Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 10.08.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 140/2026
Вид
Решение № 205
Подписан
10.08.2026
В сила
10.08.2026
Състав
Борис Константинов Динев, Веселина Любенова Павлова, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 459, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Враца, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20261400500140 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 471/21.1.2026 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, на Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с ЕИК 175247407 от гр. София, бул.Тодор Александров №117, общ. Столична, обл. София (столица) ответник в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 20.1.2026 г., чрез процесуалния си представител юрк. И. А. П. против Решение №7/8.1.2026 г. г. на Районен съд - Бяла Слатина, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д. 1166/2026 по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

С обжалваното решение първоинстанционният съд e осъдил на основание чл. 386, вр. с чл. 459, ал. 1 от КЗ „ЖСК Съгласие“ АД, ЕИК 175247407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Тодор Александров №117, общ. Столична, обл. София (столица), ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Н. Ц. от АК-Враца, сумата в размер на 986,80 евро / деветстотин осемдесет и шест евро и осемдесет цента/, левова стойност - 1930,00лв. /хиляда деветстотин и тридесет лева/, представляваща сторените разходи за погребение във връзка с настъпило застрахователно събитие смърт, по покрит риск „Разходи за репариране и погребение, вследствие на злополука (трудова, битова, при изпълнение на служебни задължения или при злоумишлени действия на трети лица) или заболяване, вкл. акутно“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането осъдил на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „ЖСК Съгласие“ АД, ЕИК 175247407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Тодор Александров №117, общ.

Столична, обл. София (столица), ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Н. Ц. от АК-Враца, сумата в размер на 1

58,28 евро / петдесет и осем евро и двадесет и осем цента/, левова стойност - 113,99лв.

/ сто и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху вземането, считано от 12.03.2025г. до 14.08.2025г.

В частта за разноските е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЖСК Съгласие“ АД, ЕИК 175247407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Тодор Александров №117, общ. Столична, обл. София (столица), ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Н. Ц. от АКВраца, сумата в размер на 297,45 евро /двеста деветдесет и седем евро и четиридесет и пет цента/, левова стойност - 581,76лв. /сто и деветдесет лева/ - разноски в производството.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Твърди, че първонстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл.

113, ал. 3. т. 1 от ЗДДС извън обхвата му на данъчна норма и е тълкувал превратно нормата за да направи неправилния правен извод, че за освободени от ДДС доставки не било задължително да се издава данъчна фактура на данъчно незадължено лице.

Поддържа, че нормата на чл. 113, ал. 3. т. 1 от ЗДД не можела да се прилага извън данъчното право. Твърди, че по делото не били представени доказателства за извършването на разходи за погребение, тъй като сключването на договор за погребални услуги сам по себе си не доказвал извършването на разходите за погребение, предмет на делото.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е ограничил правата на въззивника като му е отрекъл правото да поиска фактура за доказване на извършените разходи за погребение, защото този документ бил необходим за установяване на застрахователното събитие; размера на вредата; реалното извършване на разходите.

Излага, че сключването на договор не е доказателство за изпълнение на задълженията поето с договора.

Позовава се на общите си условия и по конкретно на приложение № 1 към Общите условия за застраховка „Злополука и заболяване“ за риска „Възстановяване на разходи за погребение“ освен другите документи, необходими за представяне от застрахования при предявяване на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, изрично е посочено „Фактура, съдържаща всички нормативни реквизити и описание на платените услуги и/или стоки, по вид и единични стойности оригинал." Обобщава, че непредставянето на такива доказателства обуславя законосъобразността на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, който е постановил.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и да бъда отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани поради липса на доказателства застрахования да е направил разходите, чието възстановяване претендира.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Не претендира направените разноски.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата Д. Г. К. , с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес: *** - ищци в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №1829 от 10.3.2026 г., по описа на Районен съд - Бяла Слатина, , подаден директно в регистратурата на съда на 10.3.2026 г. чрез процесуалния си представител адв.Н. Ц. от АК-Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

2

Твърди, че е доказал извършването на разходите за погребение, тъй като е представил и фискален бон за заплащането на уговорената в договор-заявка за погребение от 14.10.2024 г.. сключен между въззиваемата и Траурна агенция „Рай“, гр.

Бяла Слатина цена.

Твърди, че след като е представен фискален бон за заплащане на услугата е доказано изпълнението на договора за погребални услуги, а отказът на застрахователя да признае плащането поради въведено в застрахователния договор изискване за предоставяне на фактура е формален и поради това неправилен.

Поддържа, че непредставянето на фактура за погребението е незначително неизпълнение с оглед интереса на застрахователя, освен това не било спорно, че цената за погребението била платена, поради което и счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и постановено с цитираната в жалбата практика на ВКС.

Твърди, че не е препятствала доказването на извършването на заплащането на погребението като не е представила фактура за това, тъй като фискалния бон също бил фискален документ за установяване на плащането. В конкретния случай фискалния бон бил издаден за уговорената в договора цена на погребението.

Твърди, че никъде е общите условия на въззивника нито в допълнителното покритие не били предвидено, че непредставянето на фактура е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Излага, че погребалната агенция не е регистрирана на по ЗДДС а с оглед състоянието на въззиваемата било нормално да не поиска издаването на фактура.

Не отрича правото на застрахователя да иска представяне на документи по застрахователната преписка, но сочи, че непредставянето на изискан от застрахователя документ може да е отказ за изплащане на застрахователно обезщетение само ако поради тази причина не могат да бъдат установени обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие и последствията от него, т.е. следва интересът на застрахователя да е засегнат значително до такава степен, че да не може да бъде доказано както извършването на разхода, така и неговата стойност, какъвто не бил процесния случай.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, но от процесуалния му представител е депозирана молба с която поддържа жалбата и иска делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

В съдебно заседание въззиваемата редовно призована, не се явява и не изпраща представител, но от процесуалния й представител е депозирана молба с която оспорва жалбата и иска делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, при което е насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в 3 съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 386, вр. с чл. 459, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Н. Ц. от АК-Враца, против „ЖСК Съгласие“ АД, ЕИК 175247407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Тодор Александров №117, общ.

Столична, обл. София (столица), с които се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1930,00лв. /хиляда деветстотин и тридесет лева/, представляваща сторените разходи за погребение във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт, по покрит риск „Разходи за репариране и погребение, вследствие на злополука (трудова, битова, при изпълнение на служебни задължения или при злоумишлени действия на трети лица) или заболяване, вкл. акутно“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 113,99лв. / сто и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху вземането, считано от 12.03.2025г. до 14.08.2025г.

В исковата молба ищцата твърди, че на 14.10.2024г. В.П.В. – съпруг на ищцата, е починал в „МБАЛ Христо Ботев“ – гр.Враца, където бил настанен по спешност. След извършена аутопсия била изяснена причината за смъртта, като е посочена диагноза „Криптогенен сепсис. Бактериални колонии във вътрешните органи с микроабсцеси“.

Излага, че към момента на смъртта си В.В. е заемал длъжността системен администратор при РС-Бяла Слатина. Поддържа се, че между Висшия съдебен съвет и ответника е сключен Договор за обществена поръчка №15855/28.12.2023г. за групова застраховка „Злополука“, полица по застрахователен договор №70003047 със срок на действие от 00:00ч. на 01.01.2024г. до 24:00ч на 31.12.2026г.

Сочи, че част от покритие рискове по застрахователната полица са „Смърт от заболяване, вкл. акутно“ и „Разходи за репариране и погребение, вследствие на злополука (трудова, битова, при изпълнение на служебни задължения или при злоумишлени действия на трети лица) или заболяване, вкл. акутно“.

Твърди, че на 06.12.2024г. е предявила застрахователна претенция към ответника за сумата в размер на 13500,00лв. – обезщетение по покрит риск „Смърт от заболяване“, както и в размер на 1930,00лв. – обезщетение по покрит риск „Разходи за репариране и погребение, вследствие на злополука (трудова, битова, при изпълнение на служебни задължения или при злоумишлени действия на трети лица) или заболяване, вкл. акутно“.