Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 833 от 21.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2954/2023
Вид
Решение № 833
Подписан
21.06.2024
В сила
02.12.2024
Състав
Цветанка Вълчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Пазарджик, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка В.а при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка В.а Гражданско дело № 20235220102954 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС и чл.1 08 от ЗС.

Подадена е искова молба от П. Л. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, чрез процесуален пълномощник: адв.В. Ц. К., с адрес на кантората: гр.Пазарджик, ул.“****** против И. З. П., с адрес: с.Братаницца, ул.“******, Г. З. П., с адрес: с.Б., ул.“******, А. З. П., с адрес: гр.В., ж.к.“****** и Й. И. Ч., с адрес: с.Л., ул.“******, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на основание покупко-продажба, извършена с Нотариален акт №136/20.08.1999г., вх.№2394, н.д.№3316 на СВ-РС Пазарджик, е придобил право на собственост на ½ /една втора/ идеална част от следния недвижим имот - Нива с площ от 1684 кв.м., пета категория, в местност „******” по плана за земеразделяне на с.Л., Община С.. Твърди, че имотът е отразен в одобрената КККР, като Поземлен имот с идентификатор ***, площ 1688 кв.м., начин на трайно ползване: Нива, пета категория, при съседи: поземлени имоти ***, ***,

*** и ***. Останалата ½ ид. част от имота е останала собственост на продавача Н. Г. П.а, която впоследствие е починала и оставила 1 за наследници първите трима ответници.

Ищецът твърди, че предоставил държането на имота на „******” ООД, представлявано от ответника Й. И. Ч., на основание договор за наем от 28.08.2015г. В края на месец юли тази година, при среща с ответника Ч., последният го информирал, че имотът вече бил негова собственост и да не очаква повече наемни плащания. По този повод, ищецът потърсил съдействие от адвокат и при справка в имотния регистър се установило, че на 20.02.2023г. е вписана покупко-продажба на цялата нива /ПИ с идентификатор ***/, със страни: ответницата И. П., Г. П. и А. П., като продавачи и ответника Й. Ч., като купувач. Нотариалният акт за покупко-продажба е извършен по н.д. №179/2023г. по описа на Нотариус А. И. №423 по РНК с район РС-Пазарджик. Твърди, че към датата на горепосочената сделка ответниците И. П., Г. П. и А. П. обективно са притежавали общо 1/2 ид. част от процесната нива - по наследство от покойната Н. Г. П.а. Твърди, че при това положение сделката релевира следните му права:

Продажбата на собствената му идеална част от имота поначало е действителна, но е извършена в нарушение на ограниченията, предвидени в чл.33 ал.1 и 2 от ЗС. Съсобственик може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице, само ако преди това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел предложението. Твърди, че в случая продавачите са извършили продажба на трето лице без да я предложат първо на него, с което са нарушили правото му на изкупуване, уредено в чл.32 ал.2 от ЗС. Сочи, че в тази си част исковата молба цели да постигне ефекта на принудително изкупуване, като при благоприятно съдебно решение ответникът Й. Ч. бъде „заместен“ в създадената между ответниците договорна връзка от него - П. В. при уговорените в нотариалния акт за покупко-продажба условия. Посочва, че видно от Нотариален акт №196/20.02.2023г. уговорената и платена продажната цена за ПИ с идентификатор *** е в размер на 200 лв.

Следователно при изкупуването ищецът следва да бъде задължен в законния срок по чл.33 ал.3 ЗС да заплати на първоначалния купувач половината или сумата 100 лв.

Твърди, че продажбата на чуждата идеална част от имота не е предизвикала никакви вещно-правни последици, защото принципът е, че 2 никой не може да прехвърли права, които не притежава. Ето защо и след сделката между ответниците, ищецът е останал собственик на ½ ид. част от процесния имот, а ответникът Й. Ч. го владеел без основание.

Моли съда да постанови решение, с което: 1.Да допусне на основание чл.33 ал.2 от ЗС да изкупи ½ идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Л., Община С., с площ 1688 кв.м., със земеделско предназначение, начин на трайно ползване - Нива, пета категория, при съседи: поземлени имоти ***, ***, *** и

***, с адрес на имота: с.Л., местност „******”, при задължението на ищеца, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, да заплати на ответника Й. И. Ч., като първоначален купувач по извършената между него и ответниците И. З. П., Г. З. П. и А. З. П. покупко-продажба, извършена с Нотариален акт №196/20.02.2023г. на Нотариус А. И., вписан с вх.р. №1091 от дата 20.02.2023г., том 4, №63 на СВ при АВ- Пазарджик сума в размер на 100 лв., с присъждане на разноските по делото и

2.Да приеме за установено по отношение на ответника Й. И. Ч., че ищецът е собственик на ½ идеална част от ПИ с идентификатор ***, площ 1688 кв.м., със земеделско предназначение, начин на трайно ползване Нива, пета категория, при съседи: поземлени имоти ***, ***, *** и ***, с адрес на имота: с.Л., местност „******” и да осъди последния да му предаде владението на имота, с присъждане на разноските по делото.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците И. З. П., Г. З. П. и А. З. П., с който заявяват, че са законни наследници на Н. Г. П.а, починала на ******г. Сочат, че съгласно Решение №9/14.04.1999г., постановено по гр.д. №1756/1998г. по описа на PCПазарджик, влязло в законна сила на 22.05.1999г., процесният имот е поставен в дял на наследодателката им.

