Протокол № 1672 от 01.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1672 гр. Варна, 31.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501287 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:52 часа се явиха:

Въззивникът М. Б. М., редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. С. Хр., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемата страна Г. Б. Е., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

АДВ. Хр.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата:

1

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Б. М., ЕГН **********, срещу Решение №559/21.02.2023г. по гр. д. №2927/2022г. на ВРС, 17-ти състав, с което са отхвърлени исковете на М. Б. М. срещу отв. Г. Б. Е., ЕГН**********, както следва:

- с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, за прогласяване за нищожен на договор за покупко – продажба от 11.02.2021г., обективиран в НА № 66, том I; рег. № 740, дело № 59 от 2021 г., с който Анк. Е.а е продала собствените си 4/6 идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с предназначение: жилище, апартамент № 128, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор № *** в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, район „Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6 на едно ниво, целият със застроена площ от 66,84 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня - бокс, баня – тоалет, коридор, килер, балкон, при граници по документ за собственост: стълбище, коридор, ап. № 127, тревна площ, ап. № 129, а съгласно кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ***, ***, под обекта

***, над обекта ***, ведно с прилежащо избено помещение без посочен номер по документ за собственост с площ от 4, 32 кв.м. при граници: коридор, коридор, паркинг, общ тоалет, както и съответните 0,7134 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата на посочения административен адрес, съставляващо ПИ с идентификатор № 1 *** за сумата от 26 100 лв., която сума продавачът заяви, че е получил от купувача по банков път, при подписване на настоящия договор, а съобразно схема № 15 – 118927-08.02.2022 г. на СГКК – гр. Варна, самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, район „Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6, ет. 2, ап. 128, разположен в сграда с идентификатор № *** при съседни обекти: на същия етаж:

2

***, ***, под обекта ***, над обекта ***, поради накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите;

- евентуален иск с правно основание чл.30 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко – продажба от 11.02.2021 г., обективиран в НА № 66 , том I; рег. № 740, дело № 59 от 2021 г., с който Анк. Е.а е продала собствените си 4/6 идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с предназначение: жилище, апартамент № 128, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор № *** в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, район „Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6 на едно ниво, целият със застроена площ от 66,84 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня бокс, баня – тоалет, коридор, килер, балкон, при граници по документ за собственост: стълбище, коридор, ап. № 127, тревна площ, ап. № 129, а съгласно кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ***, ***, под обекта

***, над обекта ***, ведно с прилежащо избено помещение без посочен номер по документ за собственост с площ от 4, 32 кв.м. при граници: коридор, коридор, паркинг, общ тоалет, както и съответните 0,7134 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата на посочения административен адрес, съставляващо ПИ с идентификатор № *** за сумата от 26 100 лв., която сума продавачът заяви, че е получил от купувача по банков път, при подписване на настоящия договор, а съобразно схема № 15 – 118927-08.02.2022 г. на СГКК – гр. Варна, самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, район „Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6, ет. 2, ап. 128, разположен в сграда с идентификатор №*** при съседни обекти: на същия етаж:

***, ***, под обекта ***, над обекта ***, поради заплашване;

3

- евентуален иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне, до размера на 1/2 ид. част от договора, респ. за 1/3 ид. част от имота, на договор за покупко – продажба от 11.02.2021 г., обективиран в НА № 66 , том I; рег.

№ 740, дело № 59 от 2021 г., с който Анк. Е.а е продала собствените си 4/6 идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект с 2 идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с предназначение: жилище, апартамент № 128, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор № *** в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, район „Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6 на едно ниво, целият със застроена площ от 66,84 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня бокс, баня – тоалет, коридор, килер, балкон, при граници по документ за собственост: стълбище, коридор, ап. № 127, тревна площ, ап. № 129, а съгласно кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ***, ***, под обекта

***, над обекта ***, ведно с прилежащо избено помещение без посочен номер по документ за собственост с площ от 4, 32 кв.м. при граници: коридор, коридор, паркинг, общ тоалет, както и съответните 0,7134 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата на посочения административен адрес, съставляващо ПИ с идентификатор № *** за сумата от 26 100 лв., която сума продавачът заяви, че е получил от купувача по банков път, при подписване на настоящия договор, а съобразно схема № 15 – 118927-08.02.2022 г. на СГКК – гр. Варна, самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, район „Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6, ет. 2, ап. 128, разположен в сграда с идентификатор № *** при съседни обекти: на същия етаж:

***, ***, под обекта ***, над обекта ***, поради неизпълнение задължението на купувача да заплати продажната цена.

Подадена е също и частна жалба на М. Б. М., ЕГН **********, срещу Определение №4195/05.04.2023г. по гр. д. №2927/2022г. на ВРС, 17-ти състав, 4 с което е оставена без уважение молбата от 14.03.2023г. на М. Б. М. за изменение на Решение №559/21.02.2023г. по гр. д. №2927/2022г. на ВРС, в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъдения с решението адвокатски хонорар на ответника, като прекомерен, на осн. чл.248 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. ВРС не се е произнесъл по всички предявени от ищцата искове, неоснователно й е отказал събирането на доказателства и е накърнил правата й. Освен това първоинстанционният съд е разглеждал доказателствата фрагментарно, без да ги обсъди в съвкупност.

Във връзка с оплакванията въззивницата излага подробни съображения по всеки от исковете, които могат да бъдат обобщени в следните групи:

По иска за нищожност: Налице е значителна нееквивалентност на двете насрещни престации, като Анк. Е.а продала имота си на сина й отв. Г. Е. на символична цена, като дори не си е запазила позлването, а мотивите й за това са били поддържания от ответника страх, че Е.а ще изгуби имота заради дълговете на покойния й съпруг към мобилни оператори. Е., освен това нито е имал пари да купи жилището, нито реално платил цена за него. За накърняването на добрите нрави свидетелства и това, че продажната цена за апартамента само е „преминала“ през сметката на Е.а и е била върната на лицето, което я е предоставило на купувача, което не е и морално. Както не е и морално, че само ищцата и близките й се грижили за майка й Е.а приживе.

По иска за унищожаемост: ВРС е разгледал непредявен иск, тъй като в петитума на исковата молба ищцата заявила, че твърди унищожаемост поради „измама“, а не поради „заплашване“. Измамата се състояла в това, че Е.а ще загуби жилището поради дълговете на покойния й съпруг. Въпреки това не се твърди ВРС да разгледал незаявени от ищцата фактически твърдения. Ако с оглед заявеното пред ВРС, че ищцата счита дадената с доклада квалификация за точна, се приеме, че основанието на иска е „заплашване“, то също е изцяло доказано. Майката на страните по делото Анк. Е.а била много притеснена от дълговете на бившия й съпруг към мобилни оператори, а в същото време била 5 достатъчно алчна и податлива на заплахите на сина й, че ако не продаде на него частите от жилището й, ще ги загуби заради дълговете. Тези умишлени заплахи на ответника били единствената причина тя да се съгласи да продаде частите й от жилището, защото Анк. Е.а била „краен скъперник“ и тъй като била „пораснала в глад и немотия държеше много на жилището, не вземаше заеми от никого и трупаше в него всякакви вехтории“. При липса на насаждания от ответника страх за жилището, Е.а не би му го продала. В тази връзка не са взети предвид от ВРС показанията на свидетелите на ищцата, а гласните доказателства като цяло са неправилно анализирани. Отделно ответникът не е релевирал защитно твърдение за несеквестируемост на продадените части от апартамента и позоваването на такова от ВРС е незаконосъобразно. Към това само ищцата и близките й са се грижели за майка й приживе и точно те платили и задълженията към мобилните оператори.

По иска за разваляне: Решението е постановено при отнета възможност на ищцата да се защити, защото от представените във второто о.с.з. по делото банкови документи става ясно, че продажната цена, дори да е била преведна, е била върната на следващия ден от Анк. Е.а на СтАнк. Великвова (майката на жената, с коят ответникът живее на семейни начала). Вписаното основание за връщането „връщане на заем“ обаче не съществува, такова не е възниквало никога между Е.а и В.. Поисканите от ищцата във второто о.с.з. пред ВРС доказателства за доказване липсата на заем между Е.а и В. не са уважени от съда без основание, с което е отнето правото на ищцата да иска изменение на един от предявените искове по основание. В тази връзка прави доказателствени искания. Поддържа че продажна цена не е е била заплащана или евентуално е била само „преминала“ през сметката на продавачката, след което била върната на началния си източник – СтАнк. В..

По тези и другите в жалбата възражения въззивницата моли за отмяна на решението на ВРС, за уважаване на предявените в евентуалност искове и за разноски за две инстанции.

Частната жалба срещу определението на ВРС по чл.248 ГПК се основава на доводи за: неправилно определяне цената на исковете и интереса 6 по спора; сключване на договора за правна защита от ответника при цена 12 940.27лв. и при предходната редакция на Наредба №1/2004г.;правата на ответника са само до 1/2 част от продадените ид. части от жилището, което следва да се вземе предвид относно базата за изчисляване на минималния хонорар; насрещните искове изобщо не са разгледани от съда и по тях не е осъществена защита; да се претендира и присъди адвокатски хонорар от 6500лв. на ответника за дело като настоящото, е незаконосъобразно, необосновано и неморално. Моли се за отмяна на определението и за намаляване хонорара на ответника до минимум при цена на иска от 12 940.27лв.