Решение № 75 от 23.02.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Плевен, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20234400500811 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание Въззивна жалба, регистрирана с Вх.№3002/01.02.2023г. по регистъра на Районен съд – Плевен, изпратена по електронна поща от въззивния жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“П.Д“***, Офиссграда „Л.““, *** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№4192/2022г. по описа на

Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника юрисконсулт Ц. П., с електронен адрес за връчване на книжа: https: //edelivery.egov.bg, срещу постановеното по делото от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №41/11.01.2023г., с което са отхвърлени предявените срещу ответника Б. А. А., ЕГН-********** с постоянен адрес в О.П., гр.П., ул.“Д.“***, по реда на чл.422,ал.1 от ГПК установителни искове за парични вземания, произтичащи от цесия и договор за паричен заем.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи исковата претенция. Излагат се подробни съображения, с които се обосновават твърдените пороци на съдебния акт.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника Б. А. А., който е и ответник в първата инстанция. В предоставения 2-седмичен срок, по делото не е постъпил 1 отговор на въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба Б. А.А. се явява в открито съдебно заседание на въззивната инстанция и изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че е заплатил дължимите суми, но не е запазил документите от 2018г, а лицата, на които е заплащал вече не работят в офиса на заемодателя.

Страните не са заявили доказателствени искания инстанция не са представени нови доказателства. и пред въззивната

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед на събраните по делото доказателства, нормативната уредба и относимата съдебна практика,приема следното:

Въззивната жалба, регистрирана, с Вх.№3002/01.02.2023г. по регистъра на Районен съд – Плевен, изпратена по електронна поща от въззивния жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“П.Д“***, Офис-сграда „Л.““, *** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№4192/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника юрисконсулт Ц. П., с електронен адрес за връчване на книжа: https: //edelivery.egov.bg, срещу постановеното по делото от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №41/11.01.2023г., с което са отхвърлени предявените срещу ответника Б. А. А., ЕГН-********** с постоянен адрес в О.П., гр.П., ул.“Д.“***, по реда на чл.422,ал.1 от ГПК установителни искове за парични вземания, произтичащи от цесия и договор за паричен заем, е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д..№ 4192/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно съединени установителни искове за парични вземания, с обща цена 939.26лв., предявени по реда на чл.422 от ГПК, от ищеца (понастоящем въззивен жалбоподател) „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“П.Д“***, офис.сграда „Л.“,***, представлявано от Д.Б., чрез пълномощника юрк. Ц. П., против ответника( понастоящем ответник по въззивната жалба) Б. А. А., ЕГН-**********, с постоянен адрес в О.П., гр.П., ул.“Д.“***, за установяване съществуване на вземане, за което по ч.гр.д.№2989/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е издадена Заповед №1681/31.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.

В исковата молба се твърди следното:

На 24.09.2019г. е подписано Приложение №1 към Договор за покупкопродажба на вземанния (цесия) от дата 24.09.2019г. между „Сити Кеш“-ООД, ЕИК-*** и 2

„Агенция за събиране на вземания“,-ЕАД, ЕИК-***, по силата на което вземанията на „Сити Кеш“—ООД, срещу Б.

А. А., произтичащи от Договор за паричен заем

0191919/26.06.2018г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор.Общите условия на договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“-ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-СТК/191919 от дата 03.10.2019г, изпратено с известие за доставяне.

На 26.06.2018г. между „Сити кеш“-ООД като Заемодател и Б. А. А. като Заемател, е сключен Договор за паричен заем №191919, при спазване разпоредбата на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно договора Заемателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем, парична сума в размер на 600.00лв., представляваща главница и чиста стойност на заема.

Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 114.84лв така са договорили обща стойност на плащанията да бъде 714.84лв., която е платима на 43 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 16.62лв, при първа погасителна вноска на 03.07.2018г. и последна с падеж на плащане на 23.04.2019г.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключването на договора, в случай, че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на забавата до окончателното изплащане на дължимото обезщетение за забава в размер на 361.10лв, за периода от 29.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020-14.07.2020г., не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.

Заемателят не е изпълнил задължението за плащане, поради което по Заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2989/2022г. по описа на Плевенски районен съд, общо за сумата от 939.26лв., от които главница 507.97лв, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, договорна лихва от 70.19лв., както и обезщетение за забава в размер на 361.10лв. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което поражда правен интерес , ищецът да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането по възразената заповед.

Петитумът е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Б. А. А., ЕГН-********** с постоянен адрес в О.П., гр.П., ул.“Д.“***,дължи на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“П.Д“***, Офис-сграда „Л.““, *** следните суми:

- 507.97лв петстотин и седем лв. и 97ст.) –главница;

- 70.19лв.( седемдесет лв. и 19ст.) – договорна лихва за периода от 3

28.08.2018г. до 23.04.2019;

- 361.10лв-.( триста шестдесет и един лв. и 10ст.) – обезщетение за забава за периода от 29.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението;

Да се присъдят разноски за заповедното и за исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Б. А. А. е подал писмено изявление,озаглавено „Молба“, регистрирана с Вх.№24787/21.10.2022г. по регистъра на ПлРС , с правен характер на Отговор на исковата молба, в който е изразил следното становище:

Изложеното в исковата молба не отговаря на истината, защото сумата, която дължи не е колкото претендираната, а в пъти по-малка. Ответникът е правил вноски по договора.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът е направил възражение за изтекла три-годишна погасителна давност съгласно чл.111 от ЗЗД.

Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение № 41/11.01.2023г, с което е е отхвърлил изцяло исковата претенция.

За да постанови горния резултат е приел, че вземането на ищеца – кредитор спрямо ответника-длъжник, е погасено с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл.111 от ЗЗД.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

Въззивният съд посочва, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, в указания от заповедния съд срок, между надлежни страни, за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.

За да се произнесе относно правилността на решението, въззивният съд съобрази следното:

4

От писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба, се установяват фактическите обстоятелства, описани в последната, а именно:

На 26.06.2018г. между неучастващо в делото юридическо лице - „Сити кеш“-ООД като Заемодател и ответникът( понастояшем ответник по въззивната жалба) Б.

А. А. като Заемател, е сключен Договор за паричен заем №191919 при Общи условия, по силата на който Заемателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем, парична сума в размер на 600.00лв., представляваща главница, която Заемателят следва да върне, заедно с договорна лихва в размер на 114.84лв, или обща стойност на плащанията да бъде 714.84лв., която е платима на 43 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 16.62лв, при първа погасителна вноска на 03.07.2018г. и последна с падеж на плащане на 23.04.2019г.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключването на договора, в случай, че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница.

Общите условия на договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Заемателят Б. А. признава, че е получил сумата по заема.

На 24.09.2024г. е подписан рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), между неучастващо в делото лице - „Сити Кеш“-ООД, ЕИК-***, като продавач (цедент) ищеца( понастоящем въззивен жалбоподател) „Агенция за събиране на вземания“,-ЕАД, ЕИК-*** , като купувач ( цесионер). Съгласно Приложение №1 от същата дата, вземанията на „Сити Кеш“—ООД, срещу ответника( сега ответник по въззивната жалба) Б. А. А., произтичащи от Договор за паричен заем №191919/26.06.2018г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“-ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-СТК/191919 от дата 03.10.2019г, изпратено с известие за доставяне.

От приложеното ч.гр.№2989/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, се установява следното: