсрочване на задълженията, а на 14.09.2015г. към делото, по искане на взискателя, са присъединени и други изпълнителни дела, с искане за предприемане на изпълнителни действия с всички предвидени в ГПК способи, като по този начин отново е прекъсната давността.Следващото действие с такъв ефект е предприето от взискателя на 28.09.2015г., с подаване на молба за предприемане на изпълнителни действия.С разпореждане на ЧСИ от 22.02.2017г. е насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника, а на 20.03.2018г. е наложен запор на банкови сметки.На 12.04.2018г.

К. Б. отново подала молба за разсрочено плащане и правила вноски за погасяване на дълга, а на 13.05.2019г. подала молба, в която посочила, че изцяло признава по основание и размер задължението си по изпълнителното дело и направила ново искане за разсрочено плащане на дължимите суми.С разпореждане на ЧСИ от 13.03.2020г. бил насрочен опис на движими 3 вещи в жилището на длъжника, след което били заплащани суми, последното плащане от 11.04.2023г.С разпореждане от 12.04.2023г. на ЧСИ изпълнителното производство било приключено поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по него, като било разпоредено вдигане на наложените в изпълнителното производство запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника.С оглед на така приетото за установено от фактическа страна районният съд е стигнал до извод, че в проведеното изпълнително производство регулярно са извършвани действия, въдещи до прекъсване на давността по см. на ТР № 2/2013г. ОСГТК на ВКС.Не съществуват две отделни действия, между които да е изтекъл срок по-голям от две години, поради което и не е настъпила перемпция по см. на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.Не са налице и две действия, между които да е изтекъл давностния срок, поради което и вземанията на взискателя срещу ищцата не са погасени по давност.Освен изложеното районният съд е взел предвид, че с молба от 13.05.2019г. ищцата е заявила, че признава изцяло по основание и размер задължението си по изпълнителното дело, като е направила искане за разсрочено плащане.Поради това дори да са основателни твърденията й за изтекла давност, направеното признание е след изтичане на давностния срок, поради което и същото представлява отказ от позоваване на вече изтеклата давност, който е действителен (чл. 113 от ЗЗД).В исковата молба и в хода на процеса ищцата не била въвела твърдения за недействителност на волеизявлението си, нито такива, че не е била наясно със съдържанието на паричните си задължения, произтичащи от неплатена цена на потребена топлинна енергия.Поради това районният съд е счел, че изявлението на ищцата, че признава задълженията си по делото по основание и размер, представлява самостоятелно основание, на което тя дължи плащане на сумите, а поетото задължение за плащане на погасени по давност вземания, представлява и отказ на длъжника от възможността да се ползва от нея.