Решение № 42 от 27.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Перник, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500489 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Е. С. А. с вх. на РРС № 1297/05.03.2025 г. и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с вх. на РРС № 1601/18.03.2025 г. срещу решение № 34/12.02.2025 г., постановено по гр. дело № 1028/2023 г. по опис на Районен съд – Радомир, с което „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати, както следва: - на Д. А. А. и Г. С. А. сумата от 25 000 лева – на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на внука им И. Г., на *** години, ведно със законната лихва, смятано, от 19.09.2020 г. (дата на която ответника е трябвало да се произнесе по заведената претенция), до окончателното плащане на сумата; - на адвокат Я. С. от САК сумата от 6 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, с ДДС; - по сметка на Районен съд – Радомир сумата от 200 лева - направени разноски по делото и сумата от 2 000 лева държавна такса, представляваща 4% върху уважените искови претенции; като решението е постановено при участието на Е. С. А. като трето лице-помагач на ответника.

Жалбоподателят Е. С. А. счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което моли окръжния съд да го отмени и вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли исковете, респ. да намали размера им.

1

Претендира присъждане на разноски и за двете съдени инстанции.

Излага съображения за липса на активна легитимация – бабата и дядото не били сред преките наследници, които по закон имали право на обезщетение, тъй като починалият имал живи родители. Позовава се на тълкувателно решение № 1/2018 г. на ВКС като счита, че баба и дядо можело да получат обезщетение само по изключение, ако докажат съществуването на изключително трайна и дълбока емоционална връзка, както и морални болки и страдания, които по интензитет надхвърлят нормално присъщите за тази родствена връзка, а в случая такива изключителни обстоятелства не били доказани. Нарушен бил и принципът за справедливост (чл. 52 ЗЗД) – определеният размер от 25 000 лв. на човек бил прекомерен и не съответствал на установените в страната нива на обезщетения за такъв тип родствена връзка, както и съдът не съобразил съществуващите нормативни ограничения за размера на обезщетенията при този кръг лица.

Жалбоподателят „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД счита обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, поради което и неправилно. Моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждане на разноски за двете съдени инстанции.

Излага съображения за липса на „изключителност“ съобразно тълкувателно решение № 1/2018 г. на ВКС – липсвала особено близка връзка, тъй като бабата и дядото не доказали връзка с починалия, която да надхвърля обичайната за българския бит. Цитира свидетелски показания (на Св. А. и Св. Н.), според които внукът И. живеел с родителите си, а не с баба си и дядо си, дори нещо повече – отношенията между ищците и внука им били лоши (карали са се). Не било доказано бабата и дядото да са отглеждали внука поради смърт или отсъствие на родителите (каквито били примерите в практиката на ВКС). Възразява срещу заключенията на вещите лица. Психологическата експертиза била извършена 5 години след инцидента. Експертът признавал, че острият период отшумял на 6-ия месец. Оспорва причинно-следствената връзка между сегашното състояние на ищците и катастрофата.

Вещото лице направило изводи за „дълбока връзка“, без да присъствало на разпита на свидетелите, които твърдели обратното. Било налице съпричиняване от страна на починалия. Внукът се качил в автомобила, знаейки, че водачът е употребил алкохол (средна степен на алкохолно опиване), което било самопоставяне в опасност, което съдът изобщо не коментирал, а това обстоятелство било основание за намаляване на обезщетението. Посочва, че първоинстанционният съд цитирал отменени разпоредби на КЗ и ТЗ. Възразява, че правото на лихва за период над 3 години преди исковата молба било погасено по давност (чл. 111 ЗЗД) като оспорва и началния момент на лихвата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д. А. А. и Г. С. А. са подали отговори на въззивните жалби, с които ги оспорват като неоснователни. Молят окръжния съд да ги отхвърли и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди в полза на адвокат Я. С. от САК адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

По възражението на жалбоподателите за липса на материална легитимация поддържат, 2 че ищците – баба и дядо на починалия – имали право на обезщетение не като наследници, а за претърпени лични неимуществени вреди. Позовават се на тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, съгласно което и лица извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. можело да бъдат обезщетени при доказани дълбоки морални страдания. Изтъкват и съответствието с чл. 8 ЕКПЧ, директива 2009/103/ЕО и практиката на Съда на ЕС (дело C22/12 Haasova), допускащи обезщетяване на непреки жертви, включително баби и дядовци.

Подчертават, че по делото била доказана трайна и силна емоционална връзка между ищците и внука – съжителство, ежедневни грижи и взаимна зависимост, като това било установено както със свидетелски показания, така и със съдебно-психологична експертиза, констатираща тежко психотравматично разстройство. Относно размера на обезщетението поддържат, че присъдените по 25 000 лв. за всеки ищец били справедливи по смисъла на чл.

