Определение № 4350 от 18.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4350 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Цветелина К. Златева в присъствието на прокурора Т. П. С. като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20251100207074 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството се движи по реда на чл. 437 ал. 2 и сл. от НПК и е образувано по повод молбата на осъдения С. Й., турски гражданин, роден на **** г. в Република Турция, с която иска да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с влязла в сила присъда по НОХД № 518/2020 г. на Окръжен съд – Хасково, което понастоящем търпи в Затвора в гр. София.

В с.з. прокурорът изразява становище за неоснователност на молбата, като се аргументира с представените по делото писмени доказателства, от които ставало ясно, че спрямо осъдения не са постигнати трайни резултати от провежданите пенитенциарни мерки, като акцентира на отчетените средни стойности на риска от вреди за обществото. Счита също, че при евентуално предсрочно освобождаване не би могло спрямо осъдения реално да се приложи пробационна мярка в определения изпитателен срок, тъй като Й. е чужд гражданин и няма регистриран адрес в Република България, където да се установи трайно до изтичане на изпитателния срок. Моли молбата за УПО да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание представителят на Началника на Затвора в гр.

София изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като постигнатите до този момент положителни резултати не са трайни и 1 устойчиви, и не е настъпила трайна положителна промяна в психическите нагласи и волеви умения на осъдения. Това налагало корекционните и възпитателни мероприятия да продължат, поради което моли молбата на осъдения да не бъде уважена.

Лишеният от свобода моли молбата му за УПО да бъде уважена, като твърди, че се е поправил и изразява съжаление за стореното. Липсва му семейството и иска да се прибере при него. Заявява желание да работи към същата транспортна фирма, където е работил и преди задържането му, ако бъде условно предсрочно освободен. Заявява, че няма регистриран адрес в Република България, където да пребивава в рамките на изпитателния срок на евентуалното УПО, нито че е имал такъв при задържането му в България.

Упълномощеният защитник на осъдения моли съда да уважи молбата за условно предсрочно освобождаване. Твърди, че е налице положителна промяна в Й., което се виждало от намалената стойност на оценката на риска от рецидив и вреди, както и от многото награди на осъдения и изразените положителни становища на администрацията на затвора за личността му.

Изразява несъгласие с възражението на прокуратурата за невъзможност да се приложи пробационна мярка в изпитателния срок на УПО, като заявява, че осъденият има адрес в България, където може да се установи. Акцентира на доброто поведение на Й. в затвора, на обстоятелството, че полага труд, че се ползва с добро име сред администрацията на затвора и сред лишените от свобода, като намира, че тези обстоятелства доказват, че осъденият трайно и необратимо се е поправил.

Съдът, като обсъди становищата и възраженията на страните, и анализира събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното:

С Присъда № 260 000 от 13.01.2022 г. на Окръжен съд – Хасково, постановена по НОХД № 518/2020 г. по описа на същия съд, изменена с Решение № 202/08.11.2023 г. по ВНОХД № 49/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив и с решение по КНД № 82/2024 г. на ВКС, вляло в сила на 20.03.2024 г., С. Й. е осъден на дванадесет години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 242, ал.2 от НК – за това, че на 14.04.2019 г. на ГКПП „Капитан Андреево”, пренесъл през границата на страната, от Р. Турция в Република България, без надлежно разрешително, високорисково наркотично 2 вещество – хероин с общо нетно тегло 286,940 кг. на обща стойност 25 824 600 лева. За изтърпяване на това наказание осъденият Й. е постъпил в Затвора в гр. София на 19.10.2020 г., но за начало на изтърпяване на наказанието е определена дата 17.04.2019 г. Със заповед № 47 от 24.09.2025 г. на Началника на Затвора в гр. София първоначално определеният от съда строг режим за изтърпяване на наказанието е бил заменен с „общ“.

Към датата на съдебното заседание осъденият Й. е изтърпял фактически 6 години, осем месеца и един ден, както и седем месеца и единадесет дни от работа, а неизтърпеният остатък от наказанието е четири години и осем месеца и осемнадесет дни.

При постъпването на осъдения Й. в затвора за изтърпяване на посоченото наказание е била изготвена първоначална обща оценка на риска от рецидив и вреди, както и профил на криминогенните нужди. Рискът от рецидив е бил определен в граница на ниските стойности – 25 точки, като макар да не са очертани изразени проблемни зони, са отчетени няколко позначими такива: отношение към правонарушението – осъденият не признава вина за извършеното правонарушение, твърди че му е „устроен капан” и не той е извършителя, все още не осъзнава в цялост вредата от незаконните си действия, както и не изказва искрено съжаление за действията си; умения за мислене /гранична зона/ - осъденият Й. не е импулсивен, планира действията си, разпознава проблемите си, но понякога ги неглижира, за собствено облагодетелстване е прибягнал към непозволени действия с цел бързо забогатяване, а и желанието му да търгува с наркотични вещества показва незачитане на останалите членове на обществото, тъй като с действията си би могъл да нанесе големи щети на здравето и живота на хората. При началното атестиране рискът от вреди спрямо обществото е определен като среден предвид характера на нарушението, а този към служителите – като нисък. Към останалите лишени от свобода и по отношение на самия него рискът също е отчетен като нисък.

Последната оценка на риска от рецидив, изготвена във връзка с настоящата молба за УПО, констатира понижаване на стойностите до 15 точки. Отчита се редукция на констатираните по-значими зони, както следва: касателно отношението към правонарушението - след изтърпения период на пребиваване в местата за лишаване от свобода Й. осъзнава значимостта на 3 извършеното деяние и осъзнава последиците от него; касателно уменията за мислене - не са установени междуличностни проблеми в периода на пребиваване в местата за лишаване от свобода, осъденият осъзнава последиците от поведение, различно от установеното в местата за лишаване от свобода и спазва реда и дисциплината, което е показател за осъзнаване на проблемите. Рискът от вреди за обществото остава в средни нива заради характера на престъплението, а рискът за останалите лишени от свобода, за персонала в затвора и за него самия - нисък.

