Решение № 136 от 03.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000503331 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивни жалби на г-н Т.-К.

З. чрез адв. Д. В. и Министерство на правосъдието срещу решение № 5192 от 08.08.2025 г. по гр.д. 14899/2024 г. на Софийски градски съд, II брачен състав, с което е отхвърлена молбата на Т.-К. З., роден на ******** г., в град ***, Федерална република Германия, постъпила чрез Министерство на правосъдието на Република България, като Централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца - за връщането на детето му М. А. З., родена на ******** г., в град ***, Германия, във Федерална република Германия, като неоснователна. С решението Т. – К. З., е осъден да заплати на В. Д. Б.

2000 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Жалбите са подадени в срок и са допустими.

От името на ответницата е депозиран отговор от адв. Б., по който адв. В. е изразил становище, към което са приложени решение на ОС Хасково от 17.09.2025 г. по в.гр.д. 737/2025 г., решение на РС Хасково от 10.07.2025 г. по гр.д. 3441/2024 г. и решение от 29.07.2025 г. по гр.д. 28/2025 г.

По делото са постъпили многобройни становища от двете страни в изпълнение на предоставена от съда възможност.

Приети са като доказателства по делото решение на ОС Хасково от 17.09.2025 г. по в.гр.д. 737/2025 г. и потвърденото с него решение на РС Хасково от 10.07.2025 г. по гр.д. 3441/2024 г.; решение от 13.11.2025 г. по в.гр.д. 829/2025 на ОС Хасково и потвърденото с него решение от 29.07.2025 г. по гр.д. 28/2025 г., постановени в две производства, инициирани от В. Б. по ЗЗДН. Изискана е информация, в отговор на което е постъпило писмо на МВР, дирекция „Миграция“ от 19.12.2025 г. съдържащо 1 информация, че по заявление от 28.01.2021 г. Т. К. З. е издадено удостоверение за продължително пребиваване в РБ на гражданин на ЕС със срок до 28.01.2026 г. Пред въззивната инстанция са представени още писмо на Прокуратура Франкфурт (Одер) от 13.06.2024 г. № 268 Js 17639/24 г.; разпореждане на Прокуратура Франкфурт (Одер) от 13.06.2024 г. № 268 Js 17639/24 г ; справка/писмо относно двете наказателни жалби и прекратяване по §170(2) StPO; справка от Федерален централен регистър (Bundeszentralregister) от 11.06.2024 г.; договор за ползване на социална услуга „контактен център за деца“ между В. Б. и Фондация „Х и Д перспективи“; служебна бележка от 08.01.2026 г., че детето посещава детска градина в Хасково; молбастановище до ЧСИ С. П. от В. Б., трудов договор и допълнително споразумение към него от 17.01.2025 г. на В. Б..

Делото е върнато на СГС за произнасяне по доводите във връзка с разноските и СГС се е произнесъл с определение 932 от 15.01.2026 г., с което е оставил без уважение искането за изменение. Г-н З. чрез адвоката си поддържа доводите срещу дължимостта на разноски. Г-жа Б. чрез адв. Б. е подала отговор, с който възразява срещу тези аргументи.

В съдебно заседание пред САС на 22.01.2026 г. са изслушани г-н Т.-К. З. с помощта на преводач от немски език и г-жа В. Д. Б.. Адвокатите на страните и представителят на МП поддържат позициите, заявени до момента. Представителят на Софийска апелативна прокуратура оспорва жалбите и счита постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно.

В писмена защита адв. В. от името на молителя поддържа тезата, че не е било налице действително и доказано общо съгласие между родителите за трайно преместване на детето в България и промяна на обичайното му местопребиваване.

Действията на майката представляват едностранно и неправомерно задържане, като последващите факти в България не могат да легитимират нов център на жизнени интереси. Контактите на бащата с детето са били блокирани, което сочи на самоуправно поведение и целенасочено създаване на ново положение. Подчертава се, че компетентните органи не са установили наличие на риск или домашно насилие, което изключва необходимостта от релокация. Иска се уважаване на въззивната жалба и приемане, че обичайното местопребиваване на детето е във Федерална република Германия.

В писмена защита адв. Б. от името на ответницата по молбата поддържа, че не е налице противоправно задържане на детето, тъй като бащата е дал ясно и недвусмислено съгласие за трайното му установяване в България. Аргументите се основават на свидетелските показания, писмени доказателства и най-вече на признанията на самия молител в производството по чл. 127 СК, от които следва, че обичайното местопребиваване на детето е било в България. Защитата подчертава, че спорът между страните е относно родителските права, а не относно международно отвличане, поради което правилно молбата за връщане е била отхвърлена. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските.

Обстоятелствата от значение в настоящия случай са къде е било обичайното местопребиваване на детето преди прехвърлянето/задържането, дали бащата е упражнявал ефективно родителски права, дали е дал или не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие приел ли е прехвърлянето или задържането на детето в Република България. Ако са налице тези предпоставки, за да бъде уважена молбата, следва да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация

2

От изявленията на родителите на детето и свидетелските показания се установява, че двамата са се запознали в България през 2020 г. и са взели решение да заживеят във Федерална република Германия през лятото на 2021 г. М. А. З. се е родила през декември 2022 г. в Германия. Г-н З. е припознал детето, което ще бъде родено от В. Б., с нотариално заверена декларация от 02.12.2022 г., а тя е дала съгласие да се извърши припознаването. Със същата декларация родителите са заявили, че ще упражняват родителските права спрямо детето съвместно съгласно чл. 1626а от Германския граждански кодекс, който се прилага относно положението на дете, чиито родители не са в брак. Видно от удостоверение за местоживеене от 01.06.2023 г. на л.

20, превод на л. 19 детето живее на адрес 15566 *** до *** (*** bei ***), *** 10 с посочена в него „дата на нанасяне – 25.05.2023 г. Семейната къща е с адрес 15566 *** до ***, *** 10. Същото не се установява за майката на детето – за нея липсва адресна регистрация в Германия. Това обстоятелство е заявено от нея при изслушването й от настоящия съд и се потвърждава от разпит на потърпевшо лице от 28.02.2024 г. във връзка с прекратеното предварително производство (Ermittlungsverfahren) срещу г-н З., представено пред настоящата инстанция от молителя, както и от нотариално заверената декларация за припознаването и упражняването на родителските права, в която нотариусът е отбелязал, че госпожа Б. пребивава според нейното изявление на адрес в Берлин, а за г-н З., че живее на друг адрес в Берлин. Нотариусът не е проверил документ, в който да е записан адрес на живеене на г-жа Б.. Установява се още, че М.

А. е ползвала медицински услуги в Германия през 2023 г. и е имала личен лекар в Германия, както и че за нея е имало осигурено място в детска градина. Установява се, че на 05.09.2024 г. в РС Хасково от името на молителя е подадена искова молба по чл.

127, ал. 2 СК, по която първоначално е образувано гр. дело № 2415/2024 г. Делото впоследствие е присъединено за съвместно разглеждане с гр. дело № 1940/2024 г. на Районен съд – Хасково, образувано от своя страна по искова молба на В. Д. Б. също по чл. 127 СК, срещу настоящия молител Т.-К. З.. Делото (гр. дело № 1940/2024 г. по описа на РС - Хасково) е спряно.

Пред РС Хасково В. Б. е инициирала две производства по закона за защита от домашно насилие. Искането за издаване на заповед за незабавна защита по гр.д.

3441/2024 на РС Хасково е оставено без уважение от РС Хасково, потвърдено от ОС Хасково с решение от 17.09.2025 г. по в.гр.д. 737/2025, неподлежащо без обжалване.

Искането за издаване на заповед за незабавна защита по гр.д. 28/2025 на РС Хасково е оставено без уважение от РС Хасково потвърдено от ОС Хасково с решение от 13.11.2025 г. по в.гр.д. 829/2025, неподлежащо без обжалване.

Въззивната инстанция ще се концентрира единствено върху спорните пред тази инстанция въпроси, без да обсъжда всяко отделно доказателство и всяко становище на страните. Съдът избира този подход отчасти, защото вече е постановил девет акта в закрито заседание от образуването на делото на 05.12.2025 г. до о.с.з на 22.01.2026 г., а отчасти, за да не задълбочава конфликта между родителите.

Както правилно е посочено във въззивната жалба на Централния орган, спорно между страните е дали детето заедно с родителите са заминали само временно или са напуснали Федерална Република Германия с намерението да се установят в България.

В иницииращата молба до СГС Централният орган е посочил, че не е посочен конкретен период или дата на връщане на детето в Германия. Въз основа на доказателствата и като съобрази изявленията на страните в частите, в които съвпадат, съдът приема, че в началото на 2024 г. родителите на М. са пътували до Кипър и до Испания, за да преценят дали могат да се преместят да живеят в някоя от тези две държави и в крайна сметка са решили да живеят известно време във Варна.

Обичайното местопребиваване на детето е било в Германия, преди двамата родители 3 да вземат решение да дойдат да живеят временно в гр. Варна, България.

Основателни са доводите, че не се установява родителите да са взели решение да се установят за постоянно в България. Съдът не приема тезата, че са дошли в България с целия багаж на семейството. Безспорно е обаче, че в търсене на начини за подобряване на отношенията си заедно са решили да се преместят в гр. Варна, като не са фиксирали краен срок за връщане в Германия. Неоснователни са твърденията на представителите на молителя, че са дошли в България само за ваканция през лятото.

Неоснователни са и твърденията, че са дошли да живеят временно през зимата. Тези две твърдения си противоречат вътрешно и не отговарят на доказателствата. Съдът приема твърдението, че за г-жа Б. е било трудно да свикне с дългата и тъмна зима в Германия, както и че г-н З. се е съгласил да опитат да намерят заедно решение на този проблем. Не може да се приеме, че са дошли само за зимата в България, тъй като са дошли през месец април. От друга страна, не може да се приеме, че са били на ваканция, тъй като голяма част от вещите на семейството, включително едното креватче на М., нейни играчки и автомобилът, който е ползвала В. в Германия, са били пренесени в България. (изявления на двамата пред съда, показания на св. М. Б. и св. Д.

Б.), а Т. е работел дистанционно и се е връщал от време на време до Германия във връзка с работата си. Към показанията на майката на В. съдът подхожда критично, тъй като ги намира за тенденциозни в някои отношения, дадени с обяснимото желание да помогнат на В. и ги кредитира, ако могат да бъдат проверени от изявленията на страните или от другите доказателства по делото. Молителят е наел апартамент в гр.

Варна, за да живеят в него, докато са в България. Пред съда г-н З. е заявил, че е наел жилище за определен срок. Според показанията на св. Б. срокът на договора за наем на жилище е бил една година. За същия срок се говори и в писмената защита на Министерство на правосъдието. В случая от значение е не периодът на договора за наем сам по себе си, а факта, че в изпълнение на решението си да опитат да живеят в България, са наели жилище в избрания от двамата град. Докато все още са живеели като семейство в периода април-юли 2024 г., г-н З. се е връщал няколко пъти в Германия по повод работните си ангажименти, а с негово съгласие г-жа Б. и детето са отивали в Хасково. В този смисъл са изявленията на двамата пред съда, показанията на св. П. Ц., приятелка на Т. от 25 години, показанията на св. Б., баща на В., като последните съдът кредитира, доколкото ги намира за последователни и нетенденциозни. Установява се, че след като през юли 2024 г. са решили, че не могат да живеят вече като семейство, майката е отишла с детето в Хасково, а бащата се е върнал в Германия. До декември 2024 г., когато родителите са се видели на заседание в РС Хасково, са се осъществявали срещи с детето в Хасково, а г-н З. отсядал и във Варна.