Решение № 1012 от 24.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1012

Смолян, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20257230700306 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" от КСО вр. чл. 146 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Р. М. А., адрес [населено място], [улица], [община], чрез адв. Н. Т. против Решение № 1040-20-177/12.09.2025 г. на Директора па ТП на НОИ - [област], с което е оставено в сила разпореждане [номер]-02-3-7/24.07.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област].

С жалбата се сочи, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е приложена неправилно в конкретния случай, тъй като А. е придобил право на ПОБ на 25.12.2023 г., т.е. преди влизането па разпоредбата в сила с държавен вестник бр. 67 от 2024 г., т.е. от 13.08.2024 г., като целият период на обезщетението за безработица, а именно от 25.12.2023 г. до 24.06.2024 г. е изтекъл преди 13.08.2024 г. В тази връзка счита, че неправилно е изчислен и размера на отпуснатото му ПОБ. В случая с следвало административния орган да определени размер на ПОБ съгласно правилата действащи преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО.

При тези доводи счита, че следва размера на ПОБ да бъде съобразен с нормите на чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (Е0)№883/2004 т.е. изчисляването на ПОБ да бъде изключително от трудовото възнаграждение получавани от последния му трудов договор. Сочи и че административният орган е спрял производството за необосновано дълъг период от време, което е в противоречие с европейските правила за координация на системите за социална сигурност, които не предвижда възможност за спиране на производства по отпускане на парично обезщетение за безработица. Твърди, че административният орган е нарушил Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица, приета с ПМС № 32/11.02.2022 г., изменена 2024 г., според която до постъпване на отговора от другата държава, органът следва да се произнесе на база налични редовни документи и на база данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Моли Решението на Директора на ТП на НОИ – [област] да се отмени като незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. С писмени бележки на процесуалния представител, поддържа жалбата.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – [област], с писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът като взе предвид приложената преписка и след преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното: С подадено заявление А., вх. № 202-02-3/03.01.2024 г. в дирекция „Бюро по труда“ - [община], е поискал отпускане на ПОБ в което е посочил, че е придобил осигурителен стаж във В. за времето от 24.04.2023 г. до 13.10.2023 г. В последствие лицето е подало и две заявления за удостоверяване на осигурителни периода, като е поискано удостоверяване на придобит период в Н. - от 20.11.2023 г. до 24.12.2023 г., като това е и последната заетост на лицето.

В подаденото заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) [Наименование]В. е поискано удостоверяване на придобити периоди във В. за времето от 24.04.2021 г. до 06.11.2021 г., от 24.04.2022 г. до 05.11.2022 г. и от 24.04.2023 г. до 13.10.2023 г.

За удостоверяване на осигурителния период и доход от Н. и В., служебно е изискана необходимата информация. За този период на обмен на информация между държавите, административното производство образувано по заявлението на лицето е спряно с разпореждане [номер]-02-3-1/15.01.2024 г. На 23.04.2024 г. със справка вх. № 202-02-3-4 са приети постъпилите от КИ на Н. СЕД [Наименование]и СЕД [Наименование]Със СЕД [Наименование]е удостоверен осигурителен период за времето от 20.11.2023 г. до 24.12.2023 г. и доход в размер на 2805,90 евро.

На 10.02.2025 г. от КИ на В. е получен СЕД [Наименование]В СЕД [Наименование]са удостоверени осигурителни периоди за времето от 24.04.2021 г. до 06.11.2021 г. вкл., от 24.04.2022 г. до 05.11.2022 г. вкл. и от 24.04.2023 г. до 13.10.2023 г. вкл.

С разпореждане [номер]-02-3-2 от 11.03.2025 г. е възобновено производството по подадено заявление от Р. А. и с разпореждане [номер]-02-3-3/25.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отказано ПОБ, с подробно изложени в него мотиви.

На 02.04.2025 г. А. подава жалба с вх. № 1012-20-54 против разпореждане [номер]-02-3-3/25.03.2025 г. за отказ да бъде отпуснато ПОБ.

С Решение № 1040-20-59/30.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [област] е оставено в сила разпореждане [номер]-02-3-3/25.03.2025 г. за отказ на отпускане на ПОБ.

Срещу Решение № 1040-20-59/30.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [област] е подадена жалба до Административен съд - [област] с вх. № 1040-20-59#1/14.05.2025 г.

С Решение № 758/27.06.2025 г. на Административен съд - [област] е отменено Решение № 1040-20-59/30.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [област], като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 202-02-3/03.01.2024 г. при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

На 24.07.2025 г. е издадено разпореждане [номер]-02-3-7, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка е чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на А. е отпуснато ПОБ за периода от 25.12.2023 г. до 24.06.2024 г. вкл. в размер на 26,41 лева дневно.

В същото се сочи, като основание чл. 54б, ал. 8 от КСО

В съответствие е цитираната правна норма, при издаването на обжалваното разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица, длъжностното лице в ТП на НОИ - [област] е взело предвид:

1. доходите, получавани от А. по време на последната работа в Нидерландия за периода от 20.11.2023 г. до 24.12.2023 г. вкл.;

2. всички доходи на лицето в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал.7, както и доходите в Н. за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2023 г. вкл.

3. За времето зачетено за осигурителен стаж по законодателството на В., от 24.04.2022 г. до 05.11.2022 г. вкл. и от 24.04.2023 г. до 13.10.2023 г. вкл., съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО - минимална работна заплата. Размерът на паричното обезщетение за безработица на А. е изчислен, като 60% на среднодневното възнаграждение или от среднодневния осигурителен доход за периода от 01.12.2021 г. до 24.12.2023 г. вкл.

Осигурителният доход за 24 - месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването, както и доходите, получавани от А. по време на последната заетост в Н. е определен на 22 626,54 лв. (16 790,00 + 2 436,54 + 3 400,00), при което съгласно броя на работните дни за периода от 01.12.2021 г. до 24.12.2023 г. вкл. - 514 дни е получена сумата от 44,02 лв. /среднодневен осигурителния доход/, която се умножава по 60%, което е 26,41 лв. дневен размер на ПОБ.

При тези доводи от Директора на ТП на НОИ е прието, че в конкретния случай, размерът на паричното обезщетение за безработица на Р. А. е правилно определен, в резултат депозираната жалба е отхвърлена като неоснователна, а разпореждане [номер]-02-3-7 от 24.07.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.

За да потвърди това разпореждане Директора на ТП на НОИ е приел, че в случая правните последици от изчисляването на размера на ПОБ не са се реализирали към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО и в този смисъл не се преуреждат за минал период, което означава, че не е приложима хипотезата на „същинско“ обратно действие, а на т.нар. „несъщинско“ обратно действие - незабавно прилагане на нови разпоредби към висящо производство, което е образувано по реда на старото право. Новата материалноправна норма поема под своето действие заварените към влизането си в сила правоотношения, на които тя придава правно значение занапред. Изрично уреждане действието на редакцията на чл. 54б, ал. 8 от КСО не е необходимо и липсата на конкретна разпоредба в този смисъл не може да доведе до заключението, че изменението на чл. 54б от КСО е неприложимо спрямо заварените правоотношения.

Предвид разпоредбата на чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004, чрез дерогация на параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от чл. 65 (5) (а) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

Директорът на ТП на НОИ - [област] е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет предвид периодът в който са удостоверени осигурителни периоди за времето от за периода от 01.12.2021 г. до 24.12.2023 г.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - [област] направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила.

Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Спорът е концентриран в приложението на параграф 3 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 [община] 2009 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в [държава] или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. и приложима в процесния случай с оглед подаване на заявлението след влизане в сила на нормата), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Разпечатката съдържа 41 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/736a4084-ff76-41e8-bd25-845b9a353470