Решение № 169 от 19.02.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 254/2025
- Вид
- Решение № 169
- Подписан
- 19.02.2025
- В сила
- 21.10.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.251 · Граждански процесуален кодекс
- чл.251 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 169 гр. Пловдив, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500254 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.251 от ГПК.
Постъпила е жалба от В. Н. Н., чрез пълномощника адв.В. П. от АК Пловдив срещу протоколно определение от 02.12.2024г. по гр.д. № 13275/2021г. на РС Пловдив, с което е допуснато тълкуване на решение № 665/16.02.2023 г., постановено по гр. дело № 13275/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV бр.с., относно режима на лични отношения на бащата с децата на страните касателно 30-те дни през лятото, за които съдът се е произнесъл, че следва да бъдат с преспиване на децата в дома на бащата и да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, в следния смисъл: На първия въпрос: „Допустимо ли е 30-те дни през лятото да бъдат разделени на периоди? Ако е допустимо - какви са минималните периоди, на които могат да бъдат разделени?“, съдът следва да отговори съобразно постановеното решение по следния начин, а именно: Постановявайки решението си и определяйки режим на лични отношения на бащата като неотглеждащ родител с неговите деца, съдът е имал предвид, че бащата има право да бъде със своите деца за 30 дни през лятото, които да са последователни. По принцип е 1 допустимо 30-те дни да бъдат разделяни на периоди, но съдът е нямал предвид това при постановяване на решението си. Отговорът на това обезсмисля подвъпроса: „Ако е допустимо - какви са минималните периоди, на които да бъдат разделени?“. Това би могло да става единствено по преценка и взаимно разбиране между родителите. Касателно втория въпрос: „Когато се прилага горепосоченият режим от 30 дни, прилага ли се общият режим? Заедно ли се прилагат или само единият от тях?“, съдът следва да отбележи, че определеният летен режим от 30 последователни дни през лятото, в които децата да бъдат с бащата, се явява специален по отношение на общия режим, определен за всеки от месеците през годината. Определеният специален режим е с приоритет пред определения общ режим и тези режими не се прилагат заедно. През лятото се прилага единствено специалният режим от 30 последователни дни за периода, в които децата ще бъдат със своя баща и когато майката няма да ползва платения си годишен отпуск. Относно третия въпрос: „Допустимо ли е да се разделят тези 30 дни от лятото на по два дни, така че да обхващат само съботите и неделите, през които според общия режим децата трябва да бъдат при майка си?“, отговорът е категорично не, не е допустимо тези 30 дни от лятото да се разделят на по два дни и да се прилагат в уикендите, в които децата следва да бъдат при своята майка.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна Д. С. К., чрез адв. Д. П., с който молбата се намира за неоснователна.
Жалбата е допустима. Макар и РС Пловдив да се е произнесъл по искането за тълкуване с протоколно определение, а не с изискуемия акт по закон, а именно решение по чл.251 ал.5 от ГПК, то този акт не е нищожен, защото е постановен от компетентния съд и в писмена форма, с която се дава отговор на молбата за тълкуване, като акта е надлежно подписан.
По същество жалбата е основателна. В решението няма допуснати неясноти и възможности за различно тълкуване по въпроса как трябва да се изпълнява допуснатия режим на лични отношения на бащата В. Н. с двете негови деца Р. и О. относно 30 дни през лятото, с преспиване на децата в дома на бащата, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Този режим на лични отношения на родителя неупражняващ родителските права е стандартен в съдебната практика на съдилищата и никога не е будил съмнение и неяснота относно неговото тълкуване и прилагане до сега. Още повече, че в 2 решението е определен и начина по който ще се определи кога по време през лятото ще бъде реализиран този режим на лични отношения на бащата и до коя дата трябва да се уведоми майката за него писмено.
Ето защо обжалвания съдебен акт със същността си на решение, следва да се отмени и да се остави без уважение искането за тълкуване. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.12.2024г. по гр.д. № 13275/2021г. на РС Пловдив, с което е допуснато тълкуване на решение № 665/16.02.2023 г., постановено по гр. дело № 13275/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV бр.с, като вместо това
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. К., чрез адв. Д. П. за тълкуване на решение № 665/16.02.2023 г., постановено по гр. дело № 13275/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV бр.с. относно въпроса как се прилага режима на лични отношения на бащата В. Н. с двете негови деца Р. и О. относно 30 дни през лятото, с преспиване на децата в дома на бащата, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3