Решение № 365 от 05.11.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Перник, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500511 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД

ПРОТИВ: решение № 260521 от 07.05.2021г., постановено по гр.д. № 8462/2019 г. по описа на РС-Перник

С решение № 260521 от 07.05.2021г., постановено по гр.д. № 8462/2019 г. по описа на РС-Перник е отхвърлен предявеният иск от "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД да бъде осъдена Р. М. С., в качеството й на наследник на С. И. С. да заплати сумата от 3536.98 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ и сумата от 1076.90 лева - лихва за забава за периода от 08.11.2016 год. до 08.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, е осъдено да заплати на Р. М. С. сумата от 550.00 лева, направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, подадена чрез адв. Я., в която се иска неговата отмяна по изложени съображения за неправилност. Обосновава се, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 274 КЗ /отм./. От събраните по делото доказателства се установило, че С. И. С., на *** г., управлявайки МПС л.к. марка „Форд“, модел „Орион“ с ДК№ *** причинил ПТП под въздействие на алкохол с концентрация в кръвта над допустимите норми, с което са нанесени щети на лек автомобил марка „ Пежо“ модел „407“ с ДК № ***; че към датата на ПТП за управлявания от С. С. автомобил е имало сключена при ищеца валидна застраховка 1

„ Гражданска отговорност на автомобилистите“ ; размерът на причинените вреди и изплащането на застрахователно обезщетение в претендирания размер. След предявяване на иска ответникът С. С. починал и на негово място била конституирана като наследник неговата майка Р.С.. Представени били доказателства за вписан от нейна страна отказ от наследството му, който е оспорен от ищеца. Съгласно представено удостоверение от БНБ починалият ответник имал банкови сметки в три търговски банки. Ищецът направил доказателствено искане пред РС за изискване на информация относно движението по сметките, за да се установи дали ответницата Р.С. е извършила действия, с които конклудентно да е приела наследството преди вписания отказ. Според жалбоподателя РС неправилно е оставил без уважение направеното доказателствено искане. Същевременно в постановеното решение не е изложил мотиви във връзка с направеното оспорване на отказа.

Жалбоподателят поддържа, в случай че бъде възприето неразглеждането на възражението за недействителност на отказа, то да се приеме, че не са налице предпоставки за разглеждане на спора по същество. Съдът е следвало да спре производството и даде указания на ищеца да посочи следващ ред наследници на починалия. Като не го е сторил е допуснал процесуално нарушение, довело до постановяване на недопустимо решение срещу процесуално нелегитимирана страна. В този смисъл решението се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. На осн. чл. 192 ГПК жалбоподателят моли да бъде изискано извлечение от трети неучастващи лица „Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД и „ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от банковите сметки на С. И. С., ЕГН ********** починал на ***г., и информация относно това дали след смъртта му от наследниците му са предприемани действия по отношение на банковите сметки, което конкретизира в нарочни молби.

След подаване на въззивната жалба, на ***г. ответницата Р. М. С. е починала видно от извършена на ***г. справка в НБДН. Съгласно представено удостоверение за наследници от ***г. нейн наследник е дъщеря й М. И. Б..

При тези данни Р. М. С. е била заличена като страна и на негово място да бъде конституирана на основание чл. 227 ГПК наследницата й по закон М. И. Б..

Същата е получила препис от въззивната жалба и в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, чрез адв. Р.З., изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Претендира присъждането на разноски. Представя удостоверение за наследници на С. И. С. и удостоверение за наследници на Р. М. С. от ***г. и удостоверение за отказ от наследство с изх. № ***г.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът е установил, че подадената въззивна жалба е допустима, като подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните е била дадена възможност да изразят становище по доклада и им е указана възможността за доброволно уреждане на спора.

Във връзка с направеното възражение за валидността на извършения от Р. М. С. отказ от наследство съдът е уважил направеното с въззивната жалба доказателствено искане за изискване на информация от посочените трети лица за предприемани след смъртта на С.

И. С. действия от неговите наследници във връзка с наличните му отрити при тях банкови сметки. Искането, съдържащо се в приложените молби за изискване на извлечение от сметки за период, предхождащ датата на откриване на наследството е било отхвърлено от съда като неоснователно.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.

Същият е депозирал писмена молба, чрез адв. В., с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, поддържа въззивната жалба и няма да сочи нови доказателства. Заявява, че е запознат с постъпилите писма от трите търговски банки, които моли да бъдат приети като доказателства по делото. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено 2 първоинстанционното решение и да бъдат уважени предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. В условията на евентуалност моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка - процесуална легитимация.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по подробно изложените съображения изложение в писмени бележки.

Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на другата страна.

Съдът с нарочно определение е приел и приложил по делото трите броя писма от „Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Алианц Банк България“ АД, постъпили и докладвани по делото.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че:

Първоначално по изложените в исковата молба обстоятелства "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. Ч.-главен изпълнителен директор и Б. А. В.-изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си адв. Г.С. Я., АК- Б. е поискало да бъде осъден С. И. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да му заплати сумата от 3536.98 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“, сумата от 1076.90 лева - лихва за забава за периода от

08.11.2016 год. до 08.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

В течение на производството ответникът С. И. С. на ***г. е починал, като нов ответник по делото е конституиран единственият му наследник – неговата майка Р. М. С..

Ответникът Р. М. С., чрез процесуалния си представител адв.З. е оспорил исковете по основание и размер и е поискал да бъдат отхвърлени като неоснователни, като са изложени доводи, че същата се е отказала от наследството оставено от сина и С. И. С..

Районният съд преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приел за установено и доказано следното: както било посочено ответната страна е представила удостоверение от ПРС от ***г. по ч.г.д.№2347/2020г. видно от което Р. М. С., се е отказала от наследството оставено от сина и С. И. С., който отказ е бил надлежно вписан в нарочната за това книга при ПРС.

Съдът е посочил, че съгласно чл. 60. (1) от ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Предвид обстоятелството, че ответницата е направила отказ от наследството, то съдът е заключил, че тя не отговаря за задължения на наследодателя, поради което не се явява материално правно легитимира да отговаря по така предявените искове. Предвид изложеното, така предявените искове са били отхвърлени от ПРС като неоснователни.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от 3 активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

И пред настоящата съдебна инстанция страните не спорят, че първоначалният ответник по делото в течение на производството пред ПРС- ответникът С. И. С. на ***г. е починал, като нов ответник по делото е бил конституиран единственият му наследник – неговата майка Р. М. С., видно от представените и пред първата инстанция писмени доказателства- удостоверение за наследници на починалия ответник. Пред първата инстанция не се е стигнало да обсъждане на доводи по същество на спора и изследване на въпроса дали е бил изпълнен правопораждащият фактически състав на разпоредбата на чл.

274, ал.1, т.1 КЗ /отм/., тъй-като съдът е счел, че исковете следва да се отхвърлят поради направен отказ от наследство на новия ответник.

Същевременно, пред въззивната инстанция вече е починал и този ответник, като на негова място е конституиран единственият негов наследник- след подаване на въззивната жалба, на ***г. ответницата Р. М. С. е починала видно от извършена на ***г. справка в НБДН. Съгласно представено удостоверение за наследници от ***г. нейн наследник е дъщеря й М. И. Б.. При тези данни Р. М. С. е била заличена като страна и на негово място да бъде конституирана на основание чл. 227 ГПК наследницата й по закон М. И. Б..

По делото са били изискани и приобщени, както съдът посочи по-горе изисканите от съда по искане на въззивника три броя писма от „Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Алианц Банк България“ АД, постъпили и докладвани по делото. Видно от съдържанието на същите, то се установява следното: видно от писмото от „Общинска банка“, то в същото е посочено, че починалият С. И. С., действително е бил титуляр на сметка в банката с посочен IVAN в писмото за периода от 008.2018 г. до 31.05.2019 г., като сметката е била закрита на дата *** г, тоест преди смъртта на същия, поради което и е невъзможно според изложената банката да предостави информация за разпореждания по сметката, извършвани от неговите наследници.