Решение № 260541 от 15.09.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1235/2020
- Вид
- Решение № 260541
- Подписан
- 15.09.2020
- Състав
- ИВАЛЕНА ОРЛИНОВА ДИМИТРОВА, МАЯ НЕДКОВА ХРИСТОВА, КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020г. гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА при секретар ЕЛКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от младши съдия И. Димитрова въззивно гражданско дело № 1235 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от
Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д. С. П., чрез гл. юрисконсулт Б.Й., срещу Решение № 981/26.02.2019 г., постановено по гр. д. № 16519/2019 г. по описа на ВРС, XVIII състав, в частта, с която е осъдена Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, да заплати на Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
1798,91 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 14.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 КТ, вр. чл. 178, ал. 6 ЗМВР.
Жалбоподателят
Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената НСОРЗ. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи още, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефицент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Г.П.Г., чрез адвокат Ц.Б., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван нощен труд при коефицент 1,143 от страна на работодателя в претендирания размер. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът
Областна дирекция на МВР - Варна, редовно призован, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият Г.П.Г., редовно призован, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с правно основание чл.
140, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 КТ, вр. чл. 178, ал. 6 ЗМВР, за заплащане на сумата от общо 1965,44 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. в размер на 235,66 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от 1648 часа в дневен с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 14.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът излага, че е държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, по което заема длъжност младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време. Твърди се, че предметът на иска произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и от нормите на неговото полагане и дължимите изчисления. Съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, отработените часове нощен труд се превръщат в дневен с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа, съгласно КТ) и нощното (7 часа, съгласно КТ) работно време – 1,143. Сочи, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1648 часа, който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1883,66 часа, или води до допълнителни 235,66 часа преобразуван нощен труд, които работодателят не е заплатил и за които му дължи възнаграждение в размер на 1965,44 лева. Моли исковата претенция да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове. Оспорва възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ.
В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежни бележки от АИС „ТРЗ“ – МВР, за процесния период.
Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 31.10.2019 г. ищецът Г.П.Г. е полагал труд като младши инспектор в ОД на МВР - Варна.
Видно от кадрова справка №
58722/14.11.2019 г., младши инспектор Г.П.Г. е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна, считано от 15.04.2015 г. до настоящия момент.
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни бележки.
Видно от приобщените към делото платежни бележки, заявления на ищеца за ползване на платен годишен отпуск, както и справка за въведени болнични листи, за процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 168 часа; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 136 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 144 часа; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 192 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 128 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 160 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 176 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 144 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 112 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 208 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 104 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 152 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 1.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Г.П.Г. е положил общо 1824 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1798,91 лева за разликата от 259 часа преобразуван нощен труд.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в ОД на
МВР - Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа.
Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал.
3, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл. 31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. (математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефицент 1,143). Липсата на изрична норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. /. В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. коефицент 1,143.
Разпечатката съдържа 48 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/736e2004-3c15-426d-b291-871320acf5e1