Заявяват, че те не са знаели за извършената от страна на наследодателката им сделка - покупко-продажба от 20.08.1999г., по силата на която Н. Г. П.а е продала на П. Л. В. ½ идеална част от процесната нива.

Твърдят, че откакто придобила имота по силата на съдебното решение за делба, до смъртта си през 2014г. само майка им ползвала и владеела 3 процесната нива. През 2012г. е вписано решението за делба в Агенция по вписванията гр.Пазарджик.

На основание чл.79 ал.1 от ЗС правят възражение за изтекла в полза на наследодателката им придобивна давност на собствената на ищеца ½ идеална част от процесния имот.

Твърдят, че сключеният от ищеца договор за наем на имота е действие по управление. Твърдят, че ищецът не е владял като свой процесния имот, не го е обработвал по никакъв начин, не го е почиствал.

Твърдят, че до последно те са знаели, че този имот е само на майка им.

Дори от Справка Имотен регистър, извършена непосредствено преди сделката им с ответника Ч., се потвърдило, че няма други сделки с процесния имот, освен вписване на съдебното решение. В Удостоверението за данъчна оценка на нивата, издадено за тази сделка, като собственик не бил вписан ищецът.

Същото се отнасяло и до скицата - в нея отново като собственик била записана само майка им.

Предвид на изложеното твърдят, че предявените неоснователни, поради което молят да бъдат отхвърлени. искове са

Молят да им бъдат присъдени направените от тях съдебно-деловодни разноски.

Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба и от ответницата И. З. П., с който оспорва изцяло предявените от ищеца искове като напълно неоснователни и недоказани. Оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Твърди, че исковете по същество са допустими, но напълно неоснователни.

Заявява, че не оспорва твърдението в исковата молба, че на 20.02.2023г. тя и нейните двама братя Г. и А. П.и, като наследници на тяхната майка Н. Г.

П.а /починала на ******г./ са сключили договор за покупко-продажба при нотариус А. И., като продали на Й. Ч. оставената им в наследство от майка им НИВА, находяща се в местността „******“ в землището на с.Л., общ.Пазарджик, подробно описана в исковата молба.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ищецът П. В. е собственик на ½ идеална част от процесната нива, като заявява, че сега за 4 първи път разбира за сключена между тяхната майка Н. и ищеца Л. сделка, обективирана в Нотариален акт №136, том 3, рег.№3341, н.дело №626/99г. на нотариус В. Г. за продажба на ½ ид. част от процесния имот и приложен по делото, като писмено доказателство.

Сочи, че в началото на тази година решила да провери в Поземлена комисия гр.Пазарджик какви ниви имат оставени в наследство от техните родители. След като разбрала, че процесната нива в с.Л., находяща се в местността „******“ съществува, предложила на кооператора на селото Й. Ч. и представляващ „******“ ООД да изкупи този имот и той се съгласил.

Започнала да се снабдява с необходимите документи, а именно скица от СГКК, данъчна оценка на имота, решение за делба по гр.д №1756/98г. на ПзРС, протокол по същото дело за теглене на жребии и разпределяне на дяловете и удостоверение за наследници, които представя по делото като писмени доказателства, които също са приложени и към нотариалното дело на нотариус И. и които послужили за изповядване на сделката. Посочва, че видно от тези писмени доказателства, а именно скица, издадена на 08.02.2023г. от СГКК гр.Пазарджик и удостоверение за данъчна оценка, издадена на 10.02.2023г. от Община С., единствен собственик на имота е Н. Г.

П.а, т.е никъде в посочените документи не съществува ищецът П. Л., като съсобственик. Това било установено и от нотариус И. в направената от нея справка в АВ на 19.02.2023г., деня преди изповядване на сделката.

Счита, че в случая не са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл.33 ал.2 от ЗС, въпреки че процесната идеална част от имота въобще не е била предлагана на ищеца за закупуване, тъй като в представените по нотариалното дело документи, липсват данни за съсобственост.

Ако съдът приеме, че искът е основателен, счита, че исковете не са предявени в преклузивния двумесечен срок, тъй като сделката е извършена на 20.02.2023г. и искът за изкупуване по съдебен ред може да бъде предявен до 20.04.2023г. Оспорва твърдението, че ищецът е узнал за сделката на края на месец юли 2023г.

Сочи, че действително, съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е 5 предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение, а съгласно ал.2 - ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. В конкретния случай няма представени такива писмени доказателства от тяхна страна и не са поискани от нотариус И., тъй като не са знаели, че ищецът П.

Л. е съсобственик на процесния имот.

Другият въпрос, който следвало да се постави в конкретния казус е, след като купувачът по сделката Й. Ч. от 2015г. обработвал земеделската земя на ищеца Л., защо не е знаел, че той е съсобственик на процесния имот с останалите ответници по делото.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани.

Счита за относими към спора представените по делото писмени доказателства и не възразява да бъдат приети.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба и от ответника Й. И. Ч., с който оспорва заявеното обстоятелство в исковата молба, че ищецът е разбрал за покупко-продажбата на процесния имот в края на месец юли 2023г.

Твърди, че е изтекъл двумесечният срок за предявяване на иска по чл.33 ал.2 от ЗС, считано от узнаване за сделката.

Твърди, че ищецът е узнал за покупко-продажбата през месец март.

Твърди, че искът по чл.33 ал.2 от ЗС е неоснователен. Неоснователен се явява спрямо него и предявеният иск по чл.108 от ЗС, тъй като ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот.