Определение № 175 от 21.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Бургас, 15.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600173 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по жалба на лишения от свобода Р. Е. К. против определение № 790 от 27.07.2023г. по ЧНД № 819/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване.

В жалбата не се сочат конкретни съображения за недоволство от първоинстанционния акт, но по смисъла на съдебното произнасяне най-вероятно се иска отмяна на определението и уважаване на молбата за УПО.

В становище на прокурор от Апелативна прокуратура жалбата е оценена като неоснователна и се предлага да не бъде уважена. Прокурорът изразява съгласие с първоинстанционния съд, че не може да се направи извод за постигнато поправяне на осъдения, тъй като не са налице категорични доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и поведението му.

Постъпилата жалба е процесуално допустима за разглеждане, но НЕОСНОВАТЕЛНА по същество, по следните съображения:

Фактите по делото не са предмет на спор. Оспорва се правната им оценка от първоинстанционния съд, която въззивната инстанция намира за обоснована на доказателствата, съобразена с материалния наказателен закон и като такава – за правилна.

Няма спор за повода, по който К. се намира в затвора, нито за времетраенето на пребиваването, което изпълва изискването на чл.70, ал.1, т.1 от НК. Същият е с безспорно установена съдимост.

Понастоящем той търпи наказание от 1 година и 10 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 5094/2021г. на РС-Пловдив, по което е признат за виновен в извършване престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК. Деянието е извършено на 06.01.2021г.

К. търпи трето ефективно наказание лишаване от свобода, за втори път пребивава в затвора, като всички са налагани за управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта. Общо пет пъти е осъждан единствено за престъпления по чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК.

Изпълнението на настоящото наказание е започнало на 04.07.2022г. Към датата на съдебното заседание пред БОС е изтърпял една година и двадесет и два дни, и от работа четири месеца и пет дни. Неизтърпяната част от наказанието е пет месеца и два дни.

1

Въпреки положителните становища на началника на затвора – Бургас, главния инспектор и началник на сектор „СДВР“ на затвора, инспектора „СДВР“ към ЗО „Дебелт“ и началника на ЗО „Дебелт“, по делото са налице писмени доказателства, от които първоинстанционният съд е достигнал до извод за отсъствие на втората изискуема предпоставка за постановяване на УПО. При преценката за степента на поправяне на К. първостепенният съд е взел предвид всички приложени по делото доказателствени материали. Въпреки несъмнено положителните данни за поведението му в затвора – две награди, липса на наказания, трудова ангажираност, добронамерено и толерантно отношение към останалите затворници, уважително отношение към администрацията, замяна на първоначалния режим с по-лек, съдът обективно е отчел информацията, която говори за все още ненастъпило трайно и необратимо поправяне. Освен данните за съдимостта на К., такава се съдържа например в доклада за пробационен надзор, изготвен от инспектор „Пробация“ на 14.06.23г. и съгласуван с инспекторите „СДВР“, в който се сочи, че стойностите на риска от рецидив бележат незначителен спад – от 48 на 45 точки – все още в средни параметри за обществото, като и понастоящем с необходимост от корекционно въздействие остават зоните отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол, умения за мислене. Не се е включвал в пенитенциарни мероприятия. Признава деянието, но не е достатъчно самокритичен.

Подобни изводи има в експертната оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на лишения от свобода, изготвена от инспектор-психолог в ЗО „Дебелт“ на 12.06.23г., където е отразено, че К. има по-скоро позитивна нагласа към криминалното поведение и правонарушенията, което е сериозен проблем и пречи на корективните дейности и постигането на желания ефект от тях. Използва защитни механизми, за да оправдае извършеното правонарушение и да запази своя досегашен стил на живот.

Направена е сравнително благоприятна професионална прогноза по отношение на бъдещото корекционно въздействие върху личността на лишения от свобода, както и извод, че съществуващите социални и адаптивни умения трябва допълнително да бъдат развити, за да се увеличат шансовете за успешна реинтеграция и да се намали риска от рецидив.

В конкретния случай първоинстанционният съд, след като е отчел всички данни за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение, характеризиращи го както от положителна, така и от отрицателна страна, е достигнал до правилния и обоснован извод, че липсват доказателства за трайно установена положителна промяна в нагласите на лишения от свобода.

В тази връзка правилно ОС-Бургас е отчел, че за срока на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода оценката на риска от рецидив не се е променила съществено. При първоначално отчетени 48 точки, текущият доклад е отчел риск от рецидив 45 точки, който остава в средните стойности. Въпреки постигнатият напредък в зоните отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, и умения за мислене, те остават проблемни. Похвално е желанието на К. да полага труд, докато изтърпява наказание лишаване от свобода, отчетени са и двете му награждавания, но те, преценени съвкупно с данните за съдимостта му и констатациите на компетентните лица за нагласата му към тези правонарушения и нуждата от бъдещо корекционно въздействие и развитие на социалните му и адаптивни умения, не могат да доведат до несъмнен извод за настъпило необратимо съзнателно поправяне.

Въз основа на посочените доказателства двете съдебни инстанции приемат, че процесът на поправяне и превъзпитание съзнанието на молителя е започнал, но за преодоляване на отчетените проблемни зони корекционната работа не е достигнала крайната си точка и е необходимо да продължи. С цялостното си поведение К. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Това поправяне трябва да е трайно и необратимо, а от посочените доказателства се установява, че промяната е частична и нестабилна. Доброто му 2 поведение в затвора е било оценено съответно от затворническата администрация, но то не е достатъчно за постановяване на УПО. Спазването на правилата и дисциплината в затвора е задължение на всеки лишен от свобода и не води автоматично до предсрочно освобождаване, което е само правна възможност, а не задължително следствие от спазване на дължимото поведение.

Липсата на една от изискуемите предпоставки за условно предсрочно освобождаване – поправяне на осъдения – води въззивната инстанция до извод за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакувания съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 790 от 27.07.2023г., постановено по ЧНД № 819/2023г. на Бургаския окръжен съд.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3