Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4935 от 16.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51380/2025
Вид
Решение № 4935
Подписан
16.03.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4935 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110151380 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *** против ЗАД „ОЗК - Застраховане”, АД ЕИК ***, иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 14 039,08 лева - регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, образувано по образувана щета № ***, ведно със законна лихва от 10.11.2025 г. до изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1350,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.02.2025 г. до 09.11.2025 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на дата 13.11.2024 г. в гр. СТ.З., кръгово кръстовище „Била 1“, е настъпило ПТП между л.а., марка „Мерцедес“, Модел „***“, с ДКН № ***, управляван от Д. Н. и тролейбус „Соларис Тролино 12“, рег. № ***, управляван от М. И.. Сочи, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, като съобразно отразените в него обстоятелства, се установява механизма на настъпване на ПТП, а именно, че служителя на градския транспорт, управляващ троилейбуса при навлизане в кръговото кръстовище и движение в него, е навлязъл в съседната за него лява пътна лента, при което се е получило съприкосновение с движещия се в тази лента л.а., марка „Мерцедес“.

Изтъква, че вследствие на удара между двете ППС били причинени материални щети, които за л.а. марка „Мерцедес“, модел „***“, с рег. № *** се изразяват в увреждане на: облицовка пр.броня; пр.десен калник облицовка; външна др. предна дясна врата; капак дясно огледало; десен мигач външно огледало; задна дясна врата; външна дръжка задна дясна врата; облицовка задна дясна стр. облицовка задна броня; облицовка десен праг; декоративна 1 лайсна външен десен блен. предна дясна врата; дясно огледало без капак; дясна дръжка опора задна броня; заден десен панел; обложка десен праг; конзола степенка предна дясна; захващане дясна степенка; конзола степенка задна дясна; гор.изолация предна дясна врата декоративна лайсна пр.броня дясно. Сочи, че увредения автомобил „Мерцедес“ бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № **, със срок на действие от 05.08.2024 г. до 04.08.2025 г., като в тази връзка е заведено уведомление за настъпилото събитие, по което е образувана щета № *** и е изготвен опис на вредите, както и подробна калкулация на ремонта от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД на дата 02.12.2024 г. Изтъква, че за отстраняване на уврежданията по застрахования автомобил, ищецът издал възлагателно писмо, като ремонта бил извършен „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, за което ищецът е заплатил на дата 19.12.2024г. общо сумата в размер на 14039,08 лева, съгласно фактура № *** от дата 17.12.2024 г.

Посочва, че виновен за настъпилото ПТП е водача на Тролейбуса - М.

И., който не е съобразил поведението си с правилата на движение, залегнали в чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Заявява, че с извършеното плащане на дата 19.12.2024г. на основание чл. 411 от КЗ ищцовото дружество встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респективно неговия застраховател по задължителна застраховка „ГО“, а именно дружеството ответник. Изтъква, че след извършена справка в интернет сайта на гаранционен фонд, към датата на произшествието - 13.11.2024 г., тролейбусът е с валидна сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите. Сочи, че в тази връзка до ответното дружество била изпратена покана, ведно с приложените документи за възстановяване на изплатеното обезщетение, като с писмо от дата 04.02.2025 г. ответното дружество отказало, тъй като според него вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на л.а., марка „Мерцедес“, с рег. № ***.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с която оспорва претенцията по основание и размер. Намира исковете за неоснователни, необосновани и прекомерно завишени по размер.

Счита, че не са налице всички необходими предпоставки, от фактическа и правна страна за суброгиране на ищеца, в правата на застрахования срещу застрахователя или причинителя на вредата. Оспорва твърдението на ищеца, че по вина на застрахован при ответното дружество са причинени твърдяните увреждания. Заявява, че водача на МПС „Мерцедес ***“ е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Оспорва описания от ищеца механизъм за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че вина за ПТП има изцяло водача Д. З., застрахован при ищеца. Счита, че декларираното събитие не отговаря на действителната фактическа обстановка и вината за настъпилото ПТП има и водача застрахован при ищцовото дружество. Оспорва твърдението, че всички вреди по л.а. „Мерцедес“ са в причинно - следствена връзка с твърдяното събитие. В условията на евентуланост, счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС „Мерцедес ***“, с рег. № ***.

2

Оспорва изцяло иска за присъждане на мораторна лихва като неоснователен по аргумент за неоснователност на главния иск. Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

По делото е безспорно, че към датата на ПТП л.а. „Мерцедес ***“ с рег.

№ *** е бил застрахован при ищеца с имуществена застраховка „Каско“, а тролейбус "Соларис Тролино 12" с рег. № *** е бил застрахован при ответника със задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Безспорно е също така, че произшествието е настъпило в срока на застрахователното покритие, както и че ищецът реално е заплатил на доверен сервиз исковата сума за извършения ремонт.

Спорен по делото остава въпросът относно механизма на ПТП и дали е налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, както и какъв е размерът на последните.

За установяване на механизма на процесното ПТП са допуснати и разпитани по делегация пред Районен съд - СТ.З. двамата участници в произшествието, както и е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).

От показанията на разпитания свидетел Д. З. Н., управлявал л.а.

„Мерцедес“, се установява, че инцидентът е настъпил в кръговото кръстовище до магазин "Била" и Проектантска организация в гр. СТ.З.. Свидетелят споделя, че се е бил престроил в лявото пътно платно за движение, а тролейбусът се е намирал успоредно на него в дясното платно. При едновременното навлизане на двете МПС в кръговото движение, задната част на съчленения тролейбус се е изнесла и е остъргала цялата дясна част на управлявания от него автомобил. Свидетелят посочва, че се е уверил, че има достатъчно място за маневрата и е изчакал другите автомобили с предимство.

От показанията на свидетелката М. М. И., управлявала тролейбуса, се 3 установява, че тя е навлязла в кръговото кръстовище от дясното платно и е продължила движението си в него. Свидетелката заявява, че макар да не е напускала платното си за движение, "когато тролейбус навлиза в дясно, малко или много задницата на това голямо МПС се изнася, бяга наляво". Тя признава, че е възприела движещия се в лявото платно автомобил, но впоследствие е усетила „ожулване“ от лявата страна на тролейбуса.

Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че инцидентът е настъпил на 13.11.2024 г. в светлата част на денонощието, около 15:15 часа, в град СТ.З., в района на кръговото кръстовище при магазин „Била 1“ и Проектантска организация. Участници в него са лек автомобил „Мерцедес ***“, движещ се в лявата пътна лента, и съчленен тролейбус „Соларис Тролино 12“ с дълга база, навлизащ и движещ се в дясната пътна лента. Ударът е настъпил в динамика, при движение на двете пътни превозни средства в една и съща посока и при припокриване на техните траектории.

При навлизане в кръговото движение в стеснен участък, тролейбусът, който по време и място е навлязъл първи, е извършил изместване и пречупване съобразно големите си габарити. Вследствие на това пречупване, задната лява габаритна част на композицията се е изнесла и е влязла в контакт със страничната дясна габаритна част на движещия се отляво лек автомобил, при което се е получило вклиняване.

В хода на съдебното заседание вещото лице допълнително изяснява механизма, като посочва, че от техническа гледна точка водачката на тролейбуса, след като е възприела навлизащия лек автомобил и съзнавайки, че няма накъде повече да изнесе състава вдясно, е трябвало да намали и да спре.

Коректното техническо действие е изисквало тролейбусът да изчака лекия автомобил да се изтегли и едва тогава композицията да се пречупи. Тъй като тролейбусът е продължил движението си, се е получил така нареченият „приплъзващ удар“. Експертът е категоричен, че при това положение, дори лекият автомобил да е бил спрял напълно, движещият се и пречупващ се тролейбус неминуемо е щял да го закачи и увреди.

По отношение на констатираните вреди експертизата установява, че е увредена цялата дясна странична габаритна част на автомобила „Мерцедес“, започвайки от предната и достигайки до задната броня. Най-силно увредена от този плътен удар е била предната дясна врата на автомобила, която е дадена за подмяна с нов детайл, заедно с облицовката на дясната степенка.

Според вещото лице точно това увреждане маркира момента на същинското пречупване на тролейбуса в крайната му задна лява част, когато автомобилът се е намирал буквално в средната си част спрямо отклонението. Сред останалите засегнати детайли са облицовката на предната броня, предният десен калник, дясното огледало, което е счупено, задната дясна врата, подлежаща на ремонт, задният десен панел, десният праг и редица прилежащи лайстни, дръжки и конзоли, като двете десни врати се явяват най-съществено засегнати от инцидента. Вещото лице потвърждава, че всички описани щети 4 по процесния автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с установения механизъм на произшествието.

Стойността на нанесените вреди е изчислена по цени на труд и материали на официалния представител на марката към момента на пътнотранспортното произшествие и възлиза на точно 14 039,08 лева с включен ДДС, което се равнява на 7 178,07 евро. Наред с това, експертизата изследва и въпроса за ликвидационните разноски, като установява, че обичайните разходи за изготвяне на снимков материал, огледи и други подобни дейности варират между 10,00 и 25,00 лева за различните застрахователни компании. Въз основа на това вещото лице заключава, че претендираните в исковата молба разноски в размер на 21,52 лева са напълно обичайни и попадат в рамките на нормалното за застрахователната практика.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.