Решение № 90 от 03.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20232100600334 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр.

Бургас, ТО - Царево против Определение № 377 от 21.02.2023 г., постановено по ЧНД № 577/2023 г., с което Районен съд - Бургас е отменил

Постановление на РП-Бургас от 03.01.2023 година за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 660/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР, пр. 10127/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. Бургас, водено срещу М.М. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за незаконосъобразност и неправилност на определението, постановено от Районен съд, гр. Бургас.

Сочи, че на проведеното досъдебно производство са извършени в пълен обем всички възможни процесуални действия по разследването – разпитани са свидетели – очевидци, с оглед противоречивите показания на свидетелите са били извършени очни ставки, назначена и изготвена е била съдебномедицинска експертиза. Въз основа на установените факти, намира, че фактическата обстановка се състои основно от показанията на две групи свидетели, които са заинтересовани – родственици на А. Й. М. от една страна и родственици на М.А.М. – от друга. Посочва, че твърденията на двете групи не могат да бъдат кредитирани като напълно достоверни, а по скоро като целенасочени, заради враждата между двете фамилии – „сливенска“ и „бургаска“. Според прокурора, в случая са налице взаимни обвинения, които 1 не са потвърдени от нито един безпристрастен свидетел, като показанията на свидетелите са обсъдени, но без да се даде вяра на едните или другите. Това от своя страна не е основание да се счита, че актът не е мотивиран, в каквато насока е изложеното в определението на БРС. По делото по безспорен начин е установено наличието на телесно увреждане, но не е установен по безспорен начин извършителя на деянието. Предлага определението на БРС да бъде отменено, а постановлението на РП – Бургас, ТО –Царево да бъде потвърдено за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 660/2020 г. по описа на 01 РУ –Бургас.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Досъдебното производство № 660/2020 г. по описа на 01 РУ – Бургас, пр-. № 10127/2020 г. на БРП е образувано на 28.10.2020 г. по реда на чл. 212, л. 1 от НПК с постановление на прокурор от БРП за това, че на 17.07.2020 г., в гр. Бургас, причинил на А. Н. Й. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на голям и малък пищял на ляв долен крайник, довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от 4 – 5 месеца при обичаен ход на оздравяване – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 19.05.2021 г. М.А.М. е привлечен в качеството на обвиняем.

В хода на разследването са извършени процесуално – следствени действия – разпитани са в качеството на свидетели А. Й., З.М., Д. Й., А. М., А.

М., З.М., С.А., Р.М., Р.М., Б.Д., С.С., С.П., К.Ч., Р.А., М.Б., М.Р., В.А., А.Ч.,

И.П., В.Ш., С.С., повторен разпит на А. Й., А.С., М.С., Р.С., проведени са очни ставки между А. Й. и Р.А., А. Й. и М.Б., А. Й. и М.Р., Д. Й. и Р.А., Д. Й. и М.Б., Д. Й. и М.Р., Д. Й. и Р.А., Д. Й. и М.Б., Д. Й. и М.Р.. Назначена и изготвена е била съдебно – медицинска експертиза. Приобщени са по надлежния ред и писмени доказателства.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните доказателства при разследване по делото, прокурорът при РП – Бургас, ТО – Царево е приел, че ,наказателното производство, водено срещу М.М. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, следва да бъде прекратено частично по отношение на М.А.М., поради недоказаност на обвинението срещу него.

Първоинстанционният съд, приемайки, че постановлението на районния прокурор е необосновано, като установените факти не са анализирани поотделно и в съвкупност, е отменил обжалвания прокурорски акт.

Настоящата инстанция намира протеста за необоснован. По делото по 2 категоричен начин е установено, че в следствие на побоя Й. е получил фрактура на голям /тибиално плато/ и малък пищял / фрактура в проксималната част на левия долен крайник, които увреждания е възможно да са причинени от директен удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност.

Причинено е трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4 – 5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. При извършване на проверката по чл. 243 от НПК и формиране на изводите си за фактите по чл. 102 от НПК, прокурорът е длъжен да направи цялостен анализ на относимия доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл.

14, ал. 1, вр. чл. 107 от НПК. Това е налагало да се прецени дали събраните доказателства са достатъчни за всестранното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото от една страна, а от друга, фактите, съдържащи се в различните доказателствени източници да се съпоставят с останалия доказателствен материал. В прокурорския акт обсъждане на противоречивия доказателствен материал липсва, затова и основният извод за невъзможност да се изпълни принципа по чл. 13, ал. 2 от НПК, поради допуснати пропуски при първоначалните следствени действия, е незаконосъобразен.

На засегнатите лица следва да се гарантира правото на защита и да се осигури обективно, всестранно и пълно разследване и преследване, респективно справедлив съдебен процес.

За пълнота следва да се посочи, че е недопустимо съдът да указват на прокурора дали са събрани всички доказателства по дадено дело за депозирането на обвинителен акт, тъй като би се стигнало до подмяна на волята на решаващия орган, което обстоятелство ЗСВ не допуска. Съдът е арбитър и като такъв не следва да се меси в субективното право на прокурора да депозира обвинителен акт срещу конкретно наказателно-отговорно лице, както и да определя правната квалификация на евентуално престъпно деяние.

Преценката на съда е само по отношение на изводите на прокурора дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, като тази проверка не бива да се смесва със субективната преценка на прокурора да повдига обвинение. В противен случай би се стигнало до изземване на функциите на прокурора от съда, което е недопустимо.

При така отчетените доказателствени дефицити и липсата на анализ на събрания до момента противоречив доказателствен материал, изводите на прокурора в постановлението за прекратяване се явяват незаконосъобразни, поради което правилно е било отменено на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК.

Въз основа на изложените съображения, съдът прие, че протестираното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 377 от 21.02.2023 г., постановено по ЧНД № 577/2023 г. по описа на Районен съд, гр. Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4