Решение № 492 от 19.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Варна, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100500231 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№46582/24.11.2021г., подадена от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ПОДКРЕПА, ЕИК 813209207, представлявана от Б.Б., с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна, чрез адв.Л.П. от ВАК срещу решение №1522/01.11.21г., постановено по ГД №6737/2021г. на 35 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил иска на ЗК Подкрепа срещу АНДОНОВ И СИН ЕООД, ЕИК 204777330, Варна, представлявано от Б.Н. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18 409.20 лева, представляващи мораторна неустойка по чл.9 от договор за наем на имот от 02.05.2018г. с нот.заверка на подписите на страните рег.№3636/02.05.2018г. на нотариус рег.№363 в НК С.Д., начислена за периода от 31.05.18г. до 07.11.2019г., която сума е сборна на отделни неустоечни задължения за забавени плащания на конкретни наемни вноски, считано от м.май 2018г.

/най-ранното забавено плащане на наемна цена/ до м.октомври 2019г.вкл., ведно със законната лихва върху неустойката от подаване на заявлението по чл.417 ГПК, по което е образувано ЧГД №18382/2019г. на 35 състав на ВРС, на 08.11.2019г., до окончателното изплащане, на основание чл.415 ГПК вр.чл.92 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26, т.3 от ЗЗД и ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че 1 съдът е смесил понятията за прекомерност на неустойката и нищожност на същата поради накърняване на добрите нрави като мотивите на съда се отнасят към изводи за прекомерност, а не към основанието по чл.26 ЗЗД. Поддържа, че в договора и конкретно при уговаряне на неустойката не е налице допуснато нарушаване на добрите нрави, което е основанието за обявяване нищожността на неустойката, уговорена между двама търговци.

Поддържа, че уговорената неустойка не надхвърля присъщите обезпечителна и санкционна функция. В тази връзка се твърди, че с клаузата е уговорена гаранционна горна граница на неустойката – размера на месечната наемна вноска. Твърди, че длъжникът многократно е забавял плащанията за наема с повече от 100 дни, което представлява съществено нарушение на договора. Въвежда довод, че нищожността на неустойката следва да е видимо още към момента на сключването на договора. С оглед на изложеното се претендира отмяна на решението и уважаване на иска ведно с присъждане на сторените разноски и адв.възнаграждение.

В срока за отговор е постъпило становище по ВЖ от насрещната страна АНДОНОВ И СИН ЕООД, чрез адв.А.Х., за неоснователността . Твърди се, че въведените с жалбата основания за неправилност на обжалваното решение, са изцяло неоснователни. Поддържа, че съдът правилно е приложил относимите разпоредби на закона както и тълкувателната практика на ВКС като е стигнал до обоснован правен извод за нищожността на клаузата за неустойка в чл.9 от договора. Съдът не е бил сезиран и не е обсъждал възражение за прекомерност на неустойката. Твърди се, че уговорената в договора клауза за неустоечно плащане надхвърля драстично законната лихва, което сочи на нарушаване на добрите нрави.

В конкретния случай се поддържа, че неустойката не отговаря по размер на присъщите цели, а води до несправедливо обогатяване на едната страна. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на сторените в производството разноски за адв.възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът чрез адв.П. поддържа жалбата на изложените основания.

Въззиваемата страна, чрез адв.Х. поддържа депозирания отговор и неоснователността на жалбата.

За да се произнесе по жалбата съдът установи, че производството е образувано по искова молба на ЗК ПОДКРЕПА, с.Осеново, чрез адв.Л.П. срещу АНДОНОВ И СИН ЕООД, за установяване спрямо ответника задължението му към ищеца за мораторна неустойка, дължима съгласно чл.9 от договор за наем на селскостопански постройки, уговорена за забавено плащане на месечния наем. Твърди се, че между страните бил подписан договор за наем с нот.заверка подписите на страните, за отдаване за временно възмездно ползване на сгради от стопански двор в с.Осеново, общ.Аксаково, собственост на ищеца – 4 броя обори, столова, филтър –баня, сграда-доилна зала ведно с 2099 кв.м. ид.ч. земя от стопанския двор, прилежащи към постройката. С договора била уговорена наемна цена от 1100 лева за месец без ДДС, а с ДДС – 1320 лева, платими от 25 до 30-то число на месеца. Видно от договора, с чл.9 от същия е уговорена неустойка при забава в плащането на наемната вноска в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от месечната наемна вноска.

