Решение № 260749 от 24.06.2021, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е № 260749 / 24.6.2021г. гр.

П., 24.06.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД П.,

Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на десети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО КОЛЕВ

При секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4489 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М.И.С. с ЕГН **********, Д.В.С. с ЕГН ********** и В.В.С. с ЕГН ********** срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД. Ищците твърдят, че са наследници на В.Г.С.

(починал на ***г.), както и че през месец 07.2020 г. установили, че дружеството ответник е издало фактура № **********/27.11.2018 г., съгласно която общият им наследодател има задължения в размер на 5650,49 лева за минал период и сума в размер на 1074,73 лева неустойки за просрочени плащания към датата на издаване на фактурата, начислени по партида с абонатен № *** и клиентски номер: *** и адрес в с. ***.

Твърди се, че така определената сума е недължима, тъй като имотът, за който е начислена не е обитаван от началото на 2015 г., поради което потребление не е реализирано. Поддържа, че към 27.11.2018 г. всички сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, че СТИ е неизправно, че са извършвани проверки без представител на собственика на имота.

Позовава се на съдебна практика на Окръжен съд П., като се позовава и на решения на ВАС, с които ПИКЕЕ, действали в процесния период са отменени, както и че КЕВР ги е издал извън делегираната й компетентност.

Поддържа, че методиката, по които е начислена сумата по посочената партида е неправилен и незаконен. Считат, че така определената сума представлява „корекция“, но без да са спазени съответните нормативни правила за изготвянето ѝ. Излагат своето виждане относно приложимото право, коментирайки възможните деликтна, административнонаказателна и наказателна отговорност, като в крайна сметка намира корекционната процедура за нищожна.

Твърди се също, че ответникът отказва да отчисли тези вземания от съществуващата партида на името на починалото лице, отказва да открие „нова партида" на наследниците на това лице, че е преустановило и отказва да възстанови ел. захранването на процесния имот за сметка на ищците, освен при изплащане на сумата от 6725,22 лева.

С оглед на изложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължат сумата по издадената срещу общия им наследодател фактура.

Претендират разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок.

Намира предявените искове за неоснователни. Твърди се, че не са изпълнени Общите условия, като ищците като наследници на починалия титуляр е следвало да заявят това обстоятелство.

Поддържа се, че същите обвързват ищците на основание чл. 98а, ал. 5 ЗЕ.

Конкретно сочи, че процесното задължение не се отнася за с. ***, а за имот с административен адрес гр. П., ул. „***. Твърди се, че процесната сума е формирана от 45 бр. фактури за реално потребление, измерена с годно СТИ електроенергия за периода от 17.01.2015 г. до 16.10.2018 г., като не е извършвана корекция по смисъла на ПИКЕЕ. Конкретно сочи, че размерът на изразходваната, но незаплатена електроенергия е 5650,49 лева за процесния период, като е начислена и лихва за забава в размер на 2070,23 лева за периода от 24.03.2015 г. до 23.10.2020 г.

Намира, че не са налице предпоставките за уважаване на така предявения иск, поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски.

След запознаване с отговора, с молба от

18.11.2020 г. ищците са уточнили, че се оспорва дължимостта на суми в размер на 5650,49 лева - незаплатена електроенергия е периода от 17.01.2015 г. до 16.10.2018 г. за административен адрес гр. П., ул. „***, придобит в СИО, както и начислената лихва за забава в размер на 2070,23 лева за периода от 24.03.2015 г. до 23.10.2020 г. Тези суми се оспорват от ищците съобразно наследствените им квоти – 4/6 М.И.С. и по 1/6 - Д.В.С. и В.В.С.. Направено е правопогасяващо възражение за погасяване на сумите по давност, позовавайки се на кратка тригодишна такава.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П.е сезиран с активно субективно, обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание 124, ал. 1 ГПК, съгласно която разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съотв. – отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца.

В конкретния случай с отричането на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив ако заявеното от ответника вземане бъде отречено със сила на пресъдено нещо. С оглед на изложеното за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими.

При отрицателния установителен иск предмет на делото е отричаното право (вземане) на ответника и негова е тежестта да установи, че същото е възникнало валидно и съществува поне до заявения размер.

В конкретния случай „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО

БЪЛГАРИЯ" АД трябва в условията пълно и главно доказване да установи, че между него и насрещната страна е налице валидна облигационна връзка, че той е изпълнил своето задължение точно и с грижата на добрия търговец - че е доставил количеството електроенергия, левово остойностена в процесните фактури или е приложил легално установен начин за начисляване/коригиране на оспорената сума, както и че начисленото спорно вземане е възникнало и съществува най-малко в отричания от ищеца размер. Това произтича пряко от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока (арг. чл. 183 ЗЗД).

По делото се установи, че В.Г.С. е починал на ***г. като негови наследници по закон са ищците – М.И.С., Д.В.С. и В.В.С..

