Решение № 1264 от 01.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. Плевен, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430102444 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ц. С. П., ЕГН **********, от г***, чрез адв.С. Т. от ПАК, срещу „Креди йес“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, за прогласяване на недействителност на Договор за паричен заем №337959/09,04,2019 г., сключен между страните, а в условията на евентуалност - при неоснователност на главния иск, да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.8 от посочения договор поради противоречие с добрите нрави, и по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1451,31 лева, представляваща недължимо платена сума по Договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане. Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за заем №337959/09,04,2019 г., като съгласно чл.3 от същия следвало да получи в заем сумата от 2000,00 лева, при ГПР 47,612% и месечен лихвен процент 3,330%, със срок на погасяване – 10 месеца. Сочи, че в чл.8 от Договора, страните уговорили, че ищцата като заемополучател следвало да заплати неустойка в размер на 1125,73 лева при неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема с гарант, отговарящ на определени условия и още едно обезпечение по негов избор, в тридневен срок. Посочва се, че за периода 09,05,2019 г. – 09,12,2019 г. ищцата заплатила осем вноски по 351,00 лева, като на 23,12,2019 г. й било връчено удостоверение за активен кредит, според което за предсрочно погасяване е необходимо да преведе сумата от 643,31 лева, която била внесена на 23,12,2019 г. Ищцата сочи, че уговорената в чл.8 неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД; сочи, че клаузата е нищожна и защото е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Твърди се, че клаузата, предвиждаща неустойка от Договора за заем се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива, като подобни уговорки прехвърлят 1 риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, а това води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Така определената неустойка, излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Посочва, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. и на практика тази неустойка представлява допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, но поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. В с.з. процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск, като претендира и за сторените разноски. В с.з. проц.представител на ищцата представя и писмена защита, в която развива съображения за уважаване на исковете, като сочи, че ищцата е негова майка, поради което адв.възнаграждение е уговорено на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.С.М. от АК ***, в който оспорва исковата молба. Сочи, че изискването за предоставяне на обезпечение е предвидено в Общите условия, като в СЕФ изрично са посочени обезпеченията. СЕФ е предоставен на ищцата и попълнен преди сключване на договора и ищцата е била запозната с последиците от непредставяне на обезпечение. Сочи, че уговорената клауза е индивидуално уговорена и е съобразено с нейното желание, като клаузата е под отлагателно условие. Споразумението за заплащане на така определената неустойка е постигнато в израз на доброволно формирана воля на страните и при свобода на договарянето. Така определената неустойка се дължи още в пълен размер от момента на настъпване на основанията за нейното начисляване. Твърди, че тази клауза е индивидуално уговорена и е израз на свободно формирана воля. Ответникът сочи, че така определената клауза не заобикаля закона и има санкционна и обезщетителна функция. Оспорва твърденията, че неустойката накърнява добрите нрави. Оспорва и твърденията, че неустойката нарушава чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като същата не влиза при изчисляване на ГПР и е разход, който заемополучателят следва да заплати при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение. В с.з., за което е редовно призован, ответникът не изпраща представител. В писмено становище, депозирано на 15,08,2024 г., развива съображения по същество на спора и възразява срещу присъждането на адв.възнаграждение по реда на чл.38а от ЗАдв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от представения по делото договор от 09,04,2019 г. се установява, че между страните е бил сключен договор за паричен заем №93028, по който ответникът е предоставил на ищцата сума в размер на 2000,00 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 10,02,2020 г. с плащането на 10 месечни погасителни вноски. Уговорен е месечен 2 лихвен процент от 3.330%, а ГПР е посочен на 47,612%. В чл.6 от договора страните са постигнали съгласие за обезпечаването му с гарант, отговарящ на определени условия, и още едно обезпечение по негов избор, в тридневен срок, а в чл.8 е предвидена неустойка от 1125,73 лева при непредставяне на обезпечението в 3-дневен срок от сключването, която е разсрочена с месечните погасителни вноски.

От Погасителния план към процесния Договор е видно, че неустойката по чл.8 е била начислена при подписване на съглашението и разсрочена за плащане с погасителните вноски, в размер на по 112,57 лева към всяка периодична вноска.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че ако при изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит се включи и неустойката при непредставяне на обезпечение, то ГПР става 278,30%. ВЛ е посочило още, че по процесния договор от ищцата са заплатени общо 3451,31 лева, с които са погасени 2000,00 лева главница, 371,91 лева лихви и 1079,40 лева неустойка по договор.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Креди йес“ ООД като заемодател и Ц. С. П. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2000,00 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи /арг. чл.23 от ЗПК/.

Съгласно чл.8 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка, определена в размер на 1125,73 лева. Разпоредбата на чл.6 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури гарант, отговарящ на определени условия, и още едно обезпечение по негов избор, в тридневен срок. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл.6 и чл.8 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Изискванията, които клаузата на чл.6 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо 3 кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури гарант, който да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него, и още едно обезпечение по избор. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва неустойката към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК – видно от заключението на ВЛ по СИЕ. Съгласно чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“ Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,612 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно /чрез изначалното му включване в разходите по кредита/, то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл.3, ал.1 и чл.4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за 4 да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за паричен заем №337959/09,04,2019 г., сключен между страните, е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, вр.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните, че процесният договор за кредит е недействителен, се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.