Решение № 132 от 28.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000556 по описа за 2023 година

Производството е по чл.250 от ГПК.

По делото е постъпила молба от жалбоподателя „Бургер Инк“ ООД, ЕИК 204849519 ,в която се подържа,че в постановеното по делото Решение № 761/11.12.2023г. съдът не се е произнесъл (нито в мотивите, нито в диспозитива) по направеното от жалбоподателя възражение за нищожност на наемната сделка.Подържа се,че по делото надлежно са въведени фактите и доказателствата, от които произтича нищожността на наемната сделка, като още с отговора на исковата молба, допълнителния отговор на допълнителната искова молба, въззивната жалба и писмени бележки последователно били изложени твърдения, че „Бургер Инк“ ООД никога не се е съгласявал да наеме „магазин“, тъй като това не съответства на търговската му дейност по занятие.Иска се съдът да постанови допълнително решение като се произнесе по искането за прогласяване нищожността на наемната сделка.

На основание чл.250,ал.2 от ГПК препис от подадената молба е изпратен на насрещната страна,от която не е постъпил отговор.

За да се произнесе по подадената молба съдът взе предвид,че същата е допустима,поради това,че е подадена в срока по чл.250,ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Аргумент за подаването на молбата е,че при постановяване на решението по делото съдът не се е произнесъл по направеното от страна на жалбоподателя възражение за нищожност на наемния договор.Съдът счита,че молбата е неоснователна, поради това, че съгласно изричната разпоредба на чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК, страната може да поиска от 1 съда да бъде допълнен постановен по делото съдебен акт, само ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.В случая искането на дружеството молител, с което въззивната инстанция е била сезирана, е ясно определено в подадената въззивна жалба и се изразява в искане за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение.Видно е от изложените мотиви и диспозитива на постановеното по настоящето въззивно делото решение с 761/11.12.2023г., допълването, на което се иска, произнасянето на въззивния съд със същото изчерпва изцяло и напълно очертаното по предмет искане на молителя, с което е сезирал въззивната инстанция, защото с решението си АС София ясно е посочил, че потвърждава обжалваното решение на първоинстанционния съд.По изложените съображения решаващият състав приема, че в случая не е налице законоуреденото в чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК условие за допълване на постановеното от въззивната инстаниця решение съдът да не се е произнесъл по цялото искане на молителя.Доколкото в молбата се по чл.

250 ГПК последният напрактика излага несъгласието си с мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на делото, то тези му доводи не са относими към производството по чл.

250 ГПК, защото вкл. и в случай на непроизнасяне по някои от наведените оплаквания за неправилност на обжалвания пред въззивната инстанция акт на страната последното не е основание за допълване.Твърденията на страната за непроизнасяне на въззивния съд по нейните аргументи по съществото на спора са оплаквания, с които същата страна се стреми към ревизиране на правния резултат, което е недопустимо в производство по чл. 250 ГПК, нямащо за предмет въпроси относно правилността на съдебния акт. Необосноваността /неправилността/ на едно съдебно решение обаче не може да бъде преодоляна чрез допълване на решението, а само чрез неговото обжалване, в случай че то подлежи на такова обжалване /Решение № 32 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 749/2020 г., I г. о., ГК/.Произнасянето на допълнително решение не може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение /Решение № 247 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 525/2011 г., IV г. о., ГК/.Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Ето защо постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, без да се променя постановеното решение. Не сме пред непълно, а пред неправилно решение, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи, някое възражение или искане /Решение № 39 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г., I г. о., ГК/.

Предвид на обстоятелството,че по същество с молбата по чл.250 от ГПК се иска изменение на постановеното по делото решение същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното Софийският апелативен съд

РЕШИ:

2

Оставя без уважение молба с вх.№ 29 119/20.12.23г. от жалбоподателя „Бургер Инк“ ООД, ЕИК 204849519 за допълване по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК на постановеното по настоящето дело Решение № 761/11.12.2023г.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3