Видно от представените от затворническата администрация доклади и становища, лишеният от свобода С. Й. е адаптиран към условията на живот в местата за лишаване от свобода. Сред лишените от свобода се проявява като човек с интелигентност, съответстваща на образователното му ниво, с прагматично насочена ценностна система, отзивчив, непретенциозен, контактен, с добре развити комуникативни умения. Постепенно по време на престоя си в затвора е подобрил уменията си по български език (средно ниво).

Бързо се адаптира в непозната за него обстановка, уважаван е от всички лишени от свобода в групата. Психическото му състояние е в норма, емоционално стабилен е. Сред лишените от свобода се проявява, като самостоятелен и независим, оценяващ обстановка, в която се намира.

Добронамерен и спокоен е. Спазва отлична лична и обща хигиена. Към служителите на затвора се отнася с уважение. Спазва реда и няма регистрирани нарушения до момента. Като отговорник на спалното помещение, в което са настанени чужди граждани, съдейства на служителите при изпълнение на ежедневните мероприятия и за балансиране на взаимоотношенията между тях.

Избран е за отговорник по религиозната дейност в Съвета на общността на лишените от свобода в Затвора в гр.София. Включен е в трудовия процес в Затвора в гр. София с непрекъсната трудова заетост, като първоначално е назначен като бакар в групата. Назначаван е, съгласно заповед № 383/06.08.2024 г. на Началника на Затвора – гр. София, като чистач в „Стара болница“, а към момента е назначен съгласно заповед като чистач в администрацията, което му позволява да извършва трудовите си ангажименти извън корпуса на затвора. Не е наказван.

Видно от представените писмени

4 материали, осъденият

Й. е награждаван с „Писмена похвала“ (зап. № 519/14.11.2022 г.), с „Извънредна хранителна пратка“ (зап. № 157/25.04.2023 г.), и четири пъти с „Удължено свиждане за срок от четири часа (зап. № 309 от 09.10.2024 г., зап. № 9 от 16.01.2025 г., зап. № 116/11.04.2025 г. и зап. № 316/03.10.2025 г.).

Със заповед № 47 от 24.09.2025 г. на Началника на Затвора в гр. София първоначално определеният на осъдения Й. от съда строг режим за изтърпяване на наказанието е бил заменен с „общ“.

Видно от последната изготвена на 10.12.2025 г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние, осъденият Й. е с добри интелектуални умения, не се наблюдават у него враждебни нагласи, няма данни за отреагиране с вербална или физическа проява на агресия, т.е., налице е сдържаност при прояви на емоция, както и стабилен, устойчив и добър самоконтрол. Старателен е, има изградени професионални умения, има подкрепа от близки, липсват данни за суицидни тенденции.

Изложените по-горе факти и обстоятелства, които съдът прие за безспорно установени от представените му писмени доказателства по см. на чл. 439, ал.2 от НПК, налагат следните правни изводи:

Молбата на лишения от свобода С. Й. е процесуално допустима, като не е налице пречката по чл. 441 от НПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Няма съмнение, че е изпълнено формалното изискване на чл. 70, ал.1, т.1 от НК – осъденият Й. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Не е налице обаче втората, изискуема по закон предпоставка – липсват убедителни доказателства, че лишеният от свобода наистина и трайно се е поправил. Действително, представените от затворническата администрация писмени доказателства могат да обосноват извод, че провежданата спрямо лишения от свобода С. Й. превантивновъзпитателна работа постига положителни резултати, което намира своя израз в понижаване на стойностите на оценките на риска от рецидив и вреди, от постъпването на осъдения до сега. Същевременно обобщеният извод, съдържащ се в представените доклади, изготвени от инспектор СДВР и от пробационни служители при Затвора в гр. Бургас и които безспорно следва да се тълкуват като доказателствени източници по см. на чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК е, че не са налице достатъчно данни за трайно и необратимо поправяне 5 на лишения от свобода в рамките на пенитенциарното заведение, съгласно чл.

36 от НК. Целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени към момента, прогресивната пенитенциарна система не изпълнена докрай, дефицитите по проблемните зони не са преодолени окончателно, рискът от вреди спрямо обществото е с непроменени стойности, а и остатъкът от неизтърпяното наказание е значителен. В тази връзка следва да се припомни, че исканото от Й. условно предсрочно освобождаване е предвидена от закона правна възможност, която съдът може да приложи единствено, ако са налице достатъчно убедителни доказателства, че у осъдения е настъпила трайна психическа и емоционална промяна в нагласите и поведението му, която да се яви като резултат от приложените в затвора възпитателни мерки. Такова поправяне и превъзпитание трябва да бъде достатъчно устойчиво, за да се гарантира на обществото, че след въвеждането на лишения от свобода обратно в обществения живот, за другите членове на обществото, а и за самия осъден, няма да възникне опасност, застрашаваща обществените отношения. В конкретния случай ниските стойности, отчетени при последната оценка на риска от рецидив и вреди, не могат да бъдат категоричен аргумент за настъпила трайна промяна в нагласите и поведението на осъдения, тъй като още при първоначалното постъпване на лишения от свобода в затвора оценката на риска също така е била в ниските стойности и това се дължи преди всичко на добрите характеристични данни и личностни качества на осъдения, както и на липсата на данни за предходни престъпни прояви.