Решение № 3912 от 15.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3912

............, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ................ като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20211110126585 по описа за 2021 година иск за осъждане на работник, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, да възстанови на работодателя установени липси в пълен размер, с правно основание чл. 211 във връзка с 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, за обезщетение за забава с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 86 от закона за задълженията и договорите, както и иск за връщане на получено на отпаднало основание с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение III от Закона за задълженията и договорите, разгледани по реда на ОБЩИЯ ИСКОВ ПРОЦЕС, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс по аргумент от противното основание на основание чл. 310, ал. 1 от същия кодекс.

Ищецът ............... с ЕГН**********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ........... чрез пълномощницата адвокат С. С. В. твърди, че ответникът Д. В. Т. с ЕГН**********, живеещ в ............ Г жилищен квартал ................, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................ Л.-Т. заемал в дружеството длъжността ............ за времето от .............. Ищецът излага доводи, че на работниците с посочената длъжност е възложено като трудово задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности по смисъла на чл. 207 от Кодекса на труда.

На 14. І. 2020 година ответникът отправил до ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от .......... За срока на предизвестието представил болнични листове. Във връзка с отпуска по болест работодателят платил на ответника сумата от 194.25 лева.

Работодателят оспорил болничните листове пред териториалната експертна лекарска комисия, която отказала да ги потвърди. Така за него възникнало правото да иска платеното на ответника.

На 13. IІ. 2020 година били установени липси в размер от общо 2 167.70 лева, които ответникът отказал да възстанови.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

1

2 010.97 лева обезщетение за установени липси от складовете на ресторант ............;

254.74 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от установяването на липсите на ........... до предявяването на иска на ............. включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на ............. до окончателното плащане;

156.73 лева обезщетение за установени липси от каса I на ресторант ............;

19.85 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от установяването на липсите на ........... до предявяването на иска на ............. включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на ............. до окончателното плащане;

194.25 лева получени на отпаднало основание – болнични листове, които териториалната експертна лекарска комисия отказала да потвърди. направените по делото разноски.

Ответникът представя отговор в срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс. Не отрича, че заемал посочената длъжност в дружеството-ищец през посочения в исковата молба период от време. Твърди обаче, че изпълнявал длъжност, на която не е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности по смисъла на чл. 207 от Кодекса на труда. Развива доводи, че не може да му се търси и ограничена имуществена отговорност, тъй като нямал вина за установените липси. По време на установяването им дори ползвал отпуск. Поддържа, че исковата молба е подадена след изтичането на срока по чл. 358, ал.

1, т. 1 от Кодекса на труда.

1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на трудовия договор:

На .............. в ............ страните в настоящото производство сключват трудов договор №................. По силата на договора ответникът заема в ищцовото дружество длъжността ................

На ............ страните сключват допълнително споразумение, по силата на което ответникът длъжността ................... Горните обстоятелства не се оспорват от ответника.

Според длъжностната характеристика ответникът следва да ръководи и контролира работата на във всички работни зони на ресторанта, отговаря за опазването на имуществото на ресторанта, както и за реда и финансовата дисциплина (т. т. I.1 и II.1 и 8 от характеристиката) Договорът и допълнителното споразумение съм характеристика, са представени по делото с исковата молба. него, както и длъжностната

2. По извършването на инвентаризация на наличността в ресторанта, поверен на ответника:

На ..............а свидетелят ................ с ЕГН**********, живеещ в ..............., извършва инвентаризация на материалните запаси в ресторанта, поверен на ответника. Свидетелят работи за ищцовото дружество, затова съдът преценява показанията му съобразно чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс. В същия ден ответникът ползва платен годишен отпуск, затова свидетелят предварително се уговаря с него да се яви в ресторанта за извършването на проверката. ............ с ЕГН**********, на длъжност ..............“, заместваща ответника, започва инвентаризацията преди 2 приключването на смяната на свидетеля ............... с ЕГН**********, живеещ в ............ Ответникът се явява по-късно и продължава проверката заедно със заместницата си, като двамата установяват наличните в ресторанта материални запаси. След пристигането на свидетеля ................ с ЕГН********** в ресторанта двамата му представят резултатите от проверката си и свидетелят ги сравнява със записите в електронната система. Проверката продължава почти до сутринта, когато на работа се явява свидетелката .................. с ЕГН**********, живееща в ............ в жилищен квартал ................а на ...............

