Решение № 262043 от 26.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….

Гр. София, 26.03.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,

IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА

КОРДОЛОВСКА

МАРИЯ

МАЛОСЕЛСКА при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 98 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение №

230012 от 01.10.2019 г. по гр. д.

№ 50151/2018 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, съдът е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.П.К. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от сумата от 3 947,36 лв., представляващи стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - ап. 20 в гр. София, ж.к. „*****, абонатен № 216618 за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 947,36 лв., считано от 10.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 3 947,36 лв. до пълния предявен размер от 5 479,23 лв., като неоснователен, а за периода 01.05.2014 г. - 31.06.2014 г. - като погасен по давност.

С решението съдът е отхвърлил искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***** срещу В.П.К. за заплащане на сумата от 995,64 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода 15.08.2014 г. - 30.06.2017 г. върху главницата от 5 479,26 лв.; за сумата от 82,74 лв. - главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и за сумата от 21,11 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 82,74 лв. и за периода 15.08.2014 г. - 30.06.2017 г.

С решението В.П.К. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***** сумата от 496,56 лв.разноски в исковото производство и сумата от 108,94 лв. - разноски по ч.гр.д. № 46579/2017 г. на CPC, 57 състав.

Недоволен от така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е останал ищеца в производството „Т.С.“ ЕАД, който чрез процесуалния си представител юрк. И.Г.го обжалва при твърдения, че при постановяването на решението в отхвърлителната част съдебния състав не е взел предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ за продажба на ТЕ. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете изцяло. Претендира разноски и юрк. възнаграждение.

Въззиваемата страна В.П.К. не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.

Решението в уважителната част, като необжалвано от ответника е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни, при правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД.

Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.

Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди. По делото е установено, а и не е било спорно между страните, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Поради това и съобразявайки анализът на събраните по делото доказателства, обоснован се явява извода на първостепенния съд, че ответникът В.К. е собственик на процесния топлоснобден имот и има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот.

Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал.

1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.

Следователно от приемането на ЗЕЕЕ

(отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.

Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответника В.К..

Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.

На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).

Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия по отношение на ответника В.К. за сума в размер на 3 947,36 лв. за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2016 г.

Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи.

От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че постъпилата топлинна енергия в абонатната станция на СЕС с адрес ж.к.”*****се измерва с определеното от нормативната уредба средството за измерване /СИ/ за търговско плащане - общ топломер. Отчитането на общия топломер се извършва по електронен път в началото на всеки месец чрез уред с четяща глава, т.н. „терминал”, който снема показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число от съответния месец, запаметено в паметта на топломера - колона „показание на топломера ново”.

Разликата между величините в тази колона и стойностите в колона „показание на топломера старо”, в която е записан отчета на уреда от предходния месец, е количеството топлинна енергия в КВтЧ, постъпила в абонатната станция през настоящия месец - колона „отчетена енергия”. От стойностите в тази колона се изваждат изчислените технологични разходи от работата на съоръжението, които са за сметка на топлопреносното предприятие. Това е количеството топлоенергия, потребена от абонатите през отчетния месец - колона “енергия за разпределение”.

Топлинният счетоводител разпределя тази енергия между абонатите, захранвани от АС, съобразно действащата към съответния период нормативна уредба. Установява се, че за процесния период топлинен счетоводител във вх. *****” е фирмата за дялово разпределение „Т.С.” ЕООД. След края на съответния отоплителен сезон фирмата е извършила отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в жилищата на входа. По тези отчети е извършено разпределението на ТЕ между абонатите. В блока няма подаване на ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/.

Абонатите използват топлоенергия само за отопление. В процесния ап. 20 има монтирани четири броя топлинни разпределители върху четири радиатора. На тези уреди е извършен отчет на 28.05.2015 г. и 04.05.2016 г. От предоставените документи за главен отчет се вижда, че единия уред и през двата отоплителни сезона е с показание „0”. През исковия период за аб. № 216618 с титуляр на партидата В.П.К. са издадени от „Т.С.” ЕООД две изравнителни сметки. Те са изготвени по отчета на четири топлинни разпределители в имота. Изчислените суми за топлинна енергия за аб. № 216618 през процесния период м.05.2014 г. - м.04.2016 г. с включен ДДС са сумите, начислявани всеки месец от “Т.С.” ЕАД за прогнозна енергия, коригирани с тези, изчислени при дяловото разпределение на ТЕ, а именно: Фактурирана сума от “Т.С.” ЕАД: 3 985,79 лв., Резултат от изравнителната сметка: - 38.43 лв. или общо: 3 947,36 лв. Вещото лице е декларирало, че начислените суми от “Т.С.” ЕАД са съгласно действащите към процесния период нормативни документи: ЗЕ обн. ДВ бр.74/08.09.2006 г.; Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн.

ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г., изм. и доп. Д.В., бр. 94/29.10.2013 г., изм. Д.В., бр. 99/15.11.2013 г.; Общи условия за продажба на ТЕ от ’’Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София одобрени с Решение по т.1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на “Т.С.” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. От предоставените на вещото лице документи се установило, че общият топломер през 2013 г. и през 2015 г. е преминал на проверка с 6 месеца закъснение от предписания от Агенцията 24 месечен срок, т.е. има неспазване на нормативната уредба, но наличието на заключение „Съответства” от оторизирана лаборатория е дало основание на вещото лице да заключи, че топломерът е бил годно СТИ.

Разпечатката съдържа 47 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/736b9283-9a6f-425c-b603-593efd1fb27a