52 ЗЗД и съобразени с практиката на ВКС, като отразяват интензитета и продължителността на страданията, възрастта и здравословното състояние на ищците. Позовават се и на европейската съдебна практика, признаваща обезщетяване на морални вреди за баби и дядовци при доказана емоционална зависимост.

В хода на устните състезания пред въззивния съд въззиваемите Д. А. А. и Г. С. А. чрез адвокат Я. С. поддържат отговорите си, с които оспорват въззивните жалби. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Останалите страни, редовно прозовани, не са се явили и не са изпратили представител. С депозирана молба преди съдебното заседание, жалбоподателят Е. С. А. чрез адвокат И. Ю. поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбите за процесуално допустими – всяка една от тях е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество ги намира за основателни поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Радомир е образувано по искова молба на Д. А. А. и Г. С. А. с вх. на РРС № 5776/12.12.2023 г., с която са предявени искове срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на сумата от 25 000 лв. – на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на внука им И. Г. на *** години, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2020 г. (дата на която ответникът е трябвало да се произнесе по заведената претенция), до окончателното плащане на сумата, както и направените съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА с начислено ДДС.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2019 г., около 17:50 часа, на път III- 623 между село *** и ***, настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „БМВ“, модел „520“ с ДК № ***, управляван от виновния водач Е. С. А., в който автомобил, като пътник на задната седалка се намирал починалият внук на ищците – И. Р. Г..

3

След прав участък без неравности на пътя и наближаващ полегат десен завой водачът Е. А. загубил контрол върху МПС, прекосявайки насрещната лента за движение, навлязъл в тревна площ, където автомобилът се преобърнал, вследствие на което пострадали пътниците Л.Й., К.И. и И. Г., който впоследствие починал в спешното отделение на болницата в ***.

По случая било образувано ДП № 45/2019 г. по описа на РУ-Радомир и пр.пр. № 619/2019 г., по описа на ОП-Перник. С присъда по нохд № 47/2020 г. по описа на ОС-Перник и с решение от 26.01.2022 г. на ВКС, 3-то н.о. по н.. № 510/2021 г. водачът Е. А. бил признат за виновен за настъпилото пътнотранспортно произшествие, постановена му бил присъда, същата влязла в сила и била приведена в изпълнение.

Между ищците и техния внук И. Г. съществувала изключително силна емоционална и духовна връзка, изградена помежду им в дълги години назад. Бабата и дядото и техният внук живеели на един адрес в ***, отношенията им били изключително близки, основани на привързаност, разбирателство и подкрепа. Ищците не се разбирали със своя биологичен син, баща на внука им, който също живеел на адреса, а разчитали на своя внук за всичко, включително и за традициите жилището да остава в наследство на наследник по мъжка линия. Внукът им помагал във всичко и те разчитали на него, за да ги гледа на старини. Той не пиел и винаги бил готов да помага във всяка една сфера, в която бил помолен или веждал, че ищците имат нужда. Те го чувствали като свое дете, на което разчитали и на което могли, да разчитат до дълбоки старини. Смъртта му преживяли изключително тежко, като изпаднали в тежка депресия, станали затворени и неконтактни. Всеки ден, дядо му понеже бил по-подвижен, ходел до гроба на внука си да му носи кафе и да си говори с него. Вече повече от четири години, почти не минавал ден без да споменават внука си и да плачат за него. Чувстват се безпомощни и не намират смисъл да продължават живота си. Навсякъде в дома им имало снимки на внука им, който бил на *** години в разцвета на младостта си, жизнен, добър и всеотдаен на баба си и дядо си. Настъпилата внезапна и неочаквана от никого смърт била изключително тежка за ищците и щяла да носи скръб и безнадеждност за тях до края на живота им.

Поради това, ищците считат, че са материално легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие неочакваната и внезапна смърт на техния внук, с който били създали трайна и дълбока емоционална връзка.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД чрез юрисконсулт М. Я. е подало отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер като твърди, че същите били изцяло неоснователни, включително и поради обстоятелството, че не били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за вредите които се твърдят като претърпени от ищците.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на пътнотранспортното произшествие, но оспорва материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука им. Не било доказано 4 наличие на изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната за съответната родствена връзка, каквато се изисквала по изключение съгласно ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и практиката след ТР № 1/2016 г. на ВКС. Оспорва твърдението за настъпили тежки и продължителни морални болки и страдания, като подчертава, че неимуществените вреди не се предполагали, а подлежали на пълно и главно доказване от ищците.

Оспорва и механизма на пътнотранспортното произшествие. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че пострадалият пътувал без поставен предпазен колан и съзнателно се качил в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, което допринесло за настъпването на смъртта.