2

Твърди се, че поради забавяне в плащането на наема, наемодателят е прилагал неустоечната клауза като е начислявал неустойка за забава, която не е заплащана от страната. Въз основа на горното ищецът се снабдил със заповед по чл.417 ГПК за задължението за неустойка в размер на 18 409.20 лева, по ЧГД №18382/2019г. на 35 състав на ВРС. Със заповедта ответникът е осъден да заплати както дължимата наемна цена, която междувременно била заплатена, така и посочената неустойка в претендирания размер, начислена за периода от 31.05.2018г. до 07.11.2019г. Поради подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК, ищецът предявил иска за установяване вземането си за неустойка. С исковата молба се претендира общ размер на неустойката от 18 409.20 лева, съставляващи сбор от начислените помесечно неустойки за забавено плащане, както следва:

1. 184.80 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец май 2018 г., дължима за периода от 31.05.2018 г. до 13.06.2018 г. вкл.;

2. 100.80 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец май 2018 г., дължима за периода от 31.05.2018 г. до 27.06.2018 г. вкл.;

3. 1148.40 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец юни 2018 г., дължима за периода от 01.07.2018 г. до 26.09.2018 г. вкл.;

4. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец юли 2018 г., дължима за периода от 31.07.2018 г. до 26.09.2018 г. вкл.;

5. 739.20 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец август 2018 г., дължима за периода от 31.08.2018 г. до 06.11.2018 г. вкл.;

6. 871.20 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец септември 2018 г., дължима за периода от 01.10.2018 г. до 06.12.2018 г. вкл.;

7. 831.60 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец октомври 2018 г., дължима за периода от 1.10.2018г. до 03.01.2019 г. вкл.;

8. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец ноември 2018 г., дължима за периода от 01.12.2018 г. до 08.05.2019 г. вкл.;

9. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец декември 2018 г., дължима за периода от 31.12.2018 г. до 07.06.2019 г. вкл.;

10. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец януари 2019 г., дължима за периода от 31.01.2019 г. до 07.06.2019 г. вкл.;.

11. 1293.60 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец февруари 2019 г., дължима за периода от 01.03.2019 г. до 07.06.2019 г. вкл.;

12. 884.40 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец март 2019 г., дължима за периода от 31.03.2019 г. до 07.06.2019 г. вкл.;

13.435.60 лева - мораторна неустойка, съгласни чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец март 2019 г., дължима за периода от 31.03.2019 г. до 11.09.2019 г. вкл.;

14. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на 3 наема за месец април 2019 г., дължима за периода от 01.05.2019 г. до 11.09.2019 г. вкл.;

15. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец май 2019 г., дължима за периода от 31.05.2019 г. до 11.09.2019 г. вкл.;

16. 1320.00 лева - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец юни 2019 г., дължима за периода от 01.07.2019 г. до 01.11.2019 г. вкл.;

17. 1280.40 лв. - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец юли 2019 г., дължима за периода от 31.07.2019 г. до 07.11.2019г.;

18. 871.20 лв. - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец август 2019 г., дължима за периода от 31.08.2019 г. до 07.11.2019г.;

19. 462.00 лв. - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец септември 2019 г., дължима за периода от 01.10.2019 г. до 07.11.2019г.;

20. 66.00 лв. - мораторна неустойка, съгласно чл. 9 от Договора, за забавено плащане на наема за месец октомври 2019 г., дължима за периода от 31.10.2019 г. до 07.11.2019г.

Претендира се общата сума, формирана от посочените неустойки ведно със сторените разноски по делото.

С отговор на исковата молба ответникът чрез адв.Х. е оспорил основателността на иска като основен довод на страната е нищожността на уговорената в договора неустоечна клауза, която е в противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД. Поради нищожността на клаузата, ответникът счита иска за неоснователен.

Прететндира отхвърлянето му ведно с присъждане на разноските.

Въззивният съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, в пределите на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа страна:

При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването. На тези изисквания отговаря и отговорът на жалбата, подаден чрез пълномощник на страната.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Решението е обжалвано изцяло като поставеният за решаване пред въззивния съд въпрос е правен – действителна ли е уговорката за неустойка в чл.9 от процесния договор за наем. Страните не са въвеждали нови твърдения и възражения във въззивното производство, не сочат нови доказателства.

Съгласно приложения по делото договор за наем на недвижим имот – част от 4 селскостопански двор – земя и сгради, сключен между страните на 02.05.2018г., е уговорено заплащане на наемна цена за наетите обекти в размер на 1320 лева с ДДС на месец. В чл.9 от договора е предвидено, при забава в плащането на наемната цена, наемателят да дължи мораторна неустойка в размер на 1% дневно от дължимата сума, но не повече от дължимата наемна месечна вноска. Към договора е приложена и справка за изчислените съобразно клаузата неустойки в размер на 18 409.20 лева.

По делото е приета Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съгласно която е посочен размер на неустойката, изчислена съобразно допуснатата забава в плащането на наемната месечна цена, поотделно и в общ размер за периода на исковата претенция. Вещото лице е изчислило общия размер от 16 478 лева, за периода 31.05.18г. до 07.11.2019г. според дните на забава, прилагайки уговорения 1% от дължимата сума. В т.2 от заключението са посочени извършените от ответника плащания на наемна цена за процесния период. В т.3 от ССЕ вещото лице посочва, че законната лихва за забава за всяко едно забавено плащане по процесните фактури /за процесния период/ е в размер на 530.93 лева като по този начин изчислената неустойка по чл.9 от договора надхвърля средно 31.04 пъти законната лихва. В съдебно заседание вещото лице допълва, че последните три плащания са през м.11.2019г., но са след крайната дата на начислената неустойка.