Решение № 1736 от 14.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1736 гр. Плевен, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430100137 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, против Т. Т. К. ЕГН **********, за признаване за установена спрямо ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, дължимостта на ищеца на следните суми: 609.68 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 18.07.2024 г. до окончателно заплащане на дължимата сума, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2376/19.07.2024г. по ч.гр.д.

4146/2024г. на ПлРС. Твърди се, че ответникът е абонат на ищеца ***, със сключен ***, Заявление за смяна на собственост и Заявление за пренасяне на номер/ а в мрежата на *** от 10.11.2021г. и *************** Сочи се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения по тези договори, начислени му в 6 бр. фактури, издадени в периода м. март 2022г. — м. юли 2022г., а именно фактури № ************* Посочено е, че задълженията са както следва:

1.

По *** от 10.11.2021г., ***, парични задължения в общ размер на 417.51 лв., от които:

1

42.41 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,начислени за 05.03.2022г. неустойка в размер на 375.10 лв.. начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

2.

По ********************, ***************, са парични задължения в общ размер на 192.17 лв., от които:

46.19 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 05/03/2022 - 05/05/2022г. неустойка в размер на 145.98 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

Ищецът твърди, че уговорката за неустойка е посочена във всеки от договорите и не надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, че изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Сочи, че е инициирал заповедното производство и издадената ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя правния му интерес от предявяване на установителния иск. Моли съда за признае за установена дължимостта на сумата, претендира разноски. Уточнява, че ************, ***************, се счита прекратен на 15.06.2022г., а *** от 10.11.2021г., ***, е прекратен по инициатива на длъжника със подадено от него заявление за пренасяне на мобилни номера в мрежата на *********** от 18.03.2022г.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител заявява, че исковата молба е нередовна, т.к. не са изложени обстоятелствата, на които се основават исковете, и липсва разбивка на претендираните суми по период, а се претендира една обща сума. Оспорва исковете по основание и размер, счита, че претенцията за неустойка е в резултат на едностранно предсрочно прекратяване на договорите, неясно кога и за което ответникът да е писмено уведомен и да му е предоставен подходящ срок за изпълнение. Твърди, че срокът на договорите е изтекъл преди подаване на заявление по чл. 410 ГПК пред съда, преди предявяване на исковете, поради което те не са предсрочно прекратени и исковата молба не може да бъде изявление за тяхното прекратяване. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното: Със Заповед № 2376/19.07.2024г. по ч.гр.д.№ 4146/2024г. на ПлРС, съдът е разпоредил ответникът Т. Т. К. да заплати на кредитора ***, сумата от 609,68 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 18.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 480лв. за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и съдът е указал на заявителя – *** да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.

Видно от представените от ищеца доказателства, вкл. в кориците на ч.гр.д.№ 4146/2024г. на ПлРС, между страните е сключен Договор за мобилни услуги *** от 10.11.2021г., за ползване на ***, със срок 24 месеца – до 10.11.2023г. Между страните е сключен и *************, с който е предоставено устройство и сим-карта за ползване, със срок 24 месеца – до 10.11.2023г. Ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, видно от приложените справки за общо потребление на гърба на всяка от приложените по делото фактури №*******************, за отчетен период от 05.02.2022г. до 04.05.2022г. Незаплащането на сумите по всяка от фактурите от страна на ответника е видно от отбелязването във всяка следваща такава, напр. сумите от 11.20лв. и от 42.41лв, във фактурите от 05.03.2022г. са включени като задължения от предходен период във фактурите от 05.04.2022г. В издадената фактура от 05.04.2022г. със срок за плащане 20.04.2022г., е включена и начислена неустойка по *** от 10.11.2021г. в размер на 379.35лв., Налице е и издадена фактура от 05.07.2022г., след предсрочното прекратяване на ***., в който момент задължението на ответника е било в размер на 46.19лв., като в тази фактура са начислени неустойки 49.98лв. и невърнато устройство – 96лв., и е със срок за плащане 20.07.2022 г. Ответникът не твърди или доказва плащане по тези фактури, което сочи, че е било налице неизпълнение от негова страна на договорните му задължения. По делото са представени доказателства за подадено от ответника заявление за пренасяне на *** в мрежата на *** от 18.03.2022г., което сочи и датата на прекратяване на *** от 3

10.11.2021г. по вина на ответника в рамките на двугодишния период на действие на договора. По отношение на Договора за услуга интернет за дома по делото е налице уведомление до ответника от 05.06.2022г., в което е посочен размерът на дължимите неизплатени до този момент суми и предупреждение за прекратяване на договора и начисляване на неустойка при липса на плащане в 10 дн.срок.

В двата договора, страните са уговорили, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца В заповедното производство са представени ОУ на ищеца за взаимоотношения с потребителите, от които е видно, че в т. 71 вр. т. 27, е уговорено задължението на потребителя да заплаща определените цени в сроковете, които са индивидуално уговорени – посочени във фактурата, но не –по-късно от 18 дни след датата на издаването й, както и отговорността на потребителя съгл. чл. 75 – при неспазване на което и да е задължение, вкл. и неплащането, ищецът има правото на ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор.

От изготвената по делото СИЕ, се установява, че ответникът не е заплатил 6 броя фактури от м.03.2022-м.07.2022 г. по два абонатни номера, като във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договорите, както следва: 192.17лв. за Договора за услуга интернет за дома и 417.51лв. по Договора за мобилни услуги, като всяко задължение е посочено по пера и са приспаднати сторнирани суми, посочено е, че върху неустойката не е начисляван ДДС. Сумата за неустойки е пресметната в размер на 525.33лв., и общо сумата от 609.68лв. е посочена за всички задължения по двата договора, като именно в такъв размер същата не е върната.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: С представените и неоспорени от страните Договори за мобилни услуги и за услуга интернет за дома, фактури и СИЕ, се доказа наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника по договор за услуги, а представените фактури сочат потребление на услугите от предпочетен номер от ответника. Налице е декларация, подписана от 4 потребителя, че същият е получил ОУ на ищеца, а липсват данни той да не се е съгласил с тези ОУ. С представените фактури за начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги ищецът доказа както своето изпълнение по договорите, така и неизпълнението на ответника за заплащане на задълженията му – във всяка от фактурите е било отбелязвано неплащането на предходната такава. Фактурите не са оспорени от ответника по предвидената в чл. 31 от ОУ процедура – в 6 месечен срок от тяхното издаване пред оператора, поради което съдът приема, че записаното в тях като информация за размерите на абонаментни такси, използвани услуги, реално не е оспорено и е прието като размер от ответника. Проследявайки поредността на незаплатените фактури, съдът констатира продължително неизпълнение на задължения, отразявани във всяка следваща фактура, което е основание по чл.

75 от ОУ ищецът да прекрати Договора за услуга интернет за дома и да начисли уговорената неустойка в договора за мобилни услуги – за предсрочното прекратяване по негова вина на договора за услугата. По отношение на Договора за мобилни услуги – той е прекратен не поради неплащане, а поради пренасянето на мобилния номер при друг оператор с изрично писмено изявление на ответника на 18.03.2022г. Възраженията на представителя на ответника, че ако се приеме, че и.м. е изявление за прекратяване на договорите, то то е направено след изтичане на техния срок, не могат да бъдат споделени, с оглед представените доказателства, че договорите са прекратени във времето на тяхното действие – едностранно от ищеца/ Договора за услуга интернет за дома/, и едностранна от ответника /Договора за мобилни услуги/. Не е налице неравноправност на претендираната неустойка – обстоятелство, което съдът служебно проверява, доколкото неустойка в размер на тримесечните абонаментни такси изпълнява своите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция, и не представлява необосновано високо обезщетение или неустойка, доколкото претърпените вреди за ищеца са лишаване от абонат при сключен срочен договор.

Поради горното, съдът намира, че претенциите на ищеца, включваща всички задължения по двата договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, се явява доказана и следва да се уважи.

5

Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното: Общо направените разноски на ищеца в исковото производство са в размер на 1205.00лв.: 25.00лв. – ДТ, 480.00лв. – адвокатско възнаграждение и 300.00лв. - внесен депозит за особен представител на ответника, 400лв. - внесен депозит за СИЕ, които следва да бъдат присъдени изцяло. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, като се съобразява пълното уважаване на исковете, които са в размер на 505.00лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Т. Т. К., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 609.68 лв., представляващи суми за задължения за такси и услуги и начислени неустойки по прекратени *** от 10.11.2021г. и ************, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 18.07.2024 г. до окончателно заплащане на дължимата сума, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2376/19.07.2024г. по ч.гр.д. 4146/2024г.

ОСЪЖДА Т. Т. К., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по исковото производство в размер на 1205.00лв. и разноски по ч.гр.д. № 4146/2024г. на ПлРС, в размер на 505.00лв.