Решение № 366 от 11.10.2018, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1580/2017
- Вид
- Решение № 366
- Подписан
- 11.10.2018
- Състав
- ДАРИНА ИЛИЕВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 - чл. 148 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 148 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 148 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 148 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 148 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 148 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 148 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 148 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 148 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 148 · Закон за енергетиката
- чл.149, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.149,ал.1,т.3 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- § 1, т.42 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 43 · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.298, ал.1, т.2 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………… гр. Карлово, 11.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
1580 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД чрез представителите си твърди, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г.) потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „Ш.в.д.р.“ ЕООД с управител П.К.Г. с ЕГН ********** не изпълнило задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката, въпреки изричната покана от 03.04.2017 г. В чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключвали между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от „Т.С.“ АД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕВР) към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не изпълнил регламентираните от закона задължения, т.е. не сключил договор при ОУ и по тази причина се обогатил без основание за сметка на дружеството, и дължал да му върне онова, с което се бил обогатил до размера на обедняването. За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите влезли в сила от датата на решението. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, които установявали, че сумите за топлинна енергия били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответника), били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
В този смисъл, задължението на ответното дружество за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури бил най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество чрез законния си представител имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството им не било постъпвало такова възражение, за да бъде необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. В изпълнение на разпоредбата на чл.
112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139б от ЗЕ) сградата-етажна собственост, в която се намирал топлоснабдения имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.Б.“. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, с които се установявало, че сумите за топлинна енергия, били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започнело от най-старото. В Глава ІV от ОУ, чл. 40, ал.1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно – в срок до 20-то число на следващия месец. С изтичането на този срок, ответникът изпаднал в забава за сумата, отразена във фактурата съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД. При възражение срещу сумата, ответникът имал възможност да предяви възражение съгласно чл. 40, ал.2 от ОУ. До момента в дружеството ищец такова възражение не постъпило. На 23.06.2017 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Ш.в.д.р.“ ЕООД, за сумата от 1151.65 лева, от които 984.37 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода м.5.2015 г. до м.4.2016 г. и 135.67 лева - законна лихва за забава от 01.07.2014 г. до 15.06.2017 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 31.61 лева, а именно 27.50 лева - главница и 4.11 лева - лихва, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. С разпореждане, постановено по ч.гр.д. 1088/2017 по описа на PC Карлово, III състав било уважено искането им и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответното дружество депозирало възражение срещу заповедта за изпълнение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Ш.В.Д.Р.” ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва: сумата от 1 011.87 лева (хиляда и единадесет лева и осемдесет и седем стотинки) главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обедняването, раняващо се на стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в град С. ****, обл. С. град, общ. С., ул. „Р.Д.“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 13, код на платеца: Т063469, от която сума 984.37 лева незаплатена топлинна енергия и 27.50 лева – дялово разпределение; сумата 139.78 (сто тридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава за периода от 01.07.2015 г. до 15.06.2017г., ВЕДНО със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 23.06.2017г. до изплащане на вземането. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът „Ш.В.Д.Р.“ ЕООД чрез представителите си оспорва иска. Сочи че, въпросната заповед за изпълнение била издадена на основание чл.410 ГПК във вр. с чл.55,ал.1 от ГПК за сумата от 1 011.87 лева, с която дружеството им се обогатило неоснователно за сметка на „Топлофикация-С.“ ЕАД и представляваща стойността на доставена му, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ.С., ул. „Р.Д.“ № 1, вх.А, ет.3, ап.13, с код на платеца Т063469, за сумата от 139.78 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава за периода 01.07.2015 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (26.06.2017 г.) до изплащането на вземането, както и разноските по издаването на заповедта за изпълнение. Като аргумент, с който обосновавал тези свои вземания, както в заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение, така и в обстоятелствата, на които се основава иска, ищецът посочил, че ответното дружество ползвало доставяна топлинна енергия за небитови нужди без наличие на сключен за целта писмен договор по чл.149,ал.1,т.З от ЗЕ. Тези твърдения на ищеца противоречали на закона и на фактическата обстановка по казуса. Не била вярна констатацията на ищцовата страна, че между страните съществували договорни отношения за доставка на топлинна енергия, т.к. не бил сключен писмен договор по чл.149,ал.1,т.3 от ЗЕ. Напротив, такива договорни отношение съществували, но същите не били възникнали по силата на нарочен договор, а по силата на самия закон и дружеството им било обвързано от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди без да е необходимо изричното им писмено приемане от него - чл.153, ал.1 и чл.150, ал.2 от ЗЕ. Според чл.153,ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. Видно от приставения като доказателство към исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том III, рег.№ 3041, дело № 154 от 1999 г. на Нотариус рег.№ ***на НК (вписан под вх.peг. 13723, акт № 133, том XLIX, дело № 12045/1999 г. на СВ при СРС), топлофицираната собственост на дружеството им било именно самостоятелен обект - апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна собственост, поради което следвало да се приеме че между ответника и „Топлофикация- С.“ ЕАД са възникнали договорни отношения за доставка на топлинна енергия при общите условия за това по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Разбирането, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да било необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя, съответства на практиката на ВКС, отразена в Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г.. III г. о.. ГК.
Решение № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО на ВКС.
Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на II ТО на ВКС и Определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на III ГО на ВКС. Не било вярно и разбирането на ищеца, не ответникът използвал доставената му топлинна енергия за небитови цели. Посоченото по-горе обстоятелство, че в случая се касаело за доставка на топлоенергия за отопление на самостоятелен обект - апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна собственост по дефиниция изключвало възможността въпросната топлоенергия да бъде използвана за небитови цели. Както било посочено и в съществуващата по въпроса съдебна практика, определянето на едно потребление като битово или небитово не се определяло от това дали потребителя бил физическо или юридическо лице, нито от предназначението на топлоснабдения обект, а единствено и само от нуждата за задоволяването на която се ползвала доставяната топлинна енергия - Решение № 2524 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 302/2015 г., 5-членен с-в. Безспорно било че в случая доставената им топлина енергия била използвана за отопление на помещенията в апартамента, а не за стопански нужди, поради което потреблението било битово. В резюме на изложеното по-горе счита, че ответникът потрябвал доставяната му от „ Топлофикация-С.“ ЕАД топлоенергия по силата на възникнало ех lege договорно правоотношение за битови цели, което от своя страна изключвало абсолютно основателността на претенцията на ищеца за наличие на наше неоснователно обогатяване за негова сметка. Това било така, т.к. според съществуващата по въпроса константна съдебна практика вземането от неоснователно обогатяване възниквало когато било налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато страните били обвързани от договор (писмен, устен или сключен с конклудентни действия), както било в случая, разместването на благата се основавало на постигнатото съгласие и даденото можело да подлежи на връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите престации, но не и под формата на неоснователно обогатяване (Решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147 / 2015 г. на Върховен касационен съд. 4-то гр. отделение).