Акт от 23.10.2020, Административен съд - Габрово

Р Е Ш

Е Н И Е №82 гр.Габрово, 22.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на седми октомври........... през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

Е. КИРОВА

ТОДОРОВА при секретаря ....РАДОСЛАВА КЪНЕВА ….... и в присъствието на прокурора ЖЕНИ ШИКОВА....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ

КНАХД№77 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение

№289/29.07.2020г. постановено по НАХД№30/2020г. състав на Районен съд Габрово е потвърдил НП№19-0892-0010191/23.10.2019г. на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Габрово, като правилно и законосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от процесуален представител на жалбоподателя М.С.А., като се твърди че същото е постановено неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и в нарушение на материалните и процесуалните правила.

В жалбата се излага, че неправилно първоинстанционния съд бил приел, че с категоричност се установявало, че скоростта на санкционирания била несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и че движещия се трактор, участващ в ПТП бил предвидимо препятствие. Тези изводи според жалбоподателя били в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като налице била неизяснена фактическа обстановка. Несъобразената скорост била само една от логичните възможности за настъпването на ПТП, като този извод не почивал на конкретни факти или доводи. От една страна било задължението за спазване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а от друга страна била преценката на служителите на ПП относно това дали бавнодвижещото се МПС- колесен трактор с прикачен инвентар, в тъмната част на денонощието представлява предвидимо препятствие при движението на санционирания водач. Не били изяснени важни факти и обстоятелства касаещи конкретния случай, а именно осветено ли е било мястото на ПТП, осветеността на движещия се трактор с прикачен инвентар и дали светлините на трактора са били забележими за другите участници в дижението. Според жалбоподателя описаното в процесното НП деяние не представлявало административно нарушение, тъй като не била нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Претендира се въз основа на изложените в жалбата доводи да бъде отменено обжалваното Решение и да бъде отменено Наказателното постановление.

Ответникът по жалбата не се представлява по делото от надлежно упълномощен процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение, че Районен съд Габрово правилно е преценил, че в случая е осъществен състава на вмененото във вина административно нарушение, като били обсъдени наведените в жалбата доводи, поради което постановеното Решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приемани нови доказателства по смисъла на АПК.

Настоящият състав на

Административен съд Габрово, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение констатира, че касационната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на обжалване е цитираното по- горе решение на Районен съд Габрово. С него е потвърдено изцяло НП№19-0892-0010191/23.10.2019г. на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Габрово, с което на М.С.А. *** е наложена глоба в размер на 200 лева.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които разкриват фактическата обстановка.

Направените с касационната жалба възражения, поддържани и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, са били предмет на обсъждане и от първоинстанционният съд.

М.С.А. е санкциониран за това, че на 28.09.2019г. в община Габрово на път II-44 км. 23- 910 метра в посока гр. Габрово като водач на лек автомобил ******с ДК№****** като при движението си не несъобразява скоростта си с релефа на местността, характера и интензивността на движение, блъска се в задната лява гума на движещия се пред него трактор „***“ с рег. №******, нанасяйки му материални щети. Вследствие на удара се завърта, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП челно с л.а. „******“ с рег.№******.

Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът не възприема изводите, направени в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като същите са приети и в обжалвания съдебен акт на РС Габрово. Като водач на МПС, жалбоподателя е санкциониран за нарушение разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП. Съгласно същата: „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.” В конкретния случай, полицейските служители, респективно наказващият орган, е приел, че е налице несъобразена скорост. С този извод се е съгласил и състава на ГРС. Несъобразената скорост е само една от логичните възможности за настъпването на ПТП, без този извод в случая да почива на конкретни факти или доводи. Несъобразената скорост не следва да бъде презумирана, а подлежи на обследване и установяване. Липсват както обективни данни, така и субективна преценка за скоростта на движение на жалбоподателя. Безспорно установено е, че колесния трактор е бил с прикачен инвентар, извън неговите габарити, движел се е бавно, в тъмната част на денонощието. Скоростта му по думите на водача му е била около 30км./ч., т.е. значително под допустимата за конкретния пътен участък. От доказателствата по делото се установява, че с десните си гуми е бил извън пътното платно /на около 50 см. на банкета/.

Цитираната по-горе разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП има важен акцент и това е, че водачите трябва да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Следователно, на плоскостта на конкретния казус възниква въпроса – бил ли е колесния трактор с прикачен инвентар предвидимо препятствие при движението на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав застава зад тезата, че той не следва да бъде разглеждан като такъв.

Съобразно нормативните изисквания- Наредба №15/07.04.2008г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, движението на трактори е обвързано с редица изисквания. Съгласно чл. 5 от посочената Наредба „При движение по пътищата, отворени за обществено ползване, колесните трактори и другата самоходна техникатрябва да имат:

1. поставено на покрива на кабината устройство за жълта мигаща или проблясваща светлина, а когато липсва кабина, устройството се монтира на специална стойка на височина над защитната конструкция;

2. поставени светлоотразителни триъгълници отзад, както и на прикачните ремаркета - знак "Бавнодвижещо се моторно превозно средство";

3. изискваните предупредителни символи и табели;

4. обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.

Тези изисквания са въведени от законодателя именно за предотвратяване на инциденти и произшествия, предвид факта, че посочените по-горе МПС са бавнодвижещи се, като скоростта им на движение най- често е значително под допустимата както на конкретен пътен участник, така и на останалите участници в движението. В настоящия случай няма данни тези изисквания да са били спазени, като е установено, че е светела само лампа на горната част на кабината. Не е установено дали процесния трактор е бил оборудван с изискуемите съгласно чл. 5 от Наредба №15/2008г. поставени светлоотразителни триъгълници отзад, както и на прикачните ремаркета - знак "Бавнодвижещо се моторно превозно средство" и изискваните предупредителни символи и табели. При положение че е имало прикачен инвентар-платформа и косачка дали същите във вдигнато положение, по време на движение не са закривали светлоотразителните символи и табели, както и стоповете на самото ППС. Св. С.Л., също участник в ПТП и непосредствен свидетел на случилото се заявява в показанията си пред районния съд, че първото нещо което е видял срещу него е облак дим, а не движещия се трактор. Дали това е било в резултат от факта, че колесния трактор се е движел с едната си част извън асфалта или не не е установено, но това свидетелства че свидетелят като участник в движението е бил задруднен за това да възприеме реално движещия се срещу него трактор.

Жалбоподателят от своя страна не е възприел движещото се пред него ППС. Безспорно установено е единствено, че на кабината на трактора е светела сигнална лампа. Ако тя единствено е достатъчна за обозначаването на такъв вид превозно средство, в нормативната уредба не биха били предвидени всички останали отличителни знаци, имащи предназначение да обозначат такова ППС, да привлекат вниманието на другите водачи и да предотвратят произшествия.

При така установените обстоятелства съдът установява, че колесния трактор с прикачен инвентар не е имал необходимите обозначителни знаци, при което следва да се приеме, че той не следва да бъде разглеждан като предвидимо препятствие, което водачът е бил длъжен да избегне. В този смисъл осъщественото деяние на санкционирания А. е несъставомерно по посочения текст и административнонаказателната му отговорност не следва да се ангажира. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в случая жалбоподателя М.А. не е извършил вмененото му във вина административно нарушение, тъй като извода на административно наказващия орган, че водачът се е движил с несъобразена скорост и поради това е станал причина за настъпването на ПТП не намира опора в събраните по делото доказателства, а вината му не следва да бъде презумирана, а подлежи на установяване и доказване с допустимите доказателствени средства. Неправилно решаващия съд е приел, че извода на административнонаказващия орган, че санкционирания се е движил с несъобразена скорост е обоснован и почива на основаната на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неправилен е и извода, че колесния трактор, в който А. се е ударил не представлява предвидимо препятствие, при изникването на което водача на автомобила следва да може да спре, тъй като по отношение на него не са налице редица изисквания относно неговото обозначаване и съгласно изискванията на Наредба №15/07.04.200г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Няма данни тези изисквания да са били спазени от водача на трактора, като следва да се приеме че в тази си част, досежно състоянието на трактора, движението му по пътната мрежа и другите свързани с това обстоятелства, включително изискуемитепо наредбата обозначения са останали неизяснени както в хода на проведеното административнонаказателно производство, така и при съдебното оспорване пред районния съд на обжалваното НП. /в този см. съдебна практика- Решение от 17.06.2013г. по КНАХД№107/2013г. на ГАС, Решение №238/30.10.2014г. по КНАХД№201/2014г. на ГАС, Решение №374 от 2.11.2009 г. на РС Ловеч по гр. д. № 562/2009г./

Приемайки обратното, а именно че фактическата обстановка по случая е изяснена и вината на жалбоподателя М.А. е установена, а деянието осъществено, при което обжалваното НП следва да бъде потвърдено, РС Габрово е постоновил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, вместо което да бъде отменено обжалваното Наказателно постановление.

С оглед изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното наказателно постановление и заявеното своевременно искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя М.С.А., същото следва да бъде уважено като основателно. Такива следва да бъдат присъдени в полза на М.А. на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за двете съдебни инстанции и представляват заплатен от него адвокатски хонорар за оказана му правна помощ и съдействие в съдебното производство от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат. Присъдените разноски следва да бъдат в пълно заявения размер от общо 600 лева, тъй като видно от приложени по делото 2бр. Договор за правна помощ и съдействие заплатеното възнаграждение за адвокат пред първата съдебна инстанция е в размер на 300 лева, колкото е и заплатено за производството пред АС Габрово, а именно 300 лева. Липсва възражение за прекомерност на възнаграждението от насрещната страна, а и същото е в размер към минимелно установения за подобен вид дела.