При инвентаризацията са установени следните липси:

1 589.21 лева за храна;

198.35 лева за хартия и

223.41 лева за непродуктови артикули и консумативи.

За инвентаризацията е съставен представен по делото с исковата молба Констативен протокол. Ответникът участва в съставянето му, но отказва да го подпише. Последното обстоятелство се установява от самия протокол, където е удостоверено от четири лица, включително извършващия инвентаризацията свидетел ................ с ЕГН********** и от свидетелката .................. с ЕГН**********.

3. По ползването на отпуск за временна неработоспособност от ответника :

На .......................... издава ............, с който разрешава на ответника отпуск за временна нетрудоспособност от същия ден до ............... включително.

На ........... .............. издава ................. с който разрешава на ответника отпуск за временна нетрудоспособност от .............. включително.

На ............. .............. издава ............, с който разрешава на ответника отпуск за временна нетрудоспособност от същия ден до ................а включително.

Болничните листове са представени по делото с исковата молба.

На ............... провежда ............. с което не потвърждава болничните листове на ответника.

Експертното решение е представено по делото с писмо на Столичната регионална здравна инспекция, постъпило в съда на 19. IX. 2022 година.

4. По прекратяването на трудовия договор:

На ...........а ответникът подава до работодателя молба с входящ №................, с която иска прекратяване на договора след двумесечно предизвестие, считано от ............... На ...............Директорът на ................... на ищцовото дружество издава .............., с която прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 326, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Кодекса на труда – след предизвестие от работника. Молбата и заповедта са представени по делото с исковата молба.

2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По спазването на сроковете по чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда :

Според посочената разпоредба исковете по трудови спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя се предявяват в едномесечен срок. Инвентаризацията е проведена на ..............а, а искът, по който е образувано настоящото дело е предявен на ..............

Ищецът обаче не твърди ограничена, а пълна имуществена отговорност, затова процесният случай 3 попада в хипотезата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от К:одекса на труда, предвиждаща тригодишен срок за предявяването на иска. По изложените съображения съдът счита, че срокът е спазен.

2. По иска за възстановяване на установени липси :

Според чл. 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата. Тълкувайки граматически и логически цитираната разпоредба, съдът намира, че за да бъде уважен иск с такова правно основание, следва да бъдат доказани следните обстоятелства: наличие на трудово правоотношение между страните през процесния период от време; обстоятелството, че на ищеца е било възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности; установяване на липси в посочения в исковата молба размер.

Пълната имуществена отговорност за липса, уредена в чл. 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, е приложима само за отчетници. Този състав на увреждане се отнася само за отчетническите трудови функции и е недопустимо прилагането му за работници или служители с други трудови функции. Това следва както от императивния характер на разпоредбата, така и от самата същност на липсата като състояние на неотчетност и недостиг на парични или материални ценности с неустановен произход. Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е създадена за обезщетяване на работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде установен. В такъв смисъл е и съдебната практика - Решение №152, постановено на 01. VI. 2015 година от IV Гражданско отделение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България по гражданско дело №6083 по описа за 2014 година, с докладчик .............

Спорен между страните е въпросът дали длъжността на ответника е била отчетническа или не. За да се приеме, че длъжността му е била такава е достатъчно да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Настоящият съдебен състав намира, че длъжността на ответника е била именно такава. От длъжностната характеристика се установява, че част от задълженията му било да отговаря за опазването на имуществото на ресторанта, както и за реда и финансовата дисциплина. Нещо повече, от свидетелските показания се установи, че именно ответникът разрешавал изпращането на продукти на други ресторанти на същия работодател, за което бил длъжен да съставя документи. Именно в такъв смисъл са показанията на свидетеля ..............., който заявява „… има бланка, която може всеки мениджър да напише за неговата смяна какви стоки е получил …“, а според свидетелката .................. „Ответникът, който е тук, той беше от тези служители, които попълват тези документи за размяна“.

От извършената ревизия се установява и точния размер на липсите. Събраните гласни доказателства явстват, че ответникът е присъствал на извършването на ревизията, и дори сам е проверил наличностите.