Решение № 227 от 05.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100502623 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 8812/26.11.2024г. от М.А.М., ЕГH **********, с адрес с. ****, против Решение № 303/11.11.2024г. по гр.д.

№ 224 по описа на PC-Провадия за 2024г., с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. с ал. 1 от СК от М. А.

М., ЕГН ********** с адрес: ****, лично и в качеството й на майка и родител настойник на детето С. Б.а Б.а, ЕГН **********, с адрес: с. ****, обл. Варна срещу Б. П. Б., ЕГН ********** с адрес: с. ****, обл. Варна, с искане съдът да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето С.

Б.а Б.а, ЕГН ********** на майката М. А. М., ЕГН **********, да определи местоживеене на детето С. Б.а Б.а, ЕГН **********, при майката М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,да бъде определен режим на лични отношения на бащата Б. П. Б., ЕГН ********** с детето С. Б.а Б.а, ЕГН **********, като му се даде възможност да го вижда и да го взема, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 чсаа в събота до 16,00 часа в неделя с преспиване; в нечетните години, с преспиване, за почивните дни на Нова година от 10.00 часа на 31.12. до 17.00 часа на 01.01.;

1 всяка четна година на рождения ден на детето, с преспиване, за времето от 14.00 часа на деня до 10.00 часа на следващия ден, когато същият е през почивните дни, а в делничен ден от 16.00 часа на рождения ден, с преспиване, до 08.00 часа на следващия ден; две седмици през лятото, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката, от 10.00 часа на първия ден до 17,00 часа на последния; както и да се осъди Б. П. Б., ЕГН ********** за заплащаме на месечна издръжка за детето С. Б.а Б.а, ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М. А. М., ЕГН ********** в размер на 240 лева ежемесечно, считано от предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването й.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че ПРС е излага подробни доводи досежно средата и родителски капацитет на всеки от родителите, но достига до неправилни изводи по отношение на заключението на кого от двамата да бъдат предоставени родителските права. Счита, че доколкото и двамата родители притежават добри родителски качества, преимущество следва да бъде отдадено на майката предвид възрастта и пола на детето. Счита, че съдът не е отчел „промяната в обстоятелствата", а именно, че майката е създала нормални условия за отглеждането на детето. Не приема извода на съда, че изменените обстоятелствата „не са достатъчно устойчиви, интензивни и от дълготраен характер". Счита, че съдът не е отчел и висшият интерес на детето, който изисква детето да не бъде лишено от майчина грижа. В настоящия случай счита за доказано, че бащата изцяло възпрепятства контактите на детето с неговата майка, т.е след време, това би довело и до родителско отчуждение /цитира практика на ВКС във връзка с родителското отчуждение/ . Не отрича, че финансовото и материално положение на бащата е по-добро, но счита, че трябва да бъдат зачетени усилията, които майката полага да си стъпи на крака с единствената цел да се грижи за детето си.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който излага становище, че постановеният съдебен акт е 2 правилен и законосъобразен.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на М. А. М. срещу Б. П. Б., с искане съдът да измени определените с Решение № 200/19.07.2023 г. по гр.д. № 157/2023 г. по описа на Районен съд-Провадия мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения с детето и издръжката на детето С. Б.а.

В исковата молба се твърди, че са налице промяна в обстоятелствата, при които е постановено Решение № 200/19.07.2023 г. по гр.д. № 157/2023 г. по описа на Районен съд Провадия. Заявява се, че ищцата е била принудена да сключи споразумението по предходното дело, тъй като към този момент е нямало къде да живее, не е разполагала с достатъчно финансови средства и не е работила. В тази връзка се посочва, че в момента ищцата работи почасова работа – почиства домове и помага на възрастни и безпомощни хора и че доходите й са добри. Още се посочва, че в момента ищцата живее на квартира, която е добре обзаведена, заедно с майка си. Ето защо, ищцата твърди, че има нужния родителски капацитет и условия, за да се грижи за детето си, като ще разчита на помощта на майка си. Поддържа се, че ответникът работи в Германия и се прибира много рядко в България, поради което за детето се грижи основно баба му по бащина линия и неговата леля – съпругата на брат му. Твърди се, че роднините на детето, които го отглеждат не дават възможност на ищцата да се вижда с него. По същество се желае упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката с определен режим на лични отношения с баща му, който да заплаща и издръжка в размер на 240.00 лева.

В писмения отговор процесуалният представител на ответника оспорва предявения иск. Посочва се, че детето е било оставено доброволно на баща му, тъй като майката не можела да се грижи за него, с оглед обстоятелството, че има друго дете от предходно съжителство – М., както и че е бременна към този момент от друга мимолетна връзка. Твърди се, че майката няма къде да живее и не работи. Заявява се, че не са налице нови обстоятелства и че бащата разполага с по-добър родителски капацитет, за да се грижи за детето си.

Излагат се подробни доводи. Моли се за отхвърляне на исковете.

3

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът се е произнесъл по докладвания иск с правно основание чл. 59 ал.

9 във вр. с чл. 127 ал. 2 от СК за изменение на определените с Решение № 200/19.07.2023 г. по гр.д. № 157/2023 г. по описа на Районен съд-Провадия мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения с детето и издръжката на детето С. Б.а. Изложил е надлежни мотиви за неоснователността на предявения иск, като е разгледал всички релевантни факти и обстоятелства.

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата.

Съставът на ВОС споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.

По възраженията във въззивната жалба:

Предявеният по делото иск намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. чл. 59 ал. 9 във вр. с чл. 127 ал. 2 от СК. Производството е спорна съдебна администрация и при решаването на делото съдът се ръководи от интереса на детето.

За основателността на претенцията следва да бъде доказано от ищеца изменение в обстоятелствата, при които са били определени предходните мерки по отношение на детето. Не всяко изменение в обстоятелствата обаче е основание за уважаване на иска. Следва да са налице или нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, или наличие на нови обстоятелства, с които би се подобрило положението му при ново предоставяне на упражняването на родителските права на другия родител. /Така Решение № 176 от 10.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2246/2018 г., IV г. о., ГК/. Това означава, че изменението на 4 обстоятелствата следва да бъде от такова естество, че да дава промяна в баланса между обстоятелства, които имат правно значение за определяне на мерките по отношение на децата, преценени за двамата родители.

Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, обстоятелствата /в тяхната съвкупност/, които имат правно значение за определяне мерките по отношение на децата, са както следва: възпитателски качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът на децата, възраст на децата, помощта на трети лица и др.

В конкретния случай преценката на съвкупността от посочените по-горе обстоятелства, съобразно събраните по делото доказателства, ще определели налице ли е такава промяна в обстоятелствата /основно при майката/, които да сочат, че към настоящия момент най-добрият интерес на детето е то да бъде отглеждано от нея.

Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата... Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите. Поради това от значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права при развод са образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.

По отношение на възпитателските качества на родителите съдът кредитира приетата по делото съдебно-психологична експертиза. Съгласно заключението и двамата родители на С. притежават необходимия родителски капацитет, за да се грижат за нея и да задоволяват нейните потребности. От мотивите на СПЕ обаче се установява следното за бащата: „Данните от изследването ориентират за родителски нагласи и практики преобладаващо в авторитетен тип родителско поведение - приемане на детето, харесва го такова, каквото е; уважава индивидуалността му; стреми се да прекарва дълго време с него, одобрявайки неговите интереси и мечти, окуражава го към 5 самостоятелност, но не снема ограниченията и контрола върху поведението му. Не липсва отзивчивост към развитийните нужди на детето.“ От друга страна за майката вещото лице сочи следното: „Неувереността в себе си повишава тази тревожност, особено при усещането за загуба на ценности. В поведенчески план това често би водило до загуба на емоционална стабилност и отреагиране под формата на раздразнителна слабост, избухливост, водещо до грешки в стила й на поведение. Този анализ касае и ситуации, съотносими към нейния тип на родителстване. В личността не липсват умения за задоволяване на потребностите на детето от храна, от изработването на важни навици, като: режим на хранене, сън и бодърстване, възпитание, социално и познавателно развитие.“ От анализа на СПЕ се установява, че макар вещото лице в заключение да сочи, че и двамата родители притежават родителски капацитет да се грижат за детето, то това не означава еднакъв родителски капацитет, а само наличие на базова годност да задоволяват основните потребности на детето. Установените от вещото лице разлики в структурата на личността на двамата родители и типа на родителстване сочат на превес на качествата на бащата пред тези на майката.

Що се отнася до моралния облик на родителите, съдът намира, че не се твърдят факти и обстоятелства, които да накърняват моралния облик на бащата. От друга страна не се спори по делото, че малко след раждането на детето С., майката М. М. заедно с детето напуска общия им с бащата Б. Б. дом, за да заживее с предишния си съжител, от когото има по-голям син М.. Малко след това обаче М. и бившият й съжител се скарват и тя напуска неговото жилище. От социалния доклад, изготвен от ДСП Шумен се установява, че М. е заявила, че може да разчита на моралната и финансовата подкрепа на свой много близък приятел Г.М.. Съдът намира, че честата смяна на партньори се отразява както на моралния облик на родителя, така и на годността му като родител, доколкото същият не е в състояние да осигури стабилна среда за правилното отглеждане на дете.