Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1120 от 12.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1427/2024
Вид
Определение № 1120
Подписан
12.11.2024
В сила
12.11.2024
Състав
Стефан Илиев, Стефан Милев, Вера Чочкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 98, ал.1, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 38а, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 70 · Наказателен кодекс
  • чл. 345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 449-450 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 449-450 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 450, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1120 гр. София, 07.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20241000601427 по описа за 2024 година

Две отделно подадени по реда и в срока по чл. 342, ал.1 (гл.XXII), вр. чл. 450, ал.3 НПК частни жалби – от осъдения Б. Д. М. и от неговия защитник (адв. С. И.), са станали повод за извършената от САС (като втора инстанция) въззивна проверка на постановеното от Врачанския окръжен съд (по н.ч.д. № 591/24 г.) Определение № 467/23.10.24 г., с което е оставена без уважение молбата на М. изпълняваният спрямо него доживотен затвор (наложен с влязлата в сила на 24.10.02 г. присъда по н.о.х.д. № 180/21 г. на ОС/гр. Русе и фактически търпим от 29.05.00 г.) да бъде заменен (чл. 38а, ал.3 НК) с лишаване от свобода за срок от 30 години.

Оплакването на защитника съдържа процесуални и материално-правни аргументи: за разглеждане на делото от пристрастен и необективен съд (поради неправилното „изчисляване“ на риска от рецидив на 71, вместо на 68 точки); за пренебрегването на факта, че молбата си затворникът е подал повече от 24 години след началото на наказанието (време – достатъчно, за да се извърши обоснована преценка за развитието на поправителния процес); за несъгласието му с ВрОС, че при осъд. М. не е настъпила преследваната с чл. 36 НК личностна корекция (чиято липса или наличие в случая се преценява единствено формално според броя на издадените спрямо лицето административни заповеди за наказания/поощрения). А в ръкописно изготвената от самия осъден жалба акцентът е поставен върху курсовете (вкл. и с религиозна насоченост), обученията и инициативите, в които същият е участвал до този момент.

САС намери, че следва да потвърди обжалваното определение.

С него, на първо място, Окръжният съд е подходил формално правилно, като е приложил по „analogia legis“ онези подлежащи на оценка критерии и фактори, които законът свързва с процедурата по предсрочно освобождаване на затворници (чл. 439а НПК), доколкото и уредбата на сега протичащото производство (по чл. 449-450 НПК), и материално-правното условие за инициирането му (чл. 38а, ал.3 НК) не съдържат изричен регламент на основанията (извън конкретно изтърпения срок на наказанието) доживотният затвор може да бъде заменен с лишаване от свобода. Въпреки, че първата инстанция е отрекла възможността да се позовава на критериите по чл. 70 НК (с 1 доводите, че в конкретния случай по-съществено значение има прогнозата налице ли е опасност да се извърши ново престъпление – мотиви, л. 125 от н.ч.д.), със съдебния си акт е сторила именно това (обсъдила е всички фактически и правни положения, аналогично относими към института на условното предсрочно освобождаване).

Грешно (макар и без фатално отражение върху резултата от делото) е виждането, че производствата по чл. 437-442 НПК и чл. 449-450 НПК преследват различни цели.

Защото и в двата случая целта е обща – да се извърши преждевременна съдебна преценка: дали поправителният процес спрямо лишения от свобода е изпълнен порано от очакваното; дали поведението на лицето сочи, че целите по чл. 36 НК са постигнати, без да се налага то да изтърпява в цялост наказанието си; дали проявеният от държавата толеранс в тази насока би довел да реален риск да се извърши ново престъпление (вж. в този смисъл: М., Р., „Наказателно право на Р. България – Обща част“, изд. „Сиела“, С., 2022 г., с.548).

Правилна, обаче, се явява направената „по същество“ оценка, че провежданият спрямо осъд. М. поправителен процес не е достигнал до този свой стадий, в който корекцията да се счита за необратима, а доказателствата за настъпването й – убедителни. Напълно вярно е посоченото от жалбоподателя, че изтеклият до този момент период на доживотния затвор (повече от 24 г.) не само отговаря на формалната (чисто аритметична) предпоставка по чл. 38а, ал.3 НК, но той се явява и достатъчно дълъг за усилена и успешна работа със затворника. В същото време, отразеният в досието му настоящ (актуален към 14.03.24 г.) риск от рецидив от 71 точки продължава да е в средни стойности, което поставя под въпрос „убедителния“ успех на личностното поправяне. Тук, независимо от изтъкнатото в частната жалба, е без значение дали реалните точки са 68 или 71 (при условие, че последното преизчисляване има сама технически характер и не е резултат от поведението на осъдения), защото и в двата случая рецидивният риск остава „среден“.

Ако пък за поведението на М. се съди по награждаването и санкционирането му от затворническата администрация, прави впечатление наблюдаваната в последно време при него негативна тенденция. Защото на фона на четирите му поредни награди за примерно поведение, основани на чл. 98, ал.1, т.1 ЗИНЗС (със заповеди от 2010 г., 2015 г, 2016 г. и 2022 г.), правят впечатление последно допуснатите през 2024 г. две актуални провинения, наказани с писмени предупреждения от 18.03.24 г. и 30.08.24 г.

ВрОС е обърнал внимание и не е отрекъл констатираната при осъд. М. положителна промяна в процеса на личностното му поправяне – многобройните посещения на затворническата библиотека; завършените курсове по компютърна грамотност и английски език; участието му в религиозни проповеди; възобновеният (макар и само телефонен) контакт с неговите деца и внучета; въздържането му от конфликти в затворническата среда. Но е имал и основание да се довери на становището на Началника на Затвора в гр. ***, че корекционната дейност с лицето следва да продължи трайно и усърдно, за да се преодолеят и последиците от допуснатите през 2024 г. две дисциплинарни нарушения. Така, че към днешна дата, макар и 20-годишният срок по чл. 38а, ал.3 НК формално да е изтекъл, съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото не позволява изпълняваният спрямо осъд.

Б. М. доживотен затвор да бъде заменен с лишаване от свобода, поради което – на осн. чл. 345, ал.1 НПК, Софийският апелативен съд, НО, 3 състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 467/23.10.24 г. по н.ч.д. № 591/24 г. на Врачанския окръжен съд.

2

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Определение 1120/07.11.2024 на Стефан Илиев, Член на състав

Не съм съгласен с решението на мнозинството на съдебния състав на Софийски апелативен съд изразено в Определение № 1120 /24 год. на Апелативен съд - София, с което е потвърден съдебният акт постановен по ЧНД № 591/24 г. на Врачанският окръжен съд.

С Определението на ОС във Враца е направен отказ на осъдения Б. М. да бъде заменено наложеното му наказание „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“ в размер от 30 години.

Считам, че определенията на окръжния съд и на апелативния съд обосноваващи това решение са инерционни ,нелогични и лишени от сериозни основания.

За да бъде отказана замяната на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода в размер на 30 години и двете инстанции приемат , че въпреки изтърпяното досега наказание доживотен затвор с продължителност 24 години, осъденият не се е поправил, че корекционната дейност следва да продължи трайно и усърдно, за да се преодолеят и последиците от допуснатите през 2024 г. две дисциплинарни нарушения или без да се вземе предвид спецификата на това производство механично са възприети, критериите за отказ от условно предсрочно освобождаване.

Смисълът на института на замяна на наказанието доживотен затвор с лишавано от свобода в размер на 30 години се състои във възможността на осъденият на доживотен затвор, след като изтърпи 20 години от наказанието, да поиска неговата замяната с ограничено по време по време наказание, каквото е лишаването от свобода за срок от 30 години. С други думи , да се постъпи хуманно като се даде възможност на осъдения, да излезе от пенитенциарното заведение приживе , в някакъв обозрим срок.

От доказателства събрани по делото е видно, че осъденият М. има множество награди , като за 24 години престой в затвора е бил наказван само два пъти последната година и то за незначителни провинения. В полза на осъдения е и обстоятелството , че режимът за изпълнение на наказанието му от първоначалния „усилен строг“ към настоящият момент е снизен на „общ“, а това не би могло да се случи ако не бяха налице установени от администрацията на затвора положителни промени в личността на жалбоподателя.

В това производство като фактор в полза на осъдения не бива да се пренебрегва напредналата възраст на Б. М., предвид средната продължителността на живот на мъжете в България, която съгласно националната статистика възлиза на 70 години.

При това положение, логиката налага извод, че в резултата на престоя на осъдения в мястото където изтърпява наказанието си, са настъпили положителни промени в М., които вече го характеризират като личност с не толкова висока степен на обществена опасност , каквато е бил при постъпването му в затвора. Това обстоятелство вече не изискват доживотното отстраняване на осъдения от обществото и съответствено не дава основание за извършения отказ от замяна на доживотното наказание с лишаване от свобода за 30 години.

При условно предсрочно освобождаване критериите за приемане на обстоятелството , че е налице трайна и необратима промяна в изтърпяващото наказание лице трябва да бъде по-строг, отколкото изискванията при замяната на наказанието доживотен затвор. За Този извод произтича от обстоятелството, че освободеният условно предсрочно напуска 1 пенитенциарното заведение , като се озовава в свободна среда, докато при замяната на доживотната присъда, осъденият продължава да бъде в затвора и то при условията на найпродължителното възможно наказание „лишаване от свобода“.

Ето защо от лице изтърпяващо доживотна присъда , не може и ни следва да се иска поведение , каквото се дължи от затворник стремящ се към условно предсрочно освобождаване, още повече , че за осъдения на доживотен затвор не е налице сериозен стимул за ресоциализация, тъй като единственият възможен начин да напусне пенитенциарното заведение е с настъпването на смъртта му. На наказаният доживотно, след като е дал доказателства за поправяне , следва да бъде предоставена надежда да бъде свободен след изтърпяване на предвиденото след замяна наказание 30 години „лишаване от свобода“ чийто срок, макар и максимално продължителен, все пак е определен, краен и достижим.

За лица , чиято обществена опасност е с толкова висока степен, която прави пребиваване им извън място за лишаване от свобода невъзможно е предвидено да се налага по-тежкото наказание „доживотен затвор без право на замяна“, какво жалбоподателят по настоящият казус не е.

Поради тези причини намирам решението на мнозинството от съдебния състав на Софийски апелативен съд с което се потвърждава определението на Вр.ОС за отказ от замяна, за прибързано и недомислено , като изразявам категоричното си несъгласие с него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

2