Решение № 65 от 11.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Благоевград, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Д. Узунова

Божана Манасиева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора Н. Г. С. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200601226 по описа за 2023 година Производството пред Окръжен съд-Благоевград е по реда на чл. 313 и сл. НПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от защитника на подсъдимия И. Г. М. – адвокат Н. Т., и въззивна жалба от адвокат Д. С. – повереник на частния обвинител В. В. Д., против Присъда № 12/10.07.2023 г. по н.о.х.д. № 397/2022 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

С атакуваната пред въззивния съд присъда подсъдимият И. Г. М. е бил признат за виновен в това, че на 06.09.2018 г. на път № II-19, километър 93+2, в село Ново Лески, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Форд-Ескорт” с рег.№ *, негова собственост, е нарушил установените в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ правила, а именно чл. 50, ал. 1 на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като при наличие на пътен знак „Б2“ /Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство!/, не спира, навлиза в дясната лента на пътя с предимство и не пропуска движещия се по нея мотоциклет марка и модел „БМВ Р 1200 ГС АДВЕНЧЪР” с рег.№ *, управляван от В. В.

Д., с ЕГН ********** от град Б., обл. Благоевград, при което е допуснал пътно-транспортно произшествие, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. В. Д. от град Б., обл. Благоевград, изразяваща се 1 в многофрагментно счупване на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за период по-голям от един месец /около 9-12 месеца/, счупване с изкълчване на първа метатарзална кост на дясно ходило, което е довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник за период по-голям от един месец /около 2-3 месеца/, като за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 50, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., на основание чл. 343г НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия И. Г. М. за невинен в това, че на 06.09.2018 г. на път № II-19, километър 93+2, в село Ново Лески, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Форд-Ескорт ” с рег.№ *, негова собственост, е нарушил установените в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ правила, а именно чл. 50 , ал. 1 на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като при наличие на пътен знак „Б2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!/, не спира, навлиза в дясната лента на пътя с предимство и не пропуска движещия се по нея мотоциклет марка и модел „БМВ Р 1200 ГС АДВЕНЧЪР” с рег.№ *, управляван от В. В. Д., с ЕГН ********** от град Б., обл. Благоевград, при което е допуснал пътно-транспортно произшествие, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. В. Д. от град Б., обл. Благоевград, изразяваща се в многофргаментно счупване на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за период по-голям от един месец /около 9-12 месеца/, счупване с изкълчване на първа метатарзална кост на дясно ходило, което е довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник за период по-голям от един месец /около 2-3 месеца/ и значителни имуществени вреди на мотоциклет марка и модел „БМВ Р 1200 ГС АДВЕНЧЪР” с рег. № *, собственост на В. В.

Д. от град Б., обл. Благоевград, на обща стойност 34 020 лв., като е посочено, че това е престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, пр. 2 НК вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 50, ал. 1 ЗДвП, каквото е било обвинението срещу подс. М. по внесения обвинителен акт.

В тежест на подсъдимия М. с присъдата на районния съд са възложени разноските по делото /служебно направени и тези от частния обвинител/, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.

В жалбата на адв. Т. се излагат доводи, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, неправилна, постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона в частта й, с която подс. М. е признат за виновен в извършено престъпление, като са му наложени административни наказания, в частта, с която е осъден да заплати суми за разноските по наказателното производство и разноските на частния обвинител. Иска се след отмяна на присъдата в обжалваните части подс. М. да бъде признат за невиновен с всички произтичащи от това 2 последици. Прави се анализ на доказателствата по делото, които водели до извод, че подсъдимият не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като с оглед установеното място на удара и скоростта на мотоциклета се твърдят основания за оправдаването му.

В жалбата на повереника на частния обвинител – адв. С., и в допълнителните съображения по същата се сочи недоволство от постановената присъда в частта относно определените на подс. М. със същата размери на административните наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, като се счита, че същите са занижени и са определени при неправилна преценка на релевантните обстоятелства. В допълнителните изложения по жалбата се прави анализ на доказателствата и на мотивите на районния съд, който за определянето на този размер на наказанията бил приел съжалението на подс. М. за случилото се и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорват се събраните по делото доказателства /конкретно експертното заключение на в.л. К./, като се твърди, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, като е прието съпричиняване от пострадалия при неубедителни данни и това било дало основание за определяне на минимално наказание. Иска се изменение на присъдата, като се увеличи глобата от 1 000 лв. на 5 000 лв. и лишаването от правоуправление от 1 г. на 2 г. Правят се искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Благоевград в с.з. пред въззивния съд оспорва подадените въззивни жалби.