От становищата на страните и приетите по делото доказателства се установи също, че отричаната от ищците претенция за сумите, за които дружеството ответник е издало 45 фактури, предхождащи фактура № **********/27.11.2018 г. са за реална доставка на електроенергия до имот с административен адрес гр. П., ул. „***, придобит в СИО. Така по правилата на ЗЕ и ОУ (чл. 4, ал. 2) на ответника, всеки един от ищците е задължено лице (потребител) до размера на притежаваната идеална част в собствеността съгласно ЗН, а именно 4/6 за М.И.С. и по 1/6 за Д.В.С. и В.В.С..

По делото са представени и приети като писмени доказателства периодично издаваните фактури в рамките на исковия период, чийто сбор е посочен в графа „платете незабавно“ във фактура № **********/27.11.2018 г. - изразходваната, но незаплатена електроенергия в размер на 5650,49 лева и сума, определена като неустойка в размер на 1074,73 лева.

С оглед направеното от ответника разяснение, ищците са пояснили, че отричат задължението за заплащане на законна лихва в размер и период, различни от първоначално посочените в исковата молба, но по правилото на чл. 214, ал. 2 ГПК това не представлява изменение на иска, съобразно първоначално оспорена претенция.

По делото са допуснати, изготвени и приети, неоспорени от страните, СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира изцяло като обосновани, обективно и компетентно изготвени, отговарящи на всички поставени задачи.

Вещото лице К. е установило, че през процесния период доставката на електроенергия до адрес гр. П., ул. „*** е осъществявана и измервана с четири електромера, монтирани последователно във времето. Установено е също, че всеки един от тях е от одобрен тип и са преминали задължителна метрологична проверка, че електроенергията е отчитана ежемесечно, както и че всяка една от 45те фактури е пресметната съгласно данните за потребление, по цени на услуги и по тарифните зони, валидни за потребители.

Изследвана е пропускателната способност на всеки един от монтираните електромери, като вещото лице е изчислило, че отчетените и фактурираните количества електроенергия може да бъде доставена до потребителя.

В изготвената по делото ССЕ, вещото лице

В. е изчислила, че задължението за доставена електроенергия за периода от 17.01.2015 г. до 16.10.2018 г. е в размер на 5650,49 лева, от които 3766,99 лева за М.И.С. и по 941,75 лева за Д.В.С. и В.В.С., а законната лихва за забава върху посочената главница е в размер на 2070,23 лева в периода от 24.03.2015 г. до 23.10.2020 г., от които 1380,15 лева за М.И.С. и по 345,04 лева за Д.В.С. и В.В.С..

При тези обективни данни, съдът приема, че до имот с административен адрес гр. П., ул. „***, притежаван от ищците, е доставяна електроенергия в количества съгласно издадените 45 фактури и на стойност, посочена в тях. При този фактически и правен извод, за потребителите (ищци) е възникнало задължението за заплатят доставената им електроенергия – чл. 13, 19, ал. 1 от ОУ. Макар и да е поддържано от ищците, че всички суми за потребена електроенергия са своевременно погасявани, по делото доказателства в тази насока не бяха представени. Ето защо, съдът приема, че по правилото на чл.

35 от ОУ потребителят изпада в забава и дължи обезщетение в случай, че не изпълни в срок, тъй като във всяка една от фактурите, приложени по делото е посочен срок за заплащането ѝ.

Ищецът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена електроенергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им (посочената във всяка фактура крайна дата за заплащане на задължението, тъй като до този момент задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е длъжен да го стори - арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

Съдът приема, че процесното вземане не е формирано от фактура № **********/27.11.2018 г., както е посочено в исковата молба. Тази фактура е издадена за потребление на електроенергия от 17.10.2018 г. до 23.10.2018 г. – период извън исковия. Сумата, предмет на стоящия процес се формира от приложените към отговора 45 фактури издадени между 27.02.2015 г. и 26.10.2018 г. Ето защо погасителна давност тече за сумите по всяка една от тях отделно, считано от настъпване на изискуемостта.

Съдът приема също, че давността не е прекъсната с депозиране на исковата молба, а с подаването на отговор по същата – 28.10.2020 г., тъй като с предявяване на отрицателни установителни искове, ищците не прекъсват давността текла в тяхна полза. В Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 681/2012 г., I г.о. се приема, че прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. По делото не се установиха действия на ответника, насочени срещу ищците от естеството да бъде прекъсната давността. В този смисъл е и Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г.о., с което се дава отговор по един от въпросите, по които е допуснато касационното обжалване - при предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност, поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително изпълнение. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД). Ето защо давността следва да се счита прекъсната на 28.10.2020 г. с подаването на отговор на исковата молба.

Разпечатката съдържа 47 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7375fc43-5210-46d4-a560-9afb5b9b835b