Решение № 943 от 24.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100501292 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20209808 от 10.11.2021г., постановено по гр.дело №67303/2019г. по описа на СРС, ГО, 38 с-в, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ответниците Б.

В. П. с ЕГН **********, В. В. П. с ЕГН ********** и Н. В. П. с ЕГН ********** дължат на „Топлофикация София" ЕАД следните суми за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г.: Б. В. П.- 1/8 от цялото вземане, а именно 384,10 лева, от които 306,07 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., отразена в Общи фактури с №75750910/31.07.2016г. и №81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 76,44 лева- мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г., както и сума за дялово разпределение в размер на 1,27 лева- главница за периода от м.08.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 0,32 лева- лихва за периода от 30.09.2016г. до 27.08.2019г.; В. В. П.- 1/8 от цялото вземане, а именно: 384,10 лева, от които 306,07 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., отразена в Общи фактури с №75750910/31.07.2016г. и №81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 76,44 лева- мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до

27.08.2019г., както и сума за дялово разпределение в размер на 1,27 лева- главница за периода от м.08.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до 1 окончателното изплащане на вземането и 0,32 лева- лихва за периода от 30.09.2016г. до 27.08.2019г.; Н. В. П.- 5/8 от цялото вземане, а именно 1920,50 лева, от които 1800,35 леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м. 04.2017г., отразена в Общи фактури с №75750910/31.07.2016г. и №81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното изплащане и 382,20 лева мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г., както и сума за дялово разпределние в размер на 6,35 лева- главница за периода от м.08.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 1,60 лева мораторна лихва за периода от 30.09.2016г. до 27.08.2019г.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 227,92лв. разноски по делото. Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис"ЕООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Б. В. П., В. В. П. и Н. В. П. в следните части: по отношение на Б. В.

П.- за сумата от 182,40 лева- главница за топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.07.2016г., както и за сумата от 76,44 лева- мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г.; по отношение на В. В. П.- за сумата от 182,40 лева- главница за начислена топлинна енергия за периода от 05.2015г. до 07.2016г., както и за сумата от 76,44 левамораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г.; по отношение на Н. В. П.- за сумата от 911,99 лева- главница за начислена топлинна енергия за периода от 05.2015г. до 07.2016г., както и за сумата от 382,20 лева- мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г. Жалбоподателите излагат, че своевременно са направили възражение за погасяване по давност на част от претендираните от ищеца вземания, което не е било разгледано от първостепенния съд в нарушение на процесуалните правила. Твърдят също така, че не дължат мораторна лихва, тъй като клаузите от общите условия на ищеца, касаещи публикуването на фактурите на интернет сайта на същия и свързания с това падеж на задълженията са нищожни като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП. За достъп до интернет се изисквало специално техническо средство и потребителят не можел да бъде задължаван да закупи такова, както и да си осигури достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по договора за доставка на топлинна енергия. Отделно от това твърдят, че не са представени доказателства по делото за публикуването именно на начислените на тях задължения. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове- отхвърлени в тези им части. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София” ЕАД е депозирал писмен отговор (бланкетен), с който оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно 2 основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваните му части по следните съображения:

По делото не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е присъединена към топлопреносната мрежа. Безспорно е установено от представените по делото писмени доказателства обстоятелството, ч е ответниците са собственици на процесния недвижим имот, в който е доставяна топлинна енергия от ищеца, през целия процесен период и в посочените в обжалваното решение квоти.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното и настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото е било налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Ответниците дължат плащане на реално потребеното количество топлинна енергия в собствения им имот и съответното на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация.

В случая количеството на реално потребената от ответниците топлинна енергия в процесния имот е установена от неоспорените от страните заключения на вещите лица по СТЕ и ССЕ. При това положение съдът дължи произнасяне по своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност относно част от дължимите от ответниците суми за главници за топлинна енергия. Въззивният съд не споделя мотивите на СРС да остави това възражение без разглеждане, тъй като същото е достатъчно конкретизирано като период на възникване на задълженията, а размерът му е определяем от представените по делото писмени доказателства и заключенията на СТЕ и ССЕ. По отношение на това възражение въззивният съд намира следното от правна страна:

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ 3 факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ (изм., ДВ, бр.

54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл.

155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

В конкретния случай за част от исковия период (от м.05.2015г. до м.07.2016г. включително) са действали Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, в сила от 12.03.2014г., Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по 4 чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача- чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия- в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.