Пред настоящата инстанция подсъдимият И. М. се явява лично и изразява самостоятелна позиция по обвинението, в която изразява съжаление за случилото се, но сочи, че не е виновен за станалото ПТП.

Частният обвинител В. Д. участва лично пред въззивната инстанция, като изразява своята гледна точка за случилото се, заявявайки, че същият е спазил правилата за движение, че подсъдимият е допуснал нарушения на същите, като частният обвинител е претърпял имуществени вреди и физически травми от ПТП.

Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие, като не са уважени направените искания от частния обвинител и неговите повереници за събиране на нови доказателства.

В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на ОП Благоевград намира обвинението по отношение на подсъдимия за безспорно доказано, като счита, че районният съд е направил всичко необходимо и възможно за изясняване в пълна степен на фактическата обстановка, кредитирал е и е обсъдил обективно всички събрани доказателства – гласните такива, извършените съдебномедицинска, автотехническата и допълнителна автотехническа експертиза, както и видеотехническата експертиза, като същите водели до извод за виновност на подсъдимия, като според прокурора правилно е прието съпричиняване от страна на пострадалия и справедливо е определен видът и размерът на наказанието с приложение на чл. 78а НК.

Прокурорът прави искане първоинстанционният акт като правилен и 3 законосъобразен да бъде потвърден.

В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител В. Д. – адв. С., иска уважаване на подадената жалба, тъй като неправилно съдът приел наличие на съпричиняване. Според адв. С. пострадалият В. Д. е преценил, че не може да избегне удара, задействайки спирачка, и затова увеличил скоростта, като дори и с по-висока скорост от разрешената да е управлявал, заради това, че действията му са, за да предотврати удар, той не следвало да носи тежестта на прието съпричиняване за настъпилата катастрофа. Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция.

Другият повереник на частния обвинител – адв. А., изразява позиция, че в атакувания акт на районния съд липсват мотиви за частта, в която съдът е приел, че подсъдимият е невиновен за деяние по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК, приемайки, че то е погълнато от по-тежко наказуемия състав по буква „б“ на чл. 343 НК, като сочи, че за това е налице противоречива съдебна практика, като в случая било налице неправилно приложение на чл.78а НК, тъй като са налице имуществени вреди и две средни телесни повреди. Сочи се липсата на мотиви на районния съд защо е приел подсъдимият за невиновен, след като е осъществил и двата състава, макар и единият да поглъща другия. Иска се въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нов съдебен акт, съобразен с изискванията на материалния закон.

Частният обвинител В. Д. поддържа казаното от поверениците му и иска да се уважат исканията.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия М. – адв. Т., поддържа подадената жалба, акцентира върху факта, че обжалваната присъда е противоречива, с два диспозитива за едно и също извършено деяние, като с първия подсъдимият е признат за виновен, а с втория – за невиновен за абсолютно същото деяние за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342 НК. Адв. Т. сочи, че в оправдателната част присъдата не е обжалвана, като била влязла в сила, поради което подсъдимият следвало да бъде признат за невиновен по внесеното му обвинение от въззивния съд с постановяване на съдебен акт. Алтернативно се пледира подсъдимият М. да бъде признат за невиновен и по други съображения: обвинението, което му е повдигнато, се базирало на неясната и неправилна експертиза на в.л. М.; от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установявало, че подсъдимият е спрял на знак „Б2“; видимостта на водача на лекия автомобил е била ограничена от паркираните два автомобила и поради тази причина мотоциклетът е попаднал в невидимата зона на подс. М.; невъзможността на подсъдимия да реагира при високата скорост от 111,2 км/ч., с която се е движил мотоциклетът; налице било случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК; не би се стигнало до този удар, ако мотоциклетистът се е движел в неговата лента за движение, която е била свободна. Защитникът на подсъдимия твърди, че поведението на пострадалия Д. е представлявало опасност за него и за останалите участници в движението, като подсъдимият М. не следвало да носи наказателна отговорност, тъй като пострадалият с 4 превишаването на скоростта и неспазването на изискването да намали скоростта или да спре при препятствие на пътя, сам се е поставил в положение да не може да се предотврати ПТП и причинените при това вреди и телесни увреждания, като подс. М. е спрял, изпълнил е предписанието на знака „Стоп“ и не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасни последици в резултат на виновното поведение на пострадалия. Иска се оправдаване на подс. М. по повдигнатото му обвинение, като се претендират разноските.

Подсъдимият в хода на пренията и в последната си дума поддържа казаното от неговия защитник, иска да бъде оправдан, тъй като не е виновен за станалото ПТП.

Окръжният съд разгледа жалбите в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл. 314 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: