Решение № 326 от 05.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Русе, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Катина Кавърова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20264500500608 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на В. А. П., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат В. П., РАК, против решението, постановено по гр.д.

№7456/2025г. по описа на Районен съд-Русе, с което е осъдена да заплати на „Евро Старс“ООД сумата 3.49 евро законна лихва, както и сумата 583.53 лв.

/298.35 евро/ деловодни разноски. Сочи, че решението е неправилно, тъй като районният съд е отхвърлил иска поради извършено на възложителя плащане в хода на делото, но не е уважил направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Иска решението да бъде отменено от въззивния съд и да бъде отхвърлена изцяло претенцията за разноски, алтернативно-разноските да бъдат намалени до справедлив размер.

Претендира разноски за двете инстанции.

Насрещната страна „Евро Старс“ООД-Русе, ЕИК 827218892 е подала отговор на въззивната жалба чрез пълномощник адвокат Б. Б., АК1 Шумен. Заявява становище за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено, като претендира разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението, с оглед наведените оплаквания, въззивният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Ищецът „ЕВРО СТАРС“ООД, ЕИК 827218892, чрез пълномощник адвокат Б. Б., АК-Шумен е подал на 17.10.2025г. искова молба против В. А. П. пред Районен съд-Шумен. В нея твърди, че през месец юли 2025г. ответникът В. П. възложила на „Евро Старс“ ООД да извърши техническо обслужване „обем А5", като предоставила на дружеството автомобил Mercedes-Benz GLC 200 4MATIC, номер на рама: WIN2533811G087021, дата на първа регистрация:

26.05.2022 г., с рег. № Р9922КР и м у възложила с писмена поръчка № 0000113366/08.07.2025 г. да извърши сервизно обслужване „обем А5“ на това МПС. След извършване на необходимото техническо обслужване „обем А5“, монтьори от „ЕВРО СТАРС“ ООД установили, че е било необходимо да подменят и запалителните свещи на автомобила и ги подменили. Посочено е в исковата молба какви дейности е извършил ищецът и какви материали и консумативи е вложил, както и че ремонтните дейности са били приети от ответника без забележки. Всички извършени дейности и вложени консумативи и части били описани във фактура с № 0000124823/10.07.2025г., на обща стойност 1388.23лв. с ДДС, с договорен падеж 10.07.2025г., която е подписана от ответника. Ищецът претендира ответницата В.А.П., с постоянен адрес: гр. ******, ул. „***** ************" № *, вх. *, ет. *, ап. **, да бъде осъдена да му заплати сумата 1388,23лв., представляваща дълг по фактура № 0000124823/10.07.2025г., заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.10.2025г., до окончателното плащане на това задължение, както и направените деловодни разноски. С определение №3559/25.11.2025г. Районен съд-Шумен след направена служебна справка е констатирал, че постоянният адрес на ответника е в гр.******, а настоящия в гр.Русе, счел е, че спора е потребителски и не е местнокомпетентен да се 2 произнесе по него, поради което е прекратил производството и е изпратил делото на Районен съд-Русе. Пред Районен съд-Русе на 22.12.2025г. е образувано гр.д.№7456/2025г., а на 16.01.2026г. на ответницата е връчен препис от исковата молба с приложенията. В срок е подаден отговор на исковата молба, с който е направено възражение за недопустимост, неоснователност и недоказаност на иска за главница, за законна лихва и разноски, поради направено плащане на задължението на 28.10.2025г., преди завеждане на делото. Посочено е, че към датата на завеждане на делото22.12.2025г. задължението не съществува.

С постановеното по делото решение районният съд е констатирал, че производството по делото е образувано първоначално в РС-Шумен на 17.10.2025 г. и впоследствие изпратено по подсъдност в РС-Русе. С отговора на исковата молба ответницата е представила доказателства, че сумата, предмет на процесната фактура и на делото е заплатена на 28.10.2025г. Приел е, че по делото е доказано по безспорен начин съществуването на облигационно правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор за сервизно обслужване „обем А5“ /който е вид договор за изработка/ на автомобила на ответницата от 08.07.2025г. Подписвайки приложената поръчка, както и издадената фактура, В. П. се е съгласила с видовете дейности, които е следвало и са били извършени по техническото обслужване на автомобила й, както и с тяхната стойност, както и че е получила обслуженото си МПС без забележки, като такива не е имало и до момента. Приел е, че възраженията на ответницата, че не е поръчвала и не е била информирана за смяната и на запалителните свещи по автомобила й, са направени несвоевременно, едва в съдебно заседание, а са и неоснователни, предвид ангажираните в хода на производството писмени и гласни доказателства. За доказаност на исковата претенция по основание и размер е приел факта на плащането на дължимата сума на ищцовото дружество, извършено повече от три месеца след падежа на задължението и след образуване на исковото производство на 17.10.2025г., съгласно правилата на чл.118, ал.2 ГПК. Предвид тези съображения, главният иск е отхвърлен, поради плащане на дължимата сума. Съдът е приел, че върху главницата от 1388.23 лв. /709.79 евро/, се дължи законна лихва за периода 17.10.2025г. – 28.10.2025г. вкл., която на основание чл.162 ГПК е изчислил, че възлиза на сумата 6.83 лв. или 3.49 евро. Тази сума ответницата е осъдена да заплати на 3 ищеца.

Жалбата е неоснователна.

Оплакването в нея се свежда до това, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото, тъй като задължението е погасено чрез плащане на 28.10.2025г., в кратък срок след завеждането му, тя не е била уведомена за образуваното дело, поради което плащането не е в резултат на заведеното дело.

Това оплакване съдът намира за неоснователно. Правилно е приетото от районния съд, че искът е предявен на 17.10.2025г., поради което направеното плащане от ответницата на задължението 1388.23лв. на 28.10.2025г. се явява извършено в хода на висящото производство, както и че ответницата е дала повод за завеждане на делото. Това е така, предвид разпоредбата на чл.118, ал.2 ГПК според която ако съдът прецени /както в случая е процедирал РС-Шумен/, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, а в този случай делото се смята за висящо пред този съд /надлежния/ от подаване на молбата пред ненадлежния, като извършени пред последния действия запазват силата си. Това е дало основание на РС-Русе да отхвърли иска, поради направено плащане в хода на делото, както и да приеме, че от завеждане на делото до плащането се дължи поисканата от ищеца законна лихва върху претендираната сума, изчислена от съда служебно на 3.49 евро за периода 17.10.2025г.-28.10.2025г. и да осъди ответницата да я заплати, както и направените разноски. Ето защо правилно жалбоподателката е осъдена да заплати законна лихва от завеждане на делото до плащане на задължението в размер на 3.49 евро, поради което решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на жалбата, в частта за присъдените разноски. С оглед направеното от жалбоподателката уточнение с молба вх.№11685 от 08.04.2026г., районният съд се е произнесъл с определение по реда на чл.248 ГПК, като е отхвърлил молбата на В. П. за изменение на решението в частта за присъдените разноски, като неоснователна. Определение №2083/29.05.2026г., което подлежи на самостоятелно обжалване не е обжалвано и е влязло в сила, а въпросът за присъдените разноски е разрешен окончателно, поради което Окръжният съд не се произнася по въззивната част в тази част.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, в тежест на 4 жалбоподателката са направените от насрещната страна разноски в размер на 246 евро за тази инстанция. Представен е списък по чл.80 ГПК, с който се претендира присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 246 евро, заплатено адвокатско възнаграждение, приложено е извлечение от банкова сметка на адвокат Б. Б., доказващо тяхното плащане.

Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №289 от 02.03.2025г., постановено по гр.д.№7456/2025г. по описа на РРС в обжалваната част.

ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.****, ул.******* №* вх.*, ет.* да заплати на „Евро старс“ООД, ЕИК 827218892, представлявано от З.А.А. сумата 246 евро разноски по делото за тази инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5