Решение № 87 от 01.06.2026, Районен съд - Мадан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. гр.Мадан, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20265430100002 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от М. А. Б. против „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите: 995,76 евро (1 950,54 лева), от които 785,28 евро (1535,87 лева) - главница, 75,77 евро (148,19 лева) - договорна лихва за периода от 06.03.2023г. до 06.07.2023г., 101,97 евро (199,44 лева) - обезщетение за забава за периода от 07.03.2023г. до 29.12.2023г., разноски по делото 32,74 евро (64,04 лева) по Договор за заем № *, сключен с Микро Кредит АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД с Приложение № 1/20.06.2023 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 30.03.2023г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 479/2023г. по описа на РС Мадан, поради недействителността на договора за кредит, и за събирането на които е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ С. Д., рег. № .

В исковата молба се твърди, че на 03.01.2024 година по частно гражданско дело № * година по описа на Районен съд Мадан в полза на ответника по настоящия иск „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *, е издадена Заповед № за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която съдът е разпоредил М. А. Б. с ЕГН ********** и адрес: * да заплати на заявителя „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 1535,87 лева (хиляда петстотин тридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) главница по Договор за заем № *, сключен с Микро Кредит АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД с Приложение № 1/20.06.2023 г. към Рамков договор за продажба на вземания 1

(цесия) от 30.03.2023г., 148,19 лева (сто четиридесет и осем лева и деветнадесет стотинки) - договорна лихва за периода от 06.03.2023 г. до 06.07.2023 г., 199,44 лева (сто деветдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) - обезщетение за забава за периода от г. до датата на подаване на заявлението в съда - 29.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 29.12.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски по съразмерност с уважената част от искането в размер на 37,54 лева (тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) за платена държавна такса и 29,50 лева (двадесет и девет лева и петдесет стотинки) за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на ищеца и в едномесечния срок по чл.414 ГПК той не е подал възражение срещу нея.

Поради това с Разпореждане № 113/09.02.2024г. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумите в заповедта. Въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът е депозирал молба за образуване на изпълнително дело за събиране на сумите по листа - изпълнително дело № по описа на ЧСИ С. Д., рег. № *. Ищецът счита, че М. А. Б. не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 479/2023г. по описа на РС Мадан поради нищожността на Договор за заем Микрокредит № * и на Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № *, сключени между „Микрокредит" АД и М. А. Б. на *., вземанията по които са били прехвърлени на ответното дружество. Отношенията на страните, произтичащи от Договор за заем Микрокредит № *, попадали под правната регламентация на Закона за потребителския кредит. Твърди, че при сключването на Договор за заем Микрокредит № * е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото възнагражденията за т. нар. допълнителни услуги съставляват скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, а това не е сторено. Излага подробни съображения в тази насока. Позовава се на чл. 23 ЗПК, като сочи, че потребителят - ищецът по настоящото дело, би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.

Извършените от ищеца С. Г. П. плащания по кредита, а именно 7 месечни погасителни вноски по 598,48 лева, в общ размер 4189,36 лева следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. Поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 3300,00 лева, а не на лихви и други разходи.

По тези съображения с платените 4189,36 лева М. Б. е погасил изцяло получената от него чиста стойност на кредита като липсва основание за заплащане на всички суми, предмет на частно гражданско дело № 479/2023г. по описа на РС Мадан. Позовава се на съдебна практика на СЕС и на ВКС, като твърди, че по въпроса за неравноправни клаузи в Договор за заем Микрокредит № * не се е формирала сила на присъдено нещо и съдът по настоящото дело следва да ги разгледа, за да осигури ефективно приложение 2 на правото на ЕС и потребителската защита да бъде приложена. Сочи, че съдът следи служебно за чл. 11 ЗПК и ако не се разгледа тези въпроси и не изложи мотиви в тях решението му в тази част не се ползва със сила на пресъдено нещо и съдът може да го преразгледа в последяващо производство, каквото е настоящото. По изложените съображения моли за уважаване на иска. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, тъй като процесните вземания били цедирани от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД на „ЕОС Матрикс" ЕАД с договор за цесия от дата 29.10.2025 г. На следващо място, процесната заповед за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 ГПК, редовно връчена на длъжника, като не е подадено възражение в установения по ГПК срок. Тоест заповедта влиза в сила и поражда последици, сходни със сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането към момента на изтичане на срока за възражение. Сочи, че практиката на Върховен касационен съд е категорична, че след влизане в сила на заповедта длъжникът не може да оспорва вземането на основания, които е могъл да релевира чрез възражение. Искът е недопустим и по отношение на вземането по Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит *, тъй като искането на заявителя по отношение на вземането по Договор за допълнителни услуги е отхвърлено от заповедния съд и посочените суми не са предмет на издадената заповед за изпълнение по чгд 479/2023 по опис на PC Мадан. Оспорва предявения иск като неоснователен.

Сочи, че е неоснователно твърдението, че има разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, обуславящ нищожността на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради следните съображения: Член 11 ал.1 т.10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, което изискване е спазено и написано в Договора. Останалите възражения срещу начина на изчисляване на ГПР съобразно изискването на ЗПК по определения в приложение №1 от ЗПК начин също са неоснователни, защото тежестта за доказване на тази евентуална грешка в изчислението тежи върху страната, която го твърди, а доказателства в тази насока не са представени. Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в него следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите по кредита (арг. чл. 11, т.

10 ЗПК), включващ общите разходи по кредита, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, вкл. за посредничество), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (арг. чл. 19 ал. 1 ЗПК). Следователно ГПР изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговореното заплащане на възнаградителната лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. В процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсват неясноти, които да обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по 3 договора. Договорът за кредит е сключен за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоява еднократно и в началото на договора. В случая се касае за необезпечен потребителски кредит, който по правило е с по-висок риск, поради което е допустимо да бъде уговорен и по-голям размер на възнаградителната лихва, което само по себе си не противоречи на общите разбирания за честно и добросъвестно сключване и изпълнение на договорите. До предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер страните могат свободно да се договорят и потребителят може да извърши преценка дали конкретните условия са изгодни за него. В случая тези изисквания са спазени като уговореният в процесния договор ГПР, в който се включва и възнаградителната лихва, не надвишава определения в закона максимален размер. Следователно, клаузата, чрез която е уговорена възнаградителната лихва е действителна. Ищецът не сочи доказателства за твърдените плащания направени за погасяване на процесното вземане, с което това му твърдение също оставало недоказано. По изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено, а при условията на евентуалност искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим съобразно дадените с Определение № 25/14.01.2026 г. по в.ч.гр.д. № 29/2026 г. по описа на ОС Смолян задължителни указания.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.06.2022 г. между ищеца М. А. Б. и Микро Креди АД е сключен Договор за заем Microcredit № * по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 3300 лева, при следните параметри: обща сума за погасяване 4067,28 лева, срок на договора: 12 месеца, дата на първо плащане 06.08.2022 г., фиксиран лихвен % - 40,47%, лихвен % при просрочие ОЛП+10%, брой погасителни вноски: 12, погасителна вноска 338,94 лева, начин на усвояване: в каса на Изипей, супа за получаване 3300 лева. Към договора е изготвен погасителен план съгласно който вземанията са платими на 12 бр. погасителни вноски в размер на 338,94 лева. На 23.06.2022 г. между М. А. Б. и Микро Креди АД е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *, съгласно който Микро Кредит Ад предоставя на клиента допълнителни услуги, както следва: Пакет „Комфорт“ за срок от 12 месеца, при вноска 259,54 лева, число на изплащане 6-то число, включваща : посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне от името и за сметка на клиента по банковата сметка на Мирко Кредит АД, Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, Разглеждане до минути, Преференциално обслужване, Право за участие в специални промоции.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от Общи условия към договор за заем Microkredit от 15.12.2021 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.

На 03.01.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 479/2023 г. по описа на РС Мадан, 4 с което е разпоредено, М. А. Б. да заплати на заявител АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД с ЕИК: * следните суми: 1535,87 лева (хиляда петстотин тридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки)– главница по Договор за заем № *, сключен с Микро Кредит АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД с Приложение № 1/20.06.2023 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., 148,19 лева (сто четиридесет и осем лева и деветнадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 06.03.2023 г. до 06.07.2023 г., 199,44 лева (сто деветдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) – обезщетение за забава за периода от 07.03.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда 29.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.12.2023 г. до окончателно изплащане на вземането,както и направените разноски по съразмерност с уважената част от искането в размер на 37,54 лева (тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) за платена държавна такса и 29,50 лева (двадесет и девет лева и петдесет стотинки) за юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед не е постъпило възражение от длъжника, поради което същата е влязла в сила и на 09.02.2024 г. е издаден изпълнителен лист за вземанията по заповедта. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство по ИД № * по описа на ЧСИ С. Д., по което със запорно съобщение от изх. № 5042/31.05.2024 г. до ИНВЕСТБАНК АД, получено на 03.06.2024 г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника М. А. Б. в посочената банка.