Определение № 1426 от 05.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1426 гр. Благоевград, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501175 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба вх. № 7382/26.03.2026 г. от К. К. Т. – адвокат при Адвокатска колегия – Благоевград, с адрес: *********, в качеството й на пълномощник на С.

И. И. – ищец по гр. д. № 370/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, срещу Решение № 162/10.03.2026 г. по гр. д. № 370/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта, имаща характер на определение по чл. 344, ал. 2 ГПК, с която първоинстанционният съд е осъдил С. А. И. да заплаща на С. И. И. сумата в размер на 89,57 евро месечно обезщетение срещу ползването на собствените й идеални части в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект - няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: *********, считано от датата на постановяване на решението до извършване на делбата.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение в частта по чл. 344, ал. 2 ГПК е неправилно, тъй като съдът е определил обезщетение за ползването на жилището в гр. Благоевград, без да извърши разпределение на ползването на двата делбени имота съобразно квотите на страните. Жалбоподателката поддържа, че е доказано, че тя не ползва жилищната сграда в *********, докато същата се ползва от ответника, поради което и за този имот следва да й бъде определено обезщетение съобразно приетата съдебнооценителна експертиза. Сочи също, че ответникът не допуска ищцата да ползва семейното жилище в гр. Благоевград, въпреки че с предходно съдебно решение ползването му е предоставено и на двамата съпрузи. Поради това се поддържа, че ползването на жилището в гр. Благоевград следва да бъде предоставено на ищцата, а това на имота в ********* – на ответника, като дължимите обезщетения бъдат уравнени съобразно квотите и заключението на съдебно-оценителната експертиза. В заключение се иска отмяна на решението в обжалваната част и извършване на ново разпределение на ползването на делбените имоти.

При поддържане на оспорвания в горния смисъл се иска отмяна на решението, в частта, с която съдът се е произнесъл по привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 276 от ГПК насрещната страна С. А. А., чрез процесуалния си представител – адв. Н. Б., е депозирала отговор, в който изразява становище относно неоснователността на жалбата като се сочи, че при произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК, 1 съдът не дължи отхвърлителен диспозитив. Изразява се и съгласие с това че не са събрани доказателства относно ползването на жилищната сграда в *********.

Съдът следва да посочи, че е сезиран и с още една частна жалба с вх. № 18583/24.07.2026 г. срещу Определение № 976/24.06.2026 г. по гр.д. № 370/2025 г. на Районен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на С. И. И. (ищец по гр.д. № 370/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград) за допълване на процесното решение, в частта за постановените привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, по отношение на единия от делбените имоти - двуетажната жилищна сграда, построена върху държавна земя, представляваща УПИ XII, кв. 77 по плана на *********.

В жалбата се сочи, че изводите на Районен съд – Благоевград относно липсата на доказателства, че ищцата не ползва жилищната сграда в *********, както и относно липсата на направено искане за определяне на начина на ползване и за присъждане на обезщетение, са необосновани и в нарушение на чл. 344, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че по делото е доказано, че ищцата не ползва имота, а това обстоятелство е заявено изрично още в исковата молба и се потвърждава както от свидетелските показания, така и от отговора на ответника. Сочи се, че ответникът ползва имота и извършва ремонтни дейности, поради което с оглед отношенията между страните и фактическото съС.ие на сградата ищцата е лишена от възможността да го ползва. Излага се и довод, че предпоставките на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да се преценяват по отношение на делбената маса като цяло, а не само за отделен имот, поради което определените привременни мерки само за имота в гр. Благоевград не обхващат цялото делбено имущество. Поради това се иска отмяна на обжалваното определение и определяне в полза на ищцата на обезщетение за лишаването й от ползването на 1/2 идеална част от двуетажната жилищна сграда в *********.

В срока по чл. 276 от ГПК насрещната страна С. А. А., чрез процесуалния си представител – адв. Н. Б., е депозирала отговор на частната жалба, в който се сочи, че същата е изцяло неоснователна и че обжалваното определение на Районен съд – Благоевград е правилно, законосъобразно и мотивирано. Поддържа се, че по делото не е доказано ищцата да е лишена от ползването на двуетажната жилищна сграда в *********, тъй като същата е в съС.ие „карабина“, не се ползва нито от ищцата, нито от ответника, а достъпът на ищцата до имота не е ограничен. Твърди се още, че ищцата никога не е искала от ответника да й осигури достъп до имотите и че твърденията й, че е възпрепятствана да ги ползва, не са доказани със свидетелски показания или други доказателства. Излагат се съображения, че съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК съдът определя начина на ползване или обезщетението съобразно установеното ползване на съсобствените имоти и че в конкретния случай липсват доказателства за ползване на къщата в ********* от ответника в обем, надхвърлящ правата му. Позовава се и на Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС относно определянето на обезщетението според наемната стойност и степента, в която ползващият съсобственик надхвърля своята квота. В отговора се поддържа също, че оплакването за липса на разпределение на ползването е неоснователно, тъй като искането по чл. 344, ал. 2 ГПК представлява привременна мярка, а не самостоятелен иск, поради което не се дължи изричен отхвърлителен диспозитив. В заключение се иска потвърждаване на Определение № 976/24.06.2026 г. на Районен съд – Благоевград като правилно и законосъобразно.

Производството пред Районен съд - Благоевград е образувано по искова молба, подадена от С. И. И., ЕГН: **********, с адрес: *********, против С. А. И., ЕГН **********, с адрес: *********, с която се иска делба на имоти, придобити в режим на СИО, трансформирана след развода на страните по делото в обикновена съсобственост.

Предмет на делбата са: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект - няма издадена заповед за изменение на КККР, с 2 адрес на имота: *********, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда, многофамилна, брой етажи - 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, с посочена в документа площ от 70, 51 кв.м., ведно с прилежащите му мазе № 5 от 5, 10 кв.м. и 5, 4497% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор ***, под обекта — СОС с идентификатор ***, над обекта - СОС с идентификатор *** и двуетажна жилищна сграда, построена върху държавна земя в УПИ XII, кв. 77 по плана на *********, одобрен със заповед № 224/15.03.1983 г. на Председателя на ОНС - Благоевград, съгласно договор за отстъпено право на строеж № 11/04.07.1974 г. и разрешение за строеж № 22/05.12.1986 г. Тъй като към настоящия момент ищцата е лишена от възможността да ползва имотите, на основание чл.

344, ал. 2 от ГПК, с решението по допускане на делбата се иска от съда да определи кой от съсобствениците да ползва същите и какви суми да заплаща на другия съделител срещу ползването им.

С Решение № 162/10.03.2026 г. по постановено по гр. д. № 370/2025 г. по описа на РС – Благоевград, съдът е допуснал съдебна делба между С. И. И., ЕГН **********, с адрес:

*********, и С. А. И., ЕГН **********, с адрес: ********* на следните имоти:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград по КК и КР, одобрени със заповед № РД-1832/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект - няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: *********, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда, многофамилна, брой етажи - 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта — 1, с посочена в документа площ от 70, 51 кв.м., ведно с прилежащите му мазе № 5 от 5, 10 кв.м. и 5, 4497% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор ***, под обекта — СОС с идентификатор ***, над обекта - СОС с идентификатор ***;

2. Двуетажна жилищна сграда, построена върху държавна земя в УПИ XII, кв. 77 по плана на *********, одобрен със заповед № 224/15.03.1983 г. на Председателя на ОНС Благоевград, съгласно договор за отстъпено право на строеж № 11/04.07.1974 г. и разрешение за строеж № 22/05.12.1986 г., при права:

- 1/2 идеални части за С. И. И., ЕГН **********, с адрес: ********* и - 1/2 идеални части за С. А. И., ЕГН **********, с адрес: *********.

Със същото решение, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, съделителят С. А. И., ЕГН **********, с адрес: ********* е осъден да заплаща на С. И. И., ЕГН **********, с адрес:

********* сумата в размер на 89,57 евро месечно обезщетение срещу ползването на собствените й идеални части в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект - няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: *********, считано от датата на постановяване на решението до извършване на делбата.

Съдът е приел, че ответникът е ограничавал достъпа на ищцата до нейните идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Благоевград, поради което й се дължи обезщетение за ползването на нейната част от имота. Съдът е 3 кредитирал показанията на свидетелката Гемеджийска и е приел, че ответникът е живял в имота в гр. Благоевград след развода, а ищцата не е имала реален достъп до него. Не е кредитирал показанията на свидетеля Гюшин, че ищцата е ползвала жилището, тъй като те не доказват действително ползване на имота и съдържат противоречия с данните от експертизата.

По отношение на къщата в ********* съдът е приел, че ищцата не е доказала , че е била лишена от възможността да ползва своята идеална част, поради което не й е присъдил обезщетение за този имот.

В резултат на посоченото, съдът е определил, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, ответникът да заплаща на ищцата 89,57 евро месечно, представляващи обезщетение за ползването на нейната 1/2 идеална част от имота в гр. Благоевград.

При преценка на допустимостта на въззивното производство, с оглед на обема на въззивната проверка, съобразно диспозитива на подлежащото на инстанционен контрол съдебно решение съдът намира, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено на РС-Благоевград за провеждане на процедура по чл.

247 от ГПК, поради следните съображения: