Решение № 1745 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1745 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна М. Найденова

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Клаудия Р. Митова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20221100505274 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Напоителни системи" ЕАД срещу решение № 126971 от 29.05.2019 г., постановено по гр. д. № 1046/2018 г., по описа на СРС, 143 състав.

С обжалваното решение на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК 831160078, с адрес: гр. София, бул.“**** е осъдено да заплати на Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул.“****, сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 11 от Договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.03.2004 г., за нарушение на задължение на ответното дружество да не извършва плащания по други договори за правна помощ при наличие на неразплатени задължения към ищеца по договора и във връзка с извършено от ответника плащане в периода 25.05.2014г. до 12.05.2015г., а именно на 13.06.2014г. на сума в размер на 950 лв. в полза на адв. Г.Л.Д., ведно със законната лихва върху главницата от 14.02.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 1250 лв. за периода 31.07.2014г. до 14.02.2018г., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата.

1

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че процесният договор е сключен без представителна власт. Поддържа, че на ищеца не са били възлагани задачи за извършване на правни действия и поради това не е възникнало задължение за ответника за плащане на възнаграждение. Намира, че договорът е прекратен от страна на дружеството. Сочи, че поръчката от страна на предприятието е оттеглена и това обстоятелство е достигнало до знанието на жалбоподателя, тъй като по множество заведени от него съдебни дела е правено възражение и са представени доказателства за оттеглянето й и за прекратяване на действието на договора. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

2

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.

По така предявения иск в тежест на въззиваемия е да установи възникнали облигационни отношения между страните; клауза за неустойка при неизпълнение на задълженията на ответника, включена в съдържанието на договора; размер на претендираната неустойка; че задължението за плащане на неустойка е изискуемо и че ответникът е в забава изпълнението на задълженията си.

От представените пред СРС влезли в сила решения се установява, че със сила на пресъдено нещо е установено между страните по делото, че договорът за правно обслужване и анекса към него са валидни, а възраженията за нищожност на договора от страна на ответника, както тези, че не е подписан от страна на законния представител на дружеството, евентуално, че е сключен от пълномощник във вреда на представляваното дружество, са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани повторно. Следва да се има предвид, че дори и да липсваха наведени възражения за нищожност на съответните уговорки в предходния съдебен процес, то същите пак биха били преклудирани за предявяване в настоящия процес с оглед обективните предели на СПН на решението по предходния спор, чийто предмет е бил осъждане за вземането за неустойка, произтичащо от същия договор, където ответникът е следвало да изчерпи всички свои възражения срещу съществуването на предявеното за защита по исков ред вземане срещу него (в този смисъл Решение № 335 от 13.11.2018 г. по т. д. № 2477/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете вече има влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти, съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки следващ спор (арг. от Решение № 314 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 137 от 12.10.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г. на ВКС, І т. о).

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са обвързани от договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен и допълнен с анекс от 05.02.2004 г. и анекс от 21.03.2004 година. Сочи се, че дружеството е 3 извършило плащане към адв. Г.Л.Д., въпреки че към този момент е имало неразплатени задължения към ищеца по посочения договор и по сключени договори за текущо правно обслужване по чл. 5 от същия. Излага съображения, че по този начин ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 11 от договора, вр. чл. 7 от анекса от 21.03.2004 г., според които дружеството няма право да извършва плащания към други адвокатски кантори, ако има неизплатени задължения към ответника по Договора за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., анексите към него или от сключени по реда на чл. 5 от договора други конкретни договори за правна защита и съдействие.

По делото е представен договор от 10.11.1997г., видно от който ответникът е възложил на ищеца да извършва текущо правно обслужване: сключване на граждански договори с клиенти, сключване, изменение и прекратяване на трудови договори, участие в търговски преговори, срещу възнаграждение, при посочените в договора условия. Уговорено е всяка конкретна задача да се възлага с конкретна покана и изясняване на всички подробности от страна на възложителя. Дружеството се е задължило да изплаща на адв. Н. месечно възнаграждение в размер на 5 минимални работни заплати за служителите от държавния апарат на бюджетна издръжка, найкъсно до 20 число на месеца, за който съответното възнаграждение е дължимо.

С анекс от 21.03.2004г. страните са изменили и допълнили договора от 10.11.1997г. Посочено е, че работата се възлага писмено, с подробно указание относно възложените задачите и срока, за който следва да бъдат извършени.

Уговорено е и, че работата се възлага единствено лично на адв. Н. или на техническия му сътрудник Г.Н.. Страните са се договорили, че с чл. 6 от анекса се създава нов чл. 8 от договора, като съгласно ал. 4 от същия, ако някоя от дължимите неустойки не бъде заплатена при възникване на основанието за плащането й, неизправната страна дължи и мораторна лихва по смисъла на чл.

86 ЗЗД върху дължимата неустойка, считано от падежа до окончателното изплащане на главното вземане по неустойката по реда на чл. 76 от ЗЗД.

В чл. 11 от анекса ответното дружество – въззивник се е задължило да не извършва каквито и да било плащания към други адвокатски кантори, при положение, че има неизплатени задължения към ищеца. Предвидено е, че при 4 неизпълнение на това задължение ответникът ще дължи неустойка в размер на по 10000 лв. за всеки конкретен случай.

В съдебно заседание, проведено на 22.11.2018г., на основание чл. 161 ГПК, СРС е приел, че към адв. Д. е извършено плащане по договор за прана помощ в периода 25.05.2014г. до 12.05.2015г., за доказване на което обстоятелство ответникът е създал пречки.

Правната характеристика на процесния договор го определя като такъв за оказване на адвокатски услуги и има характера на договор за поръчка (съчетан и с елементи на договор за изработка), а прекратяването му се урежда от уговореното между страните и при субсидиарно приложение на правилата на чл. 287 ЗЗД - освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник. Аналогична по смисъл е и действащата към момента на сключване на договора норма на чл.

15, изр. 1 от ЗАдв. (отм. с § 7 от ПЗР на Закона за адвокатурата - ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г.), според която доверителят или подзащитният може по всяко време на делото да се откаже от защитата на повереника или защитника. Израз на тази законодателна уредба е съдържанието на разпоредбата на чл. 6 от договора, сключен между страните на 10.11.1997 г., и въпреки че в нея страните са използвали термина "разваля-не", т. е. прекратяване на договора чрез едностранно писмено изявление поради виновно неизпълнение, то на общо основание следва да се приеме, че всяка от страните има право да прекрати договора чрез едностранно отправено изявление.

В чл. 9 от анекса от 21.03.2004 г. страните са предвидили ред за прекратяване на договора за правно обслужване чрез промяна на съдържанието на досегашния чл. 11 и чрез създаване на нов чл. 13 в договора.

Разпоредбата на чл. 11 предвижда, че може да се прекрати или развали посредством 6-месечно писмено предизвестие и връчено по надлежния ред и удостоверено с подписите на адв. Н. или изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД. В чл. 10 от анекса, с който се създава нов чл. 12 е предвидена възможност за прекратяване на договора по взаимно писмено съгласие или едностранно от възложителя при неизпълнение в продължение на два месеца на повече от пет от възложените му задачи.

5

С оглед на така уговореното с анекса, въззивният съд намира за основателно изложеното във въззивната жалба оплакване, че процесният договор е бил прекратен към твърдяната от ищеца дата на неизпълнение на чл.

9, ал. 11 от договора, създаден с чл. 7 от анекс от 21.03.2004 г., а именно 25.05.2014г., когато е извършено първото плащане от дружеството към адвокат Г. Д..

Видно от решение от 12.03.2015 г., по в. гр. д. № 13166/2013 г., на СГС, III-В с-в, както и от потвърденото решение № I-49-117 от 21.05.2013 г., по гр. д. № 51375/2010 г. по описа на СРС, 49 състав /л. 150 – л. 155 от делото на СРС/, а така също и от решение № 7665 от 15.11.2013 г. по гр. д. № 4589/2007 г. на СГС, 19 състав /л. 53 – л. 55 от дело на СРС/, на които самият ищец се позовава и представя, съдът е приел за неоснователно възражението на ответника дружеството „Напоителни системи“ ЕАД за прекратяване на договора поради оттегляне на поръчката в предходен момент. В така представените решения съдебните инстанции са приели, че уведомление за прекратяване на договора не е било надлежно връчено на ищеца, поради което не е било налице прекратяване на договора към момента на плащанията към други адвокатски кантори за периода 2005 – 2009 г. По гр. д. № 4589/2007 г. на СГС, 19 състав, съдът е приел, че за периода от 20.11.2004 г. до 19.11.2007 г. представеното по делото като доказателство уведомление за прекратяване на договора не е било достигнало до знанието на адв. Н..

Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/736de2c9-b7c5-4935-a0c0-0